Сигурно нямаше да разбера, че бившият ни консул в Битоля - Илиян Караманов, е бил агент на Държавна сигурност с псевдоним Хрис, който е писал доноси за мен в студентските ни години.
И преди, а и след разсекретяването на досиетата на дипломатите доносници, не изпитвах желание да се ровя в архивите в комисията по досиетата. Като разследващ журналист през последните двайсетина години се наложи да бръкна в толкова мръсни дупки на прехода, че бях решил поне ДС темата да си спестя.
Срещна ме обаче неотдавна колегата от "Труд" Пламен Кулински, който направи много добра поредица за разсекретените досиета на дипломатите. "Знаеш ли, там прочетох писано и за теб - във времето на студентските стачки", каза ми той.
Всъщност още по време на двете стачки през 1990 г. ние, студентите, окупирали Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", бяхме сигурни, че хора на Държавна сигурност слухтят около нас. Подозирахме се взаимно, за някои бяхме 100% сигурни. Но до момента не сме виждали документ, който да потвърди или отхвърли подозренията ни.
Така миналата седмица се озовах в читалнята на комисията по досиетата и ми предоставиха три папки с материали от досието на Илиян Караманов (виж в галерията съобщението за неговата принадлежност към ДС от комисията по досиетата). И до момента нямам визуален спомен за този човек от студентските ни години. А се оказа, че имаме доста общи неща.
Родени сме в една и съща година, в Стара Загора, домовете ни са били на не повече от 500 метра разстояние. Много е вероятно да сме били в една и съща детска градина и едно начално училище.
След това Илиян е завършил с отличие Руската гимназия, научил е английски и немски, станал е шампион по стрелба (с два златни медала). Явно активно се е готвил да стане новият Емил Боев (по Богомил Райнов).
Вербуван е в казармата, където е написал маса доноси за свои колеги войници. В препоръката му за ДС се споменава, че още като ученик е помагал на органите на МВР. А също, че и родителите му са сътрудници на ДС.
До студентските стачки той е доносничил предимно за хора, търсещи да си купят оръжие или антикварни предмети. Когато започва студентската стачка обаче бързо се е преквалифицирал.
Донесенията му за стачките са сравнително точни - в първото има списък на стачния комитет, в който бях говорител и отговарях за връзките с медиите. Има и детайлно описание на "позициите" на стачниците в окупирания университет през юни 1990 г.
"Общо стачниците наброяват 30 души, като представляват нещо като комуна. Хранят се общо и спят около кафе-сладкарницата и Ректората. Приети са по опис всички кабинети, а тяхното главно пребиваване е около 5-та аудитория. Има данни, че е получавана храна от монахините от манастира "Св. Троица", пише агент Хрис. Така си беше.
В други от доносите му има информация за създаването на Независимата студентска лига във Велико Търново, за това как активисти на Зелената партия разкриват масови гробове на избити от комунистите през 1945 г. Има много информация и около организацията на втората студентска стачка през есента на 1990 г.
Един от доносите му по-късно е посветен изцяло на мен - когато бях председател на редакционната колегия на студентския вестник и с бившите стачници се опитвахме да подобрим живота на колегите си. И по-конкретно - да "присъединим" към Великотърновския университет едно ведомствено общежитие с 400 места за над 500-те крайно нуждаещи се студенти. И успяхме - това общежитие се ползва от университета и до днес.
В доноса на агент Хрис обаче тези усилия бяха представени като опит да се възбуди социалното недоволство на студентите - съответно като заплаха за властта.
В досието на агент Хрис (студент от специалност "История и география") е отбелязано през януари 1991 г., че е женен и съпругата му е от специалност "Английска филология", като живеят при родителите й. Материално е зле - пише за него водещия му офицер от ДС, но отбелязва, че Илиян многократно е стимулиран с парични награди за съвестна и ценна помощ на ДС.
Шефът му също така пише, че Илиян е подал документи за пътуване в Дания, където смята да се установи заедно със съпругата си и да работи каквото и да е. Дори решил да прекъсне образованието си.
Бих преглътнал цялата тази гадост, писана от неосъществения Емил Боев. Бих го оставил на собствената му съвест - нека той, а може би и децата му, да размишляват над тези казуси.
Но историята не приключва дотук. Защото този човек доскоро беше лицето на България в Битоля, Македония - страна, в която имам добри приятели. Най-вероятно е бил и в Дания - друга държава, с която имам много топли връзки с колеги журналисти. И категорично не желая Илиян Караманов да бъде лицето, с което тези мои приятели ще познават България.
В тази връзка искам за попитам г-н президента Георги Първанов - агент Хрис ли е лицето, което трябва да ни представлява пред света - където и да е? Очаквам той да не бъде и лицето на която и да е държавна институция тук, в страната. Защото не искам с моите данъци да се плаща на това лице. Платено му е достатъчно - още през 1990 г.
Готов съм да изслушам агент Хрис - Илиян Караманов. Очаквам неговата позиция за това, което е правил. Този път очаквам да не се спотайва както преди 20 години, а да излезе с лицето си - ако има изобщо такова.