Владо Иширковеца е затворникът, който разкрива Лазар Колев, без да иска нищо в замяна. Аз съм бандит, но не мога да скрия убийство на деца, казва той на следователя.
Как затворник разкри от килията убиеца на Белнейски
Иширковеца беше издънката на иначе авторитетния силистренски род Славови. Затова когато в първите дни на март 2009 г. той извърши едно наистина добро дело, дори и най-близките му не можеха да повярвят.
49-годишният Владимир, който иначе бе един от най-известните бандити в региона, абсолютно доброволно и без никаква лична облага помогна да бъде разкрито едно от най-заплетените убийства, ставало някога в България.
За да узрее за тази повратна точка в живота си обаче, Иширковеца премина през низ от случайни събития, които отстрани изглеждаха като умишлено нагласени.
В последните дни на февруари 2009 г. в една от килиите на следствения арест на бул. "Г. М. Димитров" в София студент в Англия,разследван за убийство на приятел с ножица, се нахвърли с крясъци да души съкилийника си Лазар Колев-Гангстера, без другият да го е предизвикал с нещо.
Надзирателите бързо се намесиха, а дежурната лекарка му би успокоителна инжекция. Още на следващия ден изнервеният студент бе закаран в психиатричното отделение на затвора в Ловеч, а Лазар Колев остана сам в килията.
Точно в този момент обаче в Националната следствена служба се получи една поръчка от Окръжната прокуратура в Русе - Владимир Славов-Иширковеца да бъде разпитан като свидетел за старо дело за убийство на мъж, чийто труп е открит в пещера.
И тъй като Иширковеца в този момент лежеше в Софийския затвор, се наложи да бъде конвоиран до ареста на националното следствие. В същото време правилникът за вътрешен ред на следствените арести забраняваше арестанти да бъдат оставяни сами в килия - най-вече за да не посегнат на живота си в момент на крайно отчаяние.
Точно затова Владимир Славов веднага бе настанен в килията на Лазар Колев. 29-годишният мъж страшно се зарадва, щом видя Иширковеца да влиза през боядисаната в кафяво метална врата. Нито надзирателите, нито следователят, който щеше да разпита на следващия ден Владимир Славов, знаеха, че двамата имат специална предистория.
11 години по-рано Лазар бе едва 18-годишен и още никой не му казваше Гангстера, когато го вкараха за 4 години и половина зад решетките за изнасилване на непълнолетна. Меко казано, нямаше как да се чувства в свои води в сградата на Софийския затвор.
И точно когато излеждаше абсолютно неизбежно да стане гадже на някои от по-старите затворници, за него се застъпи Иширковеца. 20 години по-възрастният мъж съвсем естествено се превърна в ментор на младия изнасилвач.
Лазар никога нямаше да забрави как силистренецът го спаси от това, което той самият щеше да направи години по-късно на две момичета от Пазарджик в най-кошмарната вечер в живота си. Нощ, за която той не спираше да мисли вече цели 36 месеца.
Зловещите кадри изплуваха всеки ден сякаш пред очите му и го караха да се поти и да трепери. Повече от 1000 дни той беше издържал да не сподели с никого как е изнасилил и убил момичетата. Тази страшна тайна обаче напираше да излезе на бял свят.
На следващия ден сержантите от "Съдебна охрана" отведоха Славов в кабинета на следователя. Той беше получил лист с въпроси, които трябваше да зададе на затворника. Приключиха за по-малко от час и Иширковеца бе върнат в килията при Лазар. Гангстера вече не издържаше - толкова силно искаше да сподели историята на приятеля си. Той обаче се страхуваше, че в килията има подслушвателни устройства и се сдържаше. По-късно двамата бяха изведени на всекидневната едночасова разходка на покрива на сградата, наричана "каре". И там думите започнаха да излизат сами от устата на Лазар:
"Направих голяма глупост... аз убих сестрите Белнейски... Ако не бях пил, нямаше да го направя..."
В насечен, схематичен разказ Лазар доверява на приятеля си как случайно е срещнал момичетата във фаталната вечер, как е оставил по-голямата Росица при близък приятел, а взел със себе си малката Христина, за да правят секс във фолксвагена пасат, който преди това си купил.
Момичето му се опънало и той го пребил. Правил с него първо анален секс, а после и вагинален. След като изнасилил Христина, тръгнал да я връща при сестра й. По пътя обаче по-малката сестра внезапно отворила вратата и скочила от колата. При падането си ударила лошо главата и Лазар я доубил и прибрал в багажника на комбито.
Ганстера разказва на Иширковеца още, че същата вечер пребил и изнасилил вагинално по-голямата Росица, убил и нея и изхвърлил телата в местността Грамадите.
Владимир Славов е корав бандит. Лежал е за какво ли не в ареста - криминалната му история представлява мнооого дълга разходка по Наказателния кодекс. Разследван и осъждан е за организирана престъпна група, източване на ДДС, кражби от домове и офиси, изготвяне на фалшиви фактури, измами с пререгистрация на фирми с данъчни задължения на трети лица, кражби на коли от страната и чужбина, разпространения на фалшиви пари - български и чужди, сводничество и извеждане на проститутки за Франция, Белгия, Германия и Испания, нелегален трафик на хора през българо-гръцката граница и, забележете, за поръчан бомбен атентат срещу окръжен прокурор.
