Трета година в Израел спорят праведна ли е 29-годишната българка Лиляна Паница.
Специалната комисия към държавния институт "Яд Вашем", която повече от 40 г. се занимава с издирването и съхраняването на истината за холокоста, на свое заседание на 23 септември 2008 г. е преценила, че сънародничката ни "не отговаря напълно на строгите изисквания" и е отказала да й присъди титлата "праведник на света".
Престижното
звание се дава
само на не-евреи, които имат особени заслуги за спасяването на евреите от нацистките изстъпления. Досега 22 500 души в цяла Европа са получили престижното звание. Само 19 от тях са българи, сред които Димо Казасов, митрополитите Кирил и Стефан, Димитър Пешев.
"Комисията, която провъзгласява и дава титли за праведници, разгледа предложението Лиляна Паница от България да бъде провъзгласена за праведница на народите на света. След обстойно и сериозно обсъждане на всички документи и свидетелства комисията реши, че случаят не отговаря напълно на строгите изисквания за провъзгласяване на званието "праведник на народите на света", пише в писмо-отказ Ирена Щейнфелд, директорка на отделението за праведници по света.
Тя съобщава, че според приетите правила решението ще бъде отнесено до председателя на комисията за утвърждението му. "Титлата "праведник на народите по света" се дава на една малка група от средата на по-широки кръгове, които са помагали или спасили евреи", казва г-жа Щейнфелд.
Идеята българката да бъде удостоена с престижното звание е на историка Иван Генов. В един сайт той се запознал с българския евреин Самуил Ардити, който живее в Тел Авив. "Той ме кандърдиса да подам молба в "Яд Вашем", защото по правилата на комисията
молба може да
подаде само
спасен евреин,
а аз съм такъв", казва Ардити. 73-годишният строителен инженер, роден в София, е потомък на древен еврейски род от Русе, роднина е на писателя Елиас Канети - единствения българин Нобелов лауреат. Баща му Буби Ардити е водач на еврейска дясна партия в България. След като се спасява, семейството емигрира в Израел през 1949 г. От 1954 до 1956 г. е войник в израелската войска. После учи в Техническия университет в Хайфа и до 2002 г. работи като строителен инженер. След пенсионирането си започва да се занимава с близкото минало на българските евреи. Завежда българския отдел в институт "Жаботински" в Тел Авив. През 2005 г. издава книга за спасяването на българските евреи, в която предлага нов, по-различен поглед от общоприетите оценки на събитията.
Предложението за признаването на Лили Паница е четвъртото, което Ардити внася в "Яд Вашем". То е заведено под номер 11399 от 29 декември 2006 г. Близо 2 г. комисията умува дали да одобри българката. "Разискванията бяха съпроводени с караници и разправии и накрая получих отрицателен отговор", казва Ардити.
Тогава започнал да търси съмишленици в интернет.
Така се запознал с българина Иван Гунчев, дългогодишен телевизионен журналист, който знаел за Лиляна Паница. "Научих историята й от книгата на проф. Михаел Бар-Зоар "Извън хватката на Хитлер". Роди се идеята да направя документален филм за нея и през 2008 г. работих близо месец в архива на МВР", казва Гунчев.
"Открих много интересни факти. Те напълно доказват, че след 66 години Лили Паница трябва да получи този жест на морално признание, а светът да научи какво е направила, за да спаси своите съграждани - български евреи. От прочетеното в архивите съм убеден, че
Лили Паница
незаслужено е
отхвърлена от
израелската
комисия
Тъкмо тя е сложила началото на борбата за спасяването на българските евреи, преследвани от Закона за защита на нацията", категоричен е Гунчев.
В архива на МВР Гунчев открил и други уникални неща - черновата на едно неадресирано любовно писмо от Лили, което според проф. Бар-Зоар е до комисаря Белев, което издава изключително богата душевност. Там намерил и единствената малка черно-бяла снимка на Лили Паница.
