С министъра на околната среда и водите Нона Караджова разговаря Виктор Иванов:
- Г-жо Караджова, кога ще има ниски данъци за екологични автомобили и високи за "мръсните"?
- Намерението на министър Симеон Дянков бе, ако се правят промени, те да са за следващата година. Без съмнение сегашната политика за облагане на автомобилите толерира по-старите. Заради това проучваме опита на други страни, за да може облагането да стимулира покупката на по-чисти.
Навлизането на електромобилите ще намали замърсяването на въздуха. Но основното намаляване ще дойде от отказа на гражданите да ползват личния автомобил и да се качат на обществения транспорт. А и това ще се случи по-бързо, отколкото подмяната на автопарка с електромобили. Бързото решение е достъпен, евтин, удобен градски транспорт.
- Имаше искания държавата да субсидира покупката на електромобил с 5000 лв. Осъществими ли са?
- Субсидирането изисква средства, които трябва да дойдат от държавния бюджет. При проблемите в здравната сфера, социалния сектор и доста по-важни проблеми в околната среда дали това е най-важното перо за държавния бюджет? Не вярвам тази и следващата година да има такива възможности, освен ако не се появи някаква програма на ЕС или други международни източници на финансиране.
- От доста време и не само това правителство чака общините да направят и спазват програми за чистота на въздуха и това не се случва. Мислите ли да изземете техните правомощия в тази област?
- Би било голяма грешка. Това е типично за социалистическия период. До момента кметовете не са гледали сериозно на темата, но и въпросът не е поставян ребром от предните правителства. След като заговорихме за проблема, кметовете вече възложиха разработване на програмите. Силно се надявам, че на изборите хората ще питат кандидатите по тези теми.
- Ще успеете ли да усвоите всички средства по оперативната програма?
- Все още има шанс да се запълни цялата квота във водния сектор, но нуждите са много по-големи от парите в програмата.
- Щом нуждите са много по-големи, ще искате ли да ви прехвърлят пари от другите оперативни програми?
-Държавата има интерес да усвои максимално средства. Към края на годината всички програми ще са наясно колко пари ще могат да усвоят и ако има рискове за загуба на пари от някои програми, ще се направят релокации. Но това може да се прави само от програма към програма, които са от един фонд. Тоест проектите по водния сектор са от кохезионния фонд, както тези в сектор транспорт за магистралите.
- Кога започва търговията с парникови емисии, след като ни бе върната акредитацията?
- Заради проблемите със сигурността и атаката на румънските хакери, които откраднаха квоти от няколко регистъра, в момента тече проверка на няколко нива и в българския. Надявам се до края на месеца да започне търговията от страна на фирмите.
- Кога да очакваме България да продаде емисии на друга държава?
- Трудно може да се отговори и да се планира такава сделка. В момента за съжаление е намалено търсенето на квоти заради кризата и спада в икономиките на почти всички страни. На пазара има предлагане от 10 млрд. квоти, а търсенето е за 10 пъти по-малко. Освен това има вече държави, които през 2007-2009 г. се утвърдиха като добри продавачи с добри схеми за зелени инвестиции.
Именно заради тези условности на пазара не мога да се ангажирам със срокове. Може да продадем емисии още в средата на тази година, но това може да стане и чак в края на следващата, която е последна от действието на протокола от Киото.
- Кои са най-важните проекти от схемата за зелени инвестиции - саниране на сгради, екологичен градски транспорт или нещо трето?
- Енергийна ефективност особено проекти, свързани с жилищата на гражданите, защото за тях няма други схеми, по които да се финансират. Докато за общински сгради и транспорт има пари от еврофондовете, за саниране на жилищата няма никакви целенасочени държавни програми. Целта е нашата схема да е достъпна и да се реализират проекти не на апартаменти, а на цели сгради.
- Мислите ли, че ще успеете да прокарате високата екотакса за пликчетата?
- Не виждам сериозни възражения. Аз се притеснявах, че ще има съпротива, а се оказа, че имам пълна подкрепа. Пликчето е удобство, но без него не ни се влошава стандартът на живот. Става въпрос за милиард и двеста милиона найлонови торбички на година, които се ползват в България. Това е едно сериозно замърсяване и си заслужава усилието да ползваме торби за многократна употреба.
- Колко ще струва на един гражданин да ползва такава торба?
- Може да се пестят до 200 лв. през 2012 г. и до 450 лв. през 2014 г., ако едно домакинство се откаже от пликчетата.
- Ще въвеждате ли и други такива високи такси за замърсяващи опаковки?
- Ако опитът с торбичките е успешен, ще има за пластмасовите чашки, чинийки и вилички.
- Готвите промени в закона за отпадъците, какви са те за разделното събиране?
- Първо, външни одитори, наети от министерството, ще контролират целогодишно дали си изпълняват задълженията. Друга важна мярка, която показа, че има нужда от подобрение, е отговорността при неизпълнение на целите. Сега, ако организацията не си ги изпълни, фирмите, които членуват, трябва да платят санкция на държавата. С новия закон ще се изисква сериозна банкова гаранция, за да вземеш разрешително за организация за оползотворяване на отпадъците.
- Какво разбирате под сериозна сума като банкова гаранция?
- Достатъчна да покрие глобите към държавата при неизпълнение на задълженията. Ще дадем срокове всички организации да кандидатстват отново и се надявам да създадат не пирамиди, а сериозни организации.
- Ще въведете ли депозитната система?
- С увеличение на екологичните такси, например върху пластмасата, депозитът ще се развие. Това и сега се случва - в магазина, от който аз пазарувам, бирените бутилки се изкупуват.
- Как ще се отрази на България искането на ЕП в следващите години да се рециклират 85% от отпадъците?
- Нереалистично е. Ще доведе до проблеми в страни като нашата, които са доста изостанали, да не казвам, че сме най-изостаналите в ЕС.
- Ще бъдат ли национализирани частните земи в чашите на язовирите, оказа се, че там има реституция?
- Дълго обсъждахме това голям проблем ли е. Когато е приет законът за водите през 2000 г., е имало заварено положение и то не е решено от него. Моето убеждение е, че не е важно каква е собствеността, а дали се спазват режимите. Както в природните паркове има различна собственост, но всички спазват режима. Същото се отнася и за язовирите.
- Примерът с природните паркове май не е най-подходящият, защото точно там не се спазват режимите - фирми взривяват камъни на Витоша, строи се незаконно в Странджа и т.н.
- Първо на Витоша строежи няма, каквото е построено, е заварено положение. Въпросът е тези постройки да се поддържат. В Странджа не само за “Златна перла” се видя, а и около яз. “Ивайлоград”, че тези постройки ще бъдат съборени. И това е ясен сигнал, че повече такова нещо няма да се позволява.
Визитка
Родена е на 28 август 1960 г.
Завършила е "Ико-номика и организация на труда" в УНСС
Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение във Вашингтон.
Работи в Икономическия институт на БАН, дирекция "Регионална икономика и икономически въпроси по опазване на околната среда" от 1984 до 1991 г.
Премества се в Министерството на околната среда и водите, в което е до 2005 г.
Консултира и ръководи проекти в областта на околната среда и водите от 2005 г. до избора й за министър.