Ирен Кривошиева: Мечтая за още едно дете

Известната актриса Ирен Кривошиева признава, че не я свърта на едно място. Докато е в САЩ, иска да отпътува за България. Щом се завърти по-дълго у нас, пък й се ще да полети отново зад океана.

Този път причината да се задържи в София не е приятна. Движи процедурата по развода си с мъжа, с когото е споделила 13 години, и не й е лесно. Той остава тук, тя отново заминава. Той е човекът, който живее с миналото, тя гледа към бъдещето. Не таи лоши чувства, но иска да намери себе си и да поеме по нов път. Има човек до себе си, на когото може да разчита. Той я съветва, че "каквото било, било", случилото се трябва да се остави зад гърба и да се живее сега, за момента. Тя признава, че тази философия й помага да намери себе си, да се опознае и да прецени какво е най-важното в живота й, за което си струва да се бори.

Намира опора в сина си Владимир. 26-годишното момче се е отхвърлило до 1,90 м, косата му е до кръста. Завършило е икономика, живее отделно, но близо до мама, и често я посещава. Засега работи като фитнес инструктор. А самата Ирен се бори с гравитацията с комбинация от йога, източни бойни изкуства и пилатес.

- Г-жо Кривошиева, обещахте да разкажете нещо за вашия живот, което досега е било тайна...

- Да. За мен се знаят много неща - колко пъти съм се омъжвала и развеждала, кой е бащата на сина ми (не крие, че Влади има фамилия Стефанов Данаилов - бел. ред.), но никой не познава новата Ирен. Най-голямата ми цел е да помогна на хората да намерят себе си, след като самата аз намерих себе си!

И сега ще кажа как и защо. Ще споделя две случки. Получих писмо в Америка от Ани. Тя ми разказа своята история. "Г-жо Кривошиева, аз съм от В. Търново. Сервитьорка съм в едно ресторантче в Чикаго и живея добре, благодарение на вас. Прочетох как вие, филмовата звезда, сте заминала за Америка и първо сте започнала работа в заведение, за да се издържате. И си казах, защо и аз да не опитам. Дадохте ми вяра, че ще успея. Така и стана... Благодаря ви."

Другото писмо беше от едно девойче от дом за сираци. Прати ми го по скайпа. Снимали сме наблизо филм и екипът посетил дома. Аз съм седнала до нея и съм й казала: "Моето момиче, вярвай в себе си. Разбрах, че хубаво пееш - гледай напред, ще станеш певица, ще получаваш цветя и аплодисменти." И тя повярвала. А аз не си я спомнях... Пишеше ми, че е в Лондон, работи, пее. При една от моите обиколки по света кацнах в Лондон, видяхме се, поговорихме и изпихме по една бира. Беше щастлива.

- Започвате нов етап в живота си. Как?

- Задавам си въпрос, а съветвам и всеки да си го зададе - в състояние ли си да бъдеш "ти". Самият ти! Все още не съм го постигнала, но се стремя. Това е въпрос с труден отговор. Да си "ти" в тези обстоятелства и в тази конкретна ситуация, в която се намираш. Да си кажеш: "Имам път, който извървявам." Това, което се случва с нас, се случва сега и в момента.

- Значи ли това да живеем за мига?

- Никой не усеща "сега-то" и си мисли, че може да поправи бъдещето. Никой не мисли за вчера и за резултата от постъпката си утре.

- А миналото?

- Как да се отървеш от това, в което се обвиняваш, не си съгласен или виниш другите? Трябва да го пуснеш, да го отминеш. Ей така, буф, хвърляш и миналото си заминава. И си казваш: "Сега съм си аз." Не мога да поправя, нито да направя нещо за утре. Мой близък ми отвори очите по тези въпроси и според тази теория моите бракове (всички знаят - пет са!) са уроци, а не грешки. Ако аз съм си била аз, нямаше да се питам - сега съм с теб, но колко ли хубави неща ме чакат с някой друг? Аз си казвам "влюбвам се, влюбвам се, влюбвам се", а после 3 пъти "обичам те, обичам те, обичам те". Колко красиво звучи, гали ушите, сърцето ми трепва и се подмамвам. Това е, защото не се занимавам със себе си, а с другите. "А всъщност трябва да се обичаш и цениш.

- Но хората винаги търсят своята половинка, нали? Това е семейството, двойката...

- Казваш си: не съм достатъчна за себе си. Ако хората са достойни са себе си, и другите ще разберат колко те са пълноценни. И ще ги приемат такива, каквито са - цялостни, а не половинки. Така ме съветва един човек, който сега е до мен и ми помага. Моят гуру.

- И как човек да постигне този мир