"Малцина знаят, че Лили е имала сини очи и светлокестенява коса. Заедно с други служители на Комисариата за еврейските въпроси веднага след 9 септември 1944 г. Лили е арестувана, съдена и напълно оправдана. Това е един от малкото случаи на оправдателни присъди, издадени от Народния съд през 1945 г.! Била е весело и интелигентно момиче, но по време на следствието е напълно съсипана. По свидетелството на една очевидка след разпитите в милицията от главата й са липсвали части от скалпа. Следващата година
умира едва
30-годишна
- отива си с една произнесена оправдателна присъда и с една непроизнесена - забрава", казва Гунчев.
"Латинската поговорка гласи - предупреденият е въоръжен. Лили Паница въоръжи своите съграждани евреи, като им разкри тайния зловещ план за тяхното унищожение, и те веднага почнаха да организират своята защита, като алармираха българското гражданско общество. Ако не бе тя, готвеният удар може би щеше да е така изненадващ, че нямаше да има време да се разгърне цялата епопея на солидарност, толерантност и доблест, която българите проявиха по времето на холокоста", анализира Иван Гунчев.
За да подчертае стойността на извършеното от Лили Паница, той развива хипотезата какво би станало, ако веднага след конференцията във Ванзее - мястото, където нацистите вземат решението за физическото унищожение на евреите, еврейската общност бе получила строго секретния протокол, в който се описва как ще стане "окончателното разрешаване" на еврейския въпрос. "Тогава може би световната общественост щеше да реагира, църквите може би нямаше да останат безучастни, а съюзниците може би щяха да предприемат нещо. Въобще всичко щеше да се развие по друг начнин, но немците нямаха своята Лили Паница", казва Гунчев.
Той осъзнава, че младата жена не е имала обществената значимост и поддръжка, какватое имал заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев. Не е имала подкрепата, която получи от Светия синод Предстоятелят на Българската православна църква - владиката Стефан. Не е имала бизнес интересите и връзките на фабриканта Шиндлер, станал известен със своя прословут списък. Нито пък аристократичното достойнство на датския крал, демонстративно симпатизирал на евреите. "Тя е била едно обикновено българско момиче и единственото, което е имала, е било нейното семейно възпитание, морал и нравствени устои, които противопостави на злото". Гунчев е убеден, че
Лили много добре
е знаела какво я
чака според
военновременния Закон за защита на държавата, ако я хванат, и въпреки всичко е отстоявала своята човешка нормалност, която за съжаление, казва Гунчев, в много страни по време на войната се оказа отчайващо дефицитна.
Той не приема аргументите в писмото отказ на Ирена Щейнфелд от комисията "Яд Вашем", че Лили попада в групата на "по-широките кръгове" на помагачи и спасители на евреи по времето на холокоста и затова не е достойна да бъде класирана в "малката група" на праведниците. "Съмнявам се, че историята изобилства с постъпки като тази на Лили. Но, разбира се, само евреите са тези, които ще преценят дължат ли на Лили Паница жест на признание и благодарност, или не. За мен е безспорно, че с постъпката си тя спаси душата си и душата на своя народ - нещо, което безспорно ще остане завинаги записано в българската история, както е безспорно, че заслужава да бъде записано и в малката група на праведниците в аналите на "Яд Вашем", казва Гунчев.
За да защити сънародничката ни, той пратил писмо до посланика на Израел в България Ноах Гал Гендлер.
"Съзнавам, че "Яд Вашем" е израелска национална институция и че като гражданин на друга държава нямам основание да предявявам претенции към нейните решения. Освен това благодарността е нравствена категория - ако не е спонтанна, губи смисъла си. Но все пак си позволявам чрез вас да се обърна към "Яд Вашем", защото съм убеден, че фактите от архива на МВР, с които разполагам, доказват, че Лили Паница заслужава престижното звание "праведник на света", пише Гунчев.