Христо Бойчев: В Брюксел моя премиера гледаха генералите на НАТО

СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА И РУМЯНА ТОНЕВА

Христо Бойчев е роден на 5 март 1950 г. Завършва театрознание в НАТФИЗ. Пише пиеси, които се поставят на наши сцени през 80-те години. След 1989 г. БГ театърът престава да се интересува от текстовете му, които обаче се поставят в над 40 държави по света. Наскоро осведомителните агенции съобщиха, че пиесите на Христо Бойчев са влезли в учебната програма на Нюйоркския университет.

На 27 януари Бойчев изигра представление в предаването "Екип 5" на БНТ с водещ Иван Гарелов. Писателят влезе в ролята на тайнствения човек с каскет и палто, който изнесъл записите на разговорите на премиера Бойко Борисов. "Направих го в името на истината - каза персонажът на Бойчев. - Ако някой смята, че лъжа, да дойде в това студио и да заяви, че той е изнесъл записите. Да каже: "Аз съм истинският!" и да ме осъди."

- Христо, защо те изучават в САЩ? Ти ли си най-играният български драматург там?

- Вярно е, че съм най-играният български драматург в САЩ, но там не ме водят за български. В мотивировката на Нюйоркския университет пише, че заедно с Ясмина Реза от Франция, Марк Рейвънхил от Англия и руснака Василий Сигарев сме основоположници на новата вълна в Европа, родена през последните 20 години.

- Какво общо откриват американците у теб и другите автори?

- Според тях сме най-играните по света европейски драматурзи. Аз обаче освен Сигарев не виждам нищо оригинално у другите двама. Рейвънхил e скандален, дори брутален. Той нашумя преди години, когато написа Fucking and shocking. Реза е банална - преди 1989 г. като нея пишеше Драгомир Асенов.

- Къде са те играли в Щатите?

- В Лос Анджелис, Чикаго, Питсбърг, Вашингтон. Играли са “Полковникът птица”, “Оркестър “Титаник”. Много трудно е да се пробие на американската сцена. Изключвам, разбира се, театрите в университетите, където изучават европейска драматургия. В САЩ от европейските автори играят само Чехов и Шекспир.

- Продължаваш ли да се интересуваш от абсурдите в живота?

- Никога не са ме интересували. Не знам защо ме наричат абсурден автор. Поначало българската критика не знае какво е това абсурд. Да жонглираш със словото не е абсурд. Абсурд е да пишеш за безсмислието на живота. Аз също третирам тези проблеми, но не само със ситуации, а с позиция на мисленето.

- Но виж, че от пиесите ти най-много играят “Полковникът птица”, коятое най-ясна.

- Съмнявам се, че в България са разбрали тази пиеса. В България не разбраха нито една моя пиеса. У нас “Полковникът птица” я разбират като пиеса за присъединяването на България към НАТО. Не знам, като я играят в Америка и в Южна Африка, към какво се присъединяват. Не знам и в Русия към какво се присъединяват. “Оркестър “Титаник” се прие като пиеса за идването на царя в България. В Сидни се игра тази пиеса - не знам австралийците кого чакат.

- Не се ли интересуваш от политически проблеми?

- В творчеството - никога! Не смятам, че политиката може да е обект на драматургията.

- Не следиш новините, събитията?

- Следя като всеки интелигентен българин какво се случва у нас и по света. С надеждата нещата да тръгнат най-после.

- Оптимист ли си по характер?

- Няма човек, който да не носи в себе си зърното на оптимизма. Иначе ще се самоубие. Който е посегнал на живота си, не е бил оптимист. Основен императив на човека е да е оптимист. Въпреки че реалността не е такава. Заложено е да се очаква утрешният ден да бъде по-добър. Но за съжаление той се оказва по-лош.

- Сутрин как се будиш?

