Христо Бойчев: В Брюксел моя премиера гледаха генералите на НАТО

СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА И РУМЯНА ТОНЕВА

Христо Бойчев е роден на 5 март 1950 г. Завършва театрознание в НАТФИЗ. Пише пиеси, които се поставят на наши сцени през 80-те години. След 1989 г. БГ театърът престава да се интересува от текстовете му, които обаче се поставят в над 40 държави по света. Наскоро осведомителните агенции съобщиха, че пиесите на Христо Бойчев са влезли в учебната програма на Нюйоркския университет.

На 27 януари Бойчев изигра представление в предаването "Екип 5" на БНТ с водещ Иван Гарелов. Писателят влезе в ролята на тайнствения човек с каскет и палто, който изнесъл записите на разговорите на премиера Бойко Борисов. "Направих го в името на истината - каза персонажът на Бойчев. - Ако някой смята, че лъжа, да дойде в това студио и да заяви, че той е изнесъл записите. Да каже: "Аз съм истинският!" и да ме осъди."

- Христо, защо те изучават в САЩ? Ти ли си най-играният български драматург там?

- Вярно е, че съм най-играният български драматург в САЩ, но там не ме водят за български. В мотивировката на Нюйоркския университет пише, че заедно с Ясмина Реза от Франция, Марк Рейвънхил от Англия и руснака Василий Сигарев сме основоположници на новата вълна в Европа, родена през последните 20 години.

- Какво общо откриват американците у теб и другите автори?

- Според тях сме най-играните по света европейски драматурзи. Аз обаче освен Сигарев не виждам нищо оригинално у другите двама. Рейвънхил e скандален, дори брутален. Той нашумя преди години, когато написа Fucking and shocking. Реза е банална - преди 1989 г. като нея пишеше Драгомир Асенов.

- Къде са те играли в Щатите?

- В Лос Анджелис, Чикаго, Питсбърг, Вашингтон. Играли са “Полковникът птица”, “Оркестър “Титаник”. Много трудно е да се пробие на американската сцена. Изключвам, разбира се, театрите в университетите, където изучават европейска драматургия. В САЩ от европейските автори играят само Чехов и Шекспир.

- Продължаваш ли да се интересуваш от абсурдите в живота?

- Никога не са ме интересували. Не знам защо ме наричат абсурден автор. Поначало българската критика не знае какво е това абсурд. Да жонглираш със словото не е абсурд. Абсурд е да пишеш за безсмислието на живота. Аз също третирам тези проблеми, но не само със ситуации, а с позиция на мисленето.

- Но виж, че от пиесите ти най-много играят “Полковникът птица”, коятое най-ясна.

- Съмнявам се, че в България са разбрали тази пиеса. В България не разбраха нито една моя пиеса. У нас “Полковникът птица” я разбират като пиеса за присъединяването на България към НАТО. Не знам, като я играят в Америка и в Южна Африка, към какво се присъединяват. Не знам и в Русия към какво се присъединяват. “Оркестър “Титаник” се прие като пиеса за идването на царя в България. В Сидни се игра тази пиеса - не знам австралийците кого чакат.

- Не се ли интересуваш от политически проблеми?

- В творчеството - никога! Не смятам, че политиката може да е обект на драматургията.

- Не следиш новините, събитията?

- Следя като всеки интелигентен българин какво се случва у нас и по света. С надеждата нещата да тръгнат най-после.

- Оптимист ли си по характер?

- Няма човек, който да не носи в себе си зърното на оптимизма. Иначе ще се самоубие. Който е посегнал на живота си, не е бил оптимист. Основен императив на човека е да е оптимист. Въпреки че реалността не е такава. Заложено е да се очаква утрешният ден да бъде по-добър. Но за съжаление той се оказва по-лош.

- Сутрин как се будиш?