Въпреки ефектното СV Иширковеца е направо шокиран от разказа на протежето си. В продължение на две денонощия следпотресаващото признание на Лазар Колев той се чуди какво да прави - да затаи тази ужасна тайна или да предприеме нещо. И точно преди да го върнат в Софийския затвор, поисква отново да говори със следователя, който го е разпитвал по поръчката от русенската прокуратура.
Магистратът е сащисан не по-малко. Той очаква Славов да пожелае да промени показанията си, но изненадващо чува следното:
"Колебах се два дена... Аз че съм бандит, бандит съм, но не може така... когато бяхме на каре на покрива Лазар ми разказа... бандит съм, но това, което той е направил на тия две деца..."
Следователят го изслушва и звъни на колегата си Веселин Мартински. Буквално седмица по-рано той е предявил обвинение на Колев за изнасилване и убийство на сестрите. Това се случва, защото най-накрая, след като и чужди специалисти се провалят, експертът в института на МВР Иван Иванов успява да извлече ДНК по делото.
Експертизата му доказва категорично, че спермата, открита в интимните части на двете убити момичета, е на Лазар Колев. Също така и кожата, истъргана под ноктите на едно от децата.
Има и други - косвени доказателства, които подкрепят всичко това. Първоначално съдебните медици се чудят защо са толкова жестоки разкъсванията на половите органи на жертвите. Те допускат дори в началните експертизи, че убиецът ги е изнасилвал с твърд предмет.
Три любовници на Лазар Колев обаче разказват, че докато е лежал първия път в затвора за изнасилване, Гангстера е изрязал топчета пластмаса от четката си за зъби, цепил е кожата на половия си орган и е слагал там топчетата, за да зараснат под кожата.
Точно това е и причината за по-жестоките от други изнасилвания разкъсвания, които получават Росица и Христина Белнейски.
Следователят Мартински обаче се стреми да събере колкото се може повече доказателства срещу Лазар Колев - делото е с изключителен обществен интерес и не бива да бъде провалено.
След продължително издирване е открит автомобилът фолксваген пасат, който Гангстера кара в нощта на убийствата. Надеждата на разследващите е да открият поне в багажника следи от кръв или косми на момичетата.
Последният собственик на колата обаче сеоказва невероятно педантичен мъж от Ловеч - в негови ръце автомобилът изглежда като току-що свален от поточната линия на завода производител.
Минали са и 3 г. от кървавата нощ - така че експертите не успяват да открият вътре абсолютно никакви следи от сестрите.
Арменката Чсян, при която Лазар Колев се крие в София веднага след убийството, разказва как цели 10 дни младият мъжсамо е ял и спал, не е съблякъл дрехите си, не се е изкъпал нито веднъж, не е вдигал телефона си и макар че са спали в едно легло, дори не я е докоснал.
Накрая Чсян го изгонва, защото открива в дрехите му талони от бинго, а в същото време Лазар спи и яде при нея, но не й дава и един лев.
И това обаче са само косвени доказателства, докато разследващите не разбиват алибито на Лазар Колев. Приятелката му и майка й признават, че са излъгали, че Гангстера е бил при тях в нощта на убийствата, след като им дал 200 лева и ги почерпил в кръчмата за още 80 лева.
Няма никакво съмнение също, че през март 2006 г., за да се покрие заради смъртта на сестрите, Лазар измисля хитър план да влезе в затвора. Абсолютно алогично той напада млада жена във вход на кооперация на бул. "Патриарх Евтимий", отнема й джиесема и веднага започва да говори от него, въпреки че си има друг мобилен телефон.
Естествено, задържан е още на следващия ден, но голямата му изненада е, че за това дребно престъпление му дават 4 години и 6 месеца затвор. Докато е "на топло", излиза уличаващата ДНК експертиза.
А след това много силно доказателство крайно изненадващо идва и свидетелят Владимир Славов...
Иширковеца разказва дума по дума историята и на следователя Мартински. Владимир Славов е до такава степен отвратен от това, което е направил Лазар, че отива много по-далеч от първоначалната си идея просто да свидетелства срещу протежето си.
Тъй като следователите са изумени и го гледат с недоверие, той предлага в дрехите му да бъдат скрити микрофони, и да провокира Лазар да му разкаже още подробности за убийствата, които да бъдат записани.
С разрешение на съдия в горната му дреха е поставено подслушвателно устройство. Лазар обаче е убеден, че в килията му са монтирани микрофони и докато са вътре, не смее да каже и дума за убийствата.
Така планът Ганстера да бъде тайно записан се проваля, но няколко дни по-късно Славов пише много подробни обяснения по делото за това, което му е признал Лазар Колев по време на разходката на покрива на ареста.
Още по-странно в цялата история е, че Иширковеца не настоява в замяна на показанията присъдата му да бъде намалена или пък да бъде преместен в затвор на по-лек режим. Той доизлежава присъдата си по всички правила.
В края на ноември миналата година Владимир Славов дава показания и пред съдия в присъствието на самия обвиняем, както и на защитника му.
Свидетели разказват, че адвокат Марин Марковски слушал широко с отворена уста и не казал абсолютно нищо.
А това е твърде необичайно за него...