- Тежко. И късно. Събуждат ме чистачките на Сатиричния театър. Прозорецът ми гледа към вътрешно дворче на театъра. Чистачките идват към седем сутринта и го удрят на лафмоабет пред прозорците ми. А когато стане девет и идват останалите, те започват да чистят. За да ги видят, че работят.

- Хаотичен човек ли си? Тук, в този безпорядък на кабинета ти, ако нещо ти потрябва, знаеш ли къде да го намериш?

- Абсолютно знам кое къде се намира, откъде могат да ме подслушват!

- Подслушват ли те?

- Нека да ме подслушват! От мен няма какво да научат. Но това е модата в момента.

- Ти преди 1989 г. беше опасен писател.

- Не са ми смъквали пиеса. Но са я спирали, преди да започнат репетиции. Например “Полковникът птица”. Щяха да я започват в Театъра на армията, но я изоставиха.

- Защо?

- Защото пиесата била антинатовска. Така преди години я определи един зам.-министър на културата. Такова беше времето. А в пиесата се споменава думата НАТО. Обаче, когато я поставиха в Брюксел, беше целият генералитет от щаба на НАТО.

- Как стана това?

- Аз очаквах сред публиката да има военни. На първата премиера в провинцията, за да напълнят залата, бяха довели войници. Бяха довели и три класа от шивашкия техникум. Както се досещаш, никой не гледаше към сцената, а около себе си.

В Брюксел спектакълът започна с химна на България. Това беше решение на режисьора. Зрителите не го очакваха и не знаеха, че е химн. Но актьорите застанаха мирно и ги подканиха да станат.

Цялата зала стана на крака. Свърши химнът, актьорите седнаха, а режисьорът го пусна втори път. Актьорите се спогледаха, но станаха и зрителите ги последваха. Когато седнаха отново, всички очакваха нещо да стане, но нямаше химн и представлението започна. Беше едно от най-хубавите, които съм гледал. Режисьорът беше американец, работил предимно мюзикли на Бродуей, и го беше направил като феерично шоу.

- Защо не пишеш сценарии за шоу?

- Защото у нас плащат жалки пари. Да почна да пиша за шоу, трябва да ми плащат достатъчно. Преди време ме поканиха да напиша сценарий за новогодишна програма в БНТ. Борислав Геронтиев работеше по онова време там. Попита ме колко искам. Казах му. “Абсолютно си прав - каза той - но не мога да ти платя толкова, защото веднага ще кажат, че сме си разделили парите.” И не стана. Сега в Стара Загора ще правят шоу по мой текст, но той е драматургичен. Темата е тежка - обгазяването на града. Написах нещо като Ромео и Жулиета в мръсния въздух.

- Гледал съм добро представление на друга твоя пиеса - “Районна болница” в Плевен.

- Георги Черкелов беше режисьорът. Той каза на баща ми, че е направил същата пиеса в Полша. Баща ми отговори: “Полша ли? Чехите са майстори на болниците.” В Загреб тези дни започнаха репетиции на тази пиеса под името “Болница на края на града”. Куриозното е, че режисьорката е внучка на Йосип Броз Тито, а сценографът е внук на Тито. От две различни негови съпруги.

- По света коя твоя пиеса играят най-много?

- “Оркестър “Титаник”. Но продължават и с “Полковникът птица”. Скоро ще излязат премиери в Италия и Турция. В Турция всички театри са ме играли.

- Защо у нас не те поставят?

- Защото режисьорите ме тълкуват повърхностно. Хора, които поставят Ясмина Реза, няма да поставят Христо Бойчев. Не могат да разберат посланията отдолу. Но това е разбираемо и допустимо. Най-лесното е да се обясни с недоразумение. Както каза един наш режисьор на форум във Франция: “Западът не разбира балканската литература.”

- Но всъщност на Запад много те играят.

- Стократно е съотношението с българските театри, които са поставяли мои пиеси.

- Не са ли те канили за чиновник някъде?

- До ден днешен не са ме канили нито за драматург в някой театър, нито за съветник в министерството. За нищо не са ме канили. Канили са ме в чужбина - за председател или за член на жури. На биеналето за драматургия в Бон ме поканиха за член на борда на директорите.

