Атанас Киров е роден на 24 септември 1946 година в Бургас.
Трикратен световен и четирикратен европейски шампион по вдигане на тежести в кат. до 56 кг. Почетен гражданин на Бургас. Общинският съвет му гласува помощ от 2000 лева за лечение. Шампионът страда от старческа деменция втора степен. Бдителни бургазлии обявиха наскоро пред "24 часа", че видели Атанас Киров да рови в кофите за боклук. Екип на вестника посети дома му и разговаря с първия българин - европейски шампион по щанги от далечната 1969 година.
Рови ли трикратният световен и четирикратен европейски шампион по вдигане на тежести Атанас Киров в кофите за боклук в родния Бургас?
Отговора получаваме от самия него. "Правил съм го по инерция. Главата ми е някак си пълна. Но не търся за ядене, а вестници за четене. Който пусне вестник, минавам и го взимам от кофата", признава 64-годишният мъж.
Преди малко повече от 4 години у него се отключва лоша болест. Диагнозата е старческа деменция втора степен. Дъщеря му Анна Драганова, която е видно, че го гледа като писано яйце в момента, разкрива, че причината е огромен стрес, след който получава инсулт. По време на нощна смяна като докер на бургаското пристанище шампионът по щанги полита от кран. Не пострадал сериозно, но оттогава психиката му се разстроила значително. Киров има проблеми и със слуха. Лявото ухо е на 100 процента нечуващо, а на дясното носи слухов апарат, но и с него чува трудно. Сега чакат да получат от Англия по-качествен.
От 2009 година Атанас Киров е пенсионер с 45 години трудов стаж, от които 15 на пристанището в Бургас.
"Не е вярно, че татко е останал само с един покрив над главата и всички са го изоставили. Отдавна е при мен. Грижа се за него като дете", споделя малката дъщеря на Киров - Анна. Сега живеят в общински апартамент в центъра на Бургас. Жилищната му площ е 65 квадрата. Обитават го 6-има души.
Атанас Киров спи в стая с три легла с внуците си - 20-годишния Добрин и 14-годишния Драгомир, който отскоро тренира футбол в "Нефтохимик". Обзавеждането е повече от скромно. В апартамента, за който плащат 116 лева наем на общината, живеят също внучката на шампиона, 16-годишната Екатерина, и зетят.
За да вържат бюджета, разчитат на пенсията на Киров и заплатата на дъщеря му. Зетят и големият внук са съкратени от работа наскоро. През тази година са планирали да водят бившия щангист на лечение в Англия. Хвалят грижите, които полага за него д-р Асенникова. Според нея деменцията в момента е стопирана, но от време на време се появяват признаци на развитие, което е притеснително. В Англия отдавна живее и работи синът на Киров. Съпругата му Дора също е на Острова, за да гледа внучката. Синът обещал, че при мъжка рожба ще я кръсти Атанас. Наско Киров няколко пъти поред изкарва нова година при тях в Англия.
"Там не е лошо, но тук си ми е по-добре", признава бившият щангист. Той обича родината си, въпреки че за златните медали от световните и европейските първенства взел само една жигулка без ред, като си я платил. Купищата купи и медали, спечелени през 15-те му години на подиума са събрани в 4 кашона в жилището на другата дъщеря на Киров, която живее в Поморие. Просто в сеташния му дом няма място и пиле да прехвръкне. Пази си и показва една-единствена купа от Унгария, която му служи като талисман.
"Някои,притиснати от трудностите, са готови да продадат медалите си. Аз никога няма да го направя. Това ми е трудът, това ми е животът", категоричен е бургазлията.
Дъщерята Анна е благодарна на Норайр Нурикян, че често се сеща и пита за Наско Киров. Правят го и други големи шампиони като Андон Николов и Неделчо Колев. Тримата му подарили златен синджир с медальон във формата на щангист за 60-годишния юбилей през 2006-а. В родния Бургас Киров, който е почетен гражданин, се чувства повече от забравен. Приятели няма. "Не чувам, как да си говорим?", чистосърдечно признава щангистът, който първо се запалил по бокса, а след това за кратко бил акробат , преди да се отдаде изцяло на любимия си спорт, донесъл му световно и европейско признание. Анна припомня обещание от 60-годишния юбилей, че ще му дадат безплатна автобусна карта от Ветрен до Бургас. В квартала, известен преди като Житарово, имал малка виличка. Карта така и не получил. Вече не му и трябва. Продали къщичката, нали трябват пари за лекарства. Всеки месец минимум по 200 лева отивали за илачи. Анна се занимава с финансите в многолюдното семейство. Тя притежава и пълномощно от Наско Киров. Получила го е заради деменцията на баща си. "Справяме се някак си. Е, трудно е. Подхвърляха ми да дам татко в старчески дом. Категорична съм, това няма как да стане", споделя дъщерята. На въпрос доволен ли е от грижите й шампионът по детински отговаря: "Аз съм я гледал, сега ми го връща. Няма как да се оплача. Готви, помага ми във всичко. Е, не е майстор готвачка като майка си, но се справя", признава Киров. Напук на кризата и трудностите в семейството дъщерята го глези с любимите му пилешки мръвки. "Ще започнем да кудкудякаме", смее се жената, която работи на павилион близо до жилището им. От напрежение пали цигара след цигара.
"Отдавна сме пуснали молба в общината за закупуването му. Чакаме отговор", разкрива Анна Драганова. Тя призовава държавните институции да погледнат с друго око на шампионите от миналото и те да получат заслуженото, за да могат да карат достойни старини. "Обещания за пожизнени пенсии на световните и европейските първенци, както на олимпийските датират още от времето на Лучано като министър на спорта. Хора като баща ми са отритнати от обществото. Нека направят като балетистите и танцьорите - на определена възраст да се пенсионират", категорична е Анна Драганова. Дъщерята на Наско Киров моли и бургазлии, които познават баща й, да не се възползват от състоянието му и да го черпят с алкохол или кафе. "Така ще му навредят - казва жената и добавя: - Тези, които го познават, да не мислят, че е клошар и е бездомен. Той просто си има едно болестно състояние, което никой не може да контролира."
Всеки божи ден Наско Киров се разхожда по няколко часа сутрин и следобед в родния Бургас. Това му е занимавката. Няма компания. Няма и мобилен телефон. Просто защото му е трудно да борави с него.
"Ако закъснее, което се случва рядко, започваме да го издирваме", казва Анна. У дома Киров гледа телевизия и най-вече футболни мачове. Признава, че сегашното поколение щангисти мисли само за материалното, тренира малко, а така резултати не могат да се постигнат. "Трябва да работят яката. Ние се потяхме по 10 часа на ден в името на България.
Иван Абаджиев беше строг, но принципен и не случайно се прославихме като една от най-силните нации в щангите", казва шампионът, който въпреки заболяването си често се усмихва.
Чувства се и ощетен. "България нищо не ми е подарила нито за 50-, нито за 60-годишиния юбилей", казва Киров. Дъщеря му го поправя, че има плакет от министерството на спорта. Шампионът се хвали и с внуците си, с които дели една стая. "Добри момчета са. Помагат ми през деня на смени", казва Атанас Киров и признава, че мечтата му, доколкото може да мечтае човек в неговото състояние, е простичка - да оздравее.