- Тежко. И късно. Събуждат ме чистачките на Сатиричния театър. Прозорецът ми гледа към вътрешно дворче на театъра. Чистачките идват към седем сутринта и го удрят на лафмоабет пред прозорците ми. А когато стане девет и идват останалите, те започват да чистят. За да ги видят, че работят.

- Хаотичен човек ли си? Тук, в този безпорядък на кабинета ти, ако нещо ти потрябва, знаеш ли къде да го намериш?

- Абсолютно знам кое къде се намира, откъде могат да ме подслушват!

- Подслушват ли те?

- Нека да ме подслушват! От мен няма какво да научат. Но това е модата в момента.

- Ти преди 1989 г. беше опасен писател.

- Не са ми смъквали пиеса. Но са я спирали, преди да започнат репетиции. Например “Полковникът птица”. Щяха да я започват в Театъра на армията, но я изоставиха.

- Защо?

- Защото пиесата била антинатовска. Така преди години я определи един зам.-министър на културата. Такова беше времето. А в пиесата се споменава думата НАТО. Обаче, когато я поставиха в Брюксел, беше целият генералитет от щаба на НАТО.

- Как стана това?

- Аз очаквах сред публиката да има военни. На първата премиера в провинцията, за да напълнят залата, бяха довели войници. Бяха довели и три класа от шивашкия техникум. Както се досещаш, никой не гледаше към сцената, а около себе си.

В Брюксел спектакълът започна с химна на България. Това беше решение на режисьора. Зрителите не го очакваха и не знаеха, че е химн. Но актьорите застанаха мирно и ги подканиха да станат.

Цялата зала стана на крака. Свърши химнът, актьорите седнаха, а режисьорът го пусна втори път. Актьорите се спогледаха, но станаха и зрителите ги последваха. Когато седнаха отново, всички очакваха нещо да стане, но нямаше химн и представлението започна. Беше едно от най-хубавите, които съм гледал. Режисьорът беше американец, работил предимно мюзикли на Бродуей, и го беше направил като феерично шоу.

- Защо не пишеш сценарии за шоу?

- Защото у нас плащат жалки пари. Да почна да пиша за шоу, трябва да ми плащат достатъчно. Преди време ме поканиха да напиша сценарий за новогодишна програма в БНТ. Борислав Геронтиев работеше по онова време там. Попита ме колко искам. Казах му. “Абсолютно си прав - каза той - но не мога да ти платя толкова, защото веднага ще кажат, че сме си разделили парите.” И не стана. Сега в Стара Загора ще правят шоу по мой текст, но той е драматургичен. Темата е тежка - обгазяването на града. Написах нещо като Ромео и Жулиета в мръсния въздух.

- Гледал съм добро представление на друга твоя пиеса - “Районна болница” в Плевен.

- Георги Черкелов беше режисьорът. Той каза на баща ми, че е направил същата пиеса в Полша. Баща ми отговори: “Полша ли? Чехите са майстори на болниците.” В Загреб тези дни започнаха репетиции на тази пиеса под името “Болница на края на града”. Куриозното е, че режисьорката е внучка на Йосип Броз Тито, а сценографът е внук на Тито. От две различни негови съпруги.

- По света коя твоя пиеса играят най-много?

- “Оркестър “Титаник”. Но продължават и с “Полковникът птица”. Скоро ще излязат премиери в Италия и Турция. В Турция всички театри са ме играли.

- Защо у нас не те поставят?

- Защото режисьорите ме тълкуват повърхностно. Хора, които поставят Ясмина Реза, няма да поставят Христо Бойчев. Не могат да разберат посланията отдолу. Но това е разбираемо и допустимо. Най-лесното е да се обясни с недоразумение. Както каза един наш режисьор на форум във Франция: “Западът не разбира балканската литература.”

- Но всъщност на Запад много те играят.

- Стократно е съотношението с българските театри, които са поставяли мои пиеси.

- Не са ли те канили за чиновник някъде?

- До ден днешен не са ме канили нито за драматург в някой театър, нито за съветник в министерството. За нищо не са ме канили. Канили са ме в чужбина - за председател или за член на жури. На биеналето за драматургия в Бон ме поканиха за член на борда на директорите.

- Можеше ли да останеш в чужбина?

- Да, разбира се. Всеки днес може да остане да живее в чужбина. Стига да се чувства там по-комфортно. Аз прекарвам повечето време от годината в пътуване извън България - на премиери, на репетиции, на обсъждания на пиесите ми. Аз не съм български драматург, защото тук не ме играят. Само в чужбина ме играят.

- Някъде в програмите пишат ли, че си български драматург?

- Не, пишат само “Христо Бойчев, драматург”. Понякога са ме обърквали - че съм от Македония, от Унгария. Безразлично ми е какво пишат - аз съм автор, може би балкански автор.

- Значи си постигнал мечтата на всеки български интелектуалец във всички времена - да стане космополит. Да живее в България, но да обикаля света.

- За съжаление, да!

- Къде са те разбирали най-добре?

- Когато постановката е хубава, възприемат текста добре. Ето, в Риека играят “Районна болница” от няколко години и продължават да я играят всяка седмица. В Канада играха 30 дни подред “Полковникът птица”.

Понякога има смешни случаи с мои пиеси. В театъра на Вацлав Хавел в Прага преведоха тази пиеса като “Полковник птак”. Но това има значение като българското “Полковник Патков” - със сексуален нюанс. Хората много се смееха на неподходящи места и аз се чудех какво толкова смешно има. Докато един наш преподавател в университета в Прага не ми обясни.

Режисьорът беше млад и търсен, като чешкия Теди Москов. За съжаление по-късно той се самоуби зад кулисите - не заради постановката, разбира се. Престанал е да бъде оптимист, повярвал е, че животът е безсмислен.

- Ти също знаеш, че животът е безсмислен, но какво от това?

- Гледам на живота с чувство за хумор. На безсмислието на живота трябва да гледаш не с чувство за трагичност, а с хумор.

- Познаваш ли политици?

- Познавам министри. И се надявах много, че ще ме направят зам.- министър. Но не се сетиха за мен.

- Не си нахален. Премного си етичен.

- Но не съм постигнал кой знае какво с това. Освен може би мир със себе си.

- Не е малко. Може би си единственият в България, който е постигнал мир със себе си.

- Много хора го постигнаха, но не успяха да постигнат мир с враговете си. И преждевременно си отидоха.

- Сега какво пишеш?

- Една поръчка от Канада - драматизация по “Зорба гъркът” на Казандзакис. В преговори съм с неговата внучка, която държи авторските права. Смятам Казандзакис за един от най-големите европейски писатели. Незаслужено го измести Камю за Нобеловата награда - двамата бяха номинирани в една и съща година.

- В живота в България има ли нещо, което може да те зарадва?

- За повечето хора няма, а за останалите има. Аз съм от вторите. Оптимисти са онези, които се надяват да спечелят нещо от цялата тази реалност. Някои се надяват само те да спечелят. Други - цяла България да спечели. Тези, които са спечелили, вече не са оптимисти.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 7

Сортирай по:

21
Шапка свалям на този човек! Когато българите се научим да ценим това, което имаме, ще спрат да изтичат талантите ни навън! И да- няма да видим негова пиеса на наша сцена, защото театралите ни с промити мозъци са тъпи и ограничени - погледнете какво поставят режисьорите ни - простотии с две-три изключения...Кото се почне от Козата или коя е Силвия и сте стигвне до тъпотиите в Сфумато...Освен това като гледам хич не е огорчен от нищо....човекът мери д други мерки и се съизмерва с най-големите...тези дни дори влезе в прогрмата на нюйоркския университет-четох някъде инфото...Пък много важно, че бил паднал в очите на някаква патка.....

4
Не ми се иска Христо Бойчев да се чуства поредният безроден български творец. Малко ми е обидно като казва, че в България не го разбирали. Кой? Публиката ли? Че тя не го е видяла! А дали в една страна разбират някого или не зависи само и единствено от публиката. Искам да видя негова пиеса да се играе в България. И да, той е български драматург, защото без България нямаше да е това, което е, независимо колко е огорчен сега.

8
Ще Ви разкажа нещо истинско и смешно!1988 г в квартал "надежда " поканих Христо Бойчев и мощна група актьори от Сатирата да представи "Районната болница"Стана събитие ,публиката не се радваше на драматургията ,а на закачките с официоза на обществото!Тогава Христо нямаше къде да живее и опитах чрез тогавашния първи секретар Тодор Доцов -добър човек,да му вземем една гарсониерка! Куриозът е когато ми предложиха да го настаним в един сбободен трафопост, като половината от него се ползваше от.......кварталния на МВР!Не се стърпя чувството ми за хумор и казах-Христо ли ще облагородява родната милиция или тя ще го пази да не се бори срещу власта!

6
Хр. Бойчев е наистина интелектуалец. На мен той ми липсва, защото в ези много трудни години има нужда от автори, които ти поднасят и сериозните проблеми с чувство за хумор.

11
Бах мааму! Баба ми: Ти май не го познаваш Бойчев! Интересно е как тогава имаш мнение за човек ,непознат за теб! Аре чао и първо чети а после пиши! Или си като чукчата,който написал книга и в издателството го попитали/ Ти някога чел ли си книги? Той отвърнал: Чукча писател,не читател! Аре макара!

-1
ТОВА НЕ Е ЯСНО.НО ДОРИ ТАКА ДА Е ЧОВЕК КОЙТО СЕ ХВАЛИ САМ МИ ПАДА В ОЧИТЕ.НЯКАК СИ НЕ Е МОРАЛНО САМ ДА СЕ ОБЯВЯВАШ ЗА ВЕЛИК

15
Христо Бойчев ми е любим и когато се изявява и като актьор. Посланията му са винаги в "10"-тката, но се иска акъл да ги разбереш.

Добави коментар

Добави коментар

Д-р Костадин Ангелов: Болниците ще намалеят, ако се обединят в комплекси

Д-р Костадин Ангелов е изпълнителен директор на Александровска болница - Д-р Ангелов, здравната каса отново намали бюджетите на болниците. В Александровска какво е намалението?

Ивайло Московски: Какво даде Миков на Видин освен любов?

- Г-н Московски, как ще се отрази безсънието вкъщи покрай новородения ви син на маниера на кампанията? По-рязък ли ще сте, или спокоен? - Свикнали сме вече на безсъние. Иначе с оглед положението в д

Димитър Митовски: Всеки, работил за нашата компания, ще получи възнаграждението си

- Г-н Митовски, актьори, участвали във ваши тв продукции, оператори и други хора от техническия екип се оплакват, че от няколко месеца не са получавали заплати. Защо? Вашата компания пред фалит ли е,

Валери Петров през 2010 г.: Дишаме атмосфера на духовен срив

- Г-н Петров, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за “грешка”? - Има, разбира се, и то не малко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т. нар.

  • А да гледаме отстрани и да ръкопляскаме ли?

    Вярно, че Кристалина Георгиева не успя да стане върховен представител на Европейския съюз за външната политика. Лидерите в Брюксел дадоха поста на италианката Федерика Могерини. Може и да е вярно това, което говорят хора от БСП, че в този сюжет и президентът Росен Плевнелиев си е направил пиар. Но тъй или иначе е добре, че с бълга
  • Новият световен ред е на повратна точка

    ЛИБИЯ е в гражданска война. Фундаменталистки армии изграждат самопровъзгласил се халифат през териториите на Сирия и Ирак. Младата афганистанска демокрация е на ръба на парализа. Към тези беди се прибавя възобновяването на напреженията с Русия и сложни отношения с Китай, раздвоен между ангажименти за сътрудничество и публични контраобвинения.