- Можеше ли да останеш в чужбина?

- Да, разбира се. Всеки днес може да остане да живее в чужбина. Стига да се чувства там по-комфортно. Аз прекарвам повечето време от годината в пътуване извън България - на премиери, на репетиции, на обсъждания на пиесите ми. Аз не съм български драматург, защото тук не ме играят. Само в чужбина ме играят.

- Някъде в програмите пишат ли, че си български драматург?

- Не, пишат само “Христо Бойчев, драматург”. Понякога са ме обърквали - че съм от Македония, от Унгария. Безразлично ми е какво пишат - аз съм автор, може би балкански автор.

- Значи си постигнал мечтата на всеки български интелектуалец във всички времена - да стане космополит. Да живее в България, но да обикаля света.

- За съжаление, да!

- Къде са те разбирали най-добре?

- Когато постановката е хубава, възприемат текста добре. Ето, в Риека играят “Районна болница” от няколко години и продължават да я играят всяка седмица. В Канада играха 30 дни подред “Полковникът птица”.

Понякога има смешни случаи с мои пиеси. В театъра на Вацлав Хавел в Прага преведоха тази пиеса като “Полковник птак”. Но това има значение като българското “Полковник Патков” - със сексуален нюанс. Хората много се смееха на неподходящи места и аз се чудех какво толкова смешно има. Докато един наш преподавател в университета в Прага не ми обясни.

Режисьорът беше млад и търсен, като чешкия Теди Москов. За съжаление по-късно той се самоуби зад кулисите - не заради постановката, разбира се. Престанал е да бъде оптимист, повярвал е, че животът е безсмислен.

- Ти също знаеш, че животът е безсмислен, но какво от това?

- Гледам на живота с чувство за хумор. На безсмислието на живота трябва да гледаш не с чувство за трагичност, а с хумор.

- Познаваш ли политици?

- Познавам министри. И се надявах много, че ще ме направят зам.- министър. Но не се сетиха за мен.

- Не си нахален. Премного си етичен.

- Но не съм постигнал кой знае какво с това. Освен може би мир със себе си.

- Не е малко. Може би си единственият в България, който е постигнал мир със себе си.

- Много хора го постигнаха, но не успяха да постигнат мир с враговете си. И преждевременно си отидоха.

- Сега какво пишеш?

- Една поръчка от Канада - драматизация по “Зорба гъркът” на Казандзакис. В преговори съм с неговата внучка, която държи авторските права. Смятам Казандзакис за един от най-големите европейски писатели. Незаслужено го измести Камю за Нобеловата награда - двамата бяха номинирани в една и съща година.

- В живота в България има ли нещо, което може да те зарадва?

- За повечето хора няма, а за останалите има. Аз съм от вторите. Оптимисти са онези, които се надяват да спечелят нещо от цялата тази реалност. Някои се надяват само те да спечелят. Други - цяла България да спечели. Тези, които са спечелили, вече не са оптимисти.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 7

Сортирай по:

21
Шапка свалям на този човек! Когато българите се научим да ценим това, което имаме, ще спрат да изтичат талантите ни навън! И да- няма да видим негова пиеса на наша сцена, защото театралите ни с промити мозъци са тъпи и ограничени - погледнете какво поставят режисьорите ни - простотии с две-три изключения...Кото се почне от Козата или коя е Силвия и сте стигвне до тъпотиите в Сфумато...Освен това като гледам хич не е огорчен от нищо....човекът мери д други мерки и се съизмерва с най-големите...тези дни дори влезе в прогрмата на нюйоркския университет-четох някъде инфото...Пък много важно, че бил паднал в очите на някаква патка.....

4
Не ми се иска Христо Бойчев да се чуства поредният безроден български творец. Малко ми е обидно като казва, че в България не го разбирали. Кой? Публиката ли? Че тя не го е видяла! А дали в една страна разбират някого или не зависи само и единствено от публиката. Искам да видя негова пиеса да се играе в България. И да, той е български драматург, защото без България нямаше да е това, което е, независимо колко е огорчен сега.

