Пиша ви по повод националното преброяване. След като бе разгласено по медиите, че желаещите да участват в преброяването могат да си пуснат молба в общината, подадох и аз и приложих всички необходими документи. Смятам, че имам някакво морално право да кандидатствам, тъй като съм безработна с дете на 2 години и 3 месеца и дъщеря на 22 г., също безработна.
Да не се впускам в подробности колко харчи едно четиричленно семейство с кредити и т.н. А само един човек от семейството работи. Затова и исках да участвам в преброяването, за да допринеса и аз нещо в семейния бюджет.
Да, ама не! Отхвърлиха ме. Попитах мои познати, които също бяха подали молби за участие. Оказа се, че и те не са одобрени. И четирите жени са безработни, на възраст сме от 35 до 40 години. Две от тях - с висше образование, макар че за преброители се изисква само средно образование.
Когато една от моите познати отишла в общината да провери дали е одобрена да започне работа като преброител, я посрещнали с готовия отговор: Не!
Тя попитала кмета: "Защо тогава са одобрени все общински служители и учителки, а безработни, които имат нужда от тази работа и средства - не са?" Той й отговорил:"И ти да имаш връзки със служителите, които отговарят за одобряването, и теб ще те включат." Цинично, нали!
Затова питам аз - докога ще караме така - всеки да урежда своите хора? Нямам нищо против учителите. Но в същото време те постоянно се оплакват колко са натоварени и как се изтощават психически. Откъде тогава имат сили за още работа. Няма ли участието им в преброяването да е за сметка на работата в училище?! Същото се отнася и за общинарите.
Законът давал право да бъдат включени. Добре, но те все пак имат работа. От морална гледна точка не трябва ли на безработните да се даде някакъв шанс да закърпят поне за малко положението. Защото излиза, че за морал се говори само преди избори.
Докога ще продължава така?
ВЕСЕЛА БОГОСЛОВОВА