8
Ще Ви разкажа нещо истинско и смешно!1988 г в квартал "надежда " поканих Христо Бойчев и мощна група актьори от Сатирата да представи "Районната болница"Стана събитие ,публиката не се радваше на драматургията ,а на закачките с официоза на обществото!Тогава Христо нямаше къде да живее и опитах чрез тогавашния първи секретар Тодор Доцов -добър човек,да му вземем една гарсониерка! Куриозът е когато ми предложиха да го настаним в един сбободен трафопост, като половината от него се ползваше от.......кварталния на МВР!Не се стърпя чувството ми за хумор и казах-Христо ли ще облагородява родната милиция или тя ще го пази да не се бори срещу власта!

6
Хр. Бойчев е наистина интелектуалец. На мен той ми липсва, защото в ези много трудни години има нужда от автори, които ти поднасят и сериозните проблеми с чувство за хумор.

11
Бах мааму! Баба ми: Ти май не го познаваш Бойчев! Интересно е как тогава имаш мнение за човек ,непознат за теб! Аре чао и първо чети а после пиши! Или си като чукчата,който написал книга и в издателството го попитали/ Ти някога чел ли си книги? Той отвърнал: Чукча писател,не читател! Аре макара!

-1
ТОВА НЕ Е ЯСНО.НО ДОРИ ТАКА ДА Е ЧОВЕК КОЙТО СЕ ХВАЛИ САМ МИ ПАДА В ОЧИТЕ.НЯКАК СИ НЕ Е МОРАЛНО САМ ДА СЕ ОБЯВЯВАШ ЗА ВЕЛИК

15
Христо Бойчев ми е любим и когато се изявява и като актьор. Посланията му са винаги в "10"-тката, но се иска акъл да ги разбереш.

Добави коментар

Добави коментар

Димитър Митовски: Всеки, работил за нашата компания, ще получи възнаграждението си

- Г-н Митовски, актьори, участвали във ваши тв продукции, оператори и други хора от техническия екип се оплакват, че от няколко месеца не са получавали заплати. Защо? Вашата компания пред фалит ли е,

Валери Петров през 2010 г.: Дишаме атмосфера на духовен срив

- Г-н Петров, има ли произведение, което не бихте написали, което смятате за “грешка”? - Има, разбира се, и то не малко. Колкото пъти съм се вслушвал в неодобренията на т. нар.

Велизар Шаламанов: Изготвихме визията "България в НАТО 2020" с МВнР и всички спецслужби

- Г-н Шаламанов, кой е авторът на визията “България в НАТО 2020”, която готвите за срещата на върха на пакта в Уелс, и която предизвика бурни реакции? - Това е експертен документ. Над него работиха

Андреа Бочели: София е магически град! С удоволствие ще се върна през 2019 г.!

Mаестро Бочели, почитатели на музиката ви очакват с нетърпение на концерта в София. Казвате, че “има толкова хубава класическа музика, която се възприема лесно от широката публика, и толкова хубава

  • Потьомкинска демокрация

    Хората си мислят, че като отидат на избори, със своя глас ще решат кой да стане депутат. Всъщност повечето имена на новите депутати са предварително ясни, защото партийните централи си подредиха листите със сигурните победители и така по сегашната избирателна система те де факто ги назначиха в следващия парламент. Този начин на “избиране” на деп
  • Идва ми да наритам някой постмодерен интелектуалец

    ДНЕС съм в радикално настроение. Искам ясно да заявя - Криско е пълен капут. Това създание нито може да пее, а изкелефенченоградските му рими предизвикват у мен абсолютното желание да се сдобия с огнепръскачка и да освободя вселената от лиготия. Но сега чета, че СЕМ препоръчал да се ограничи излъчването на негова песен и ми идва да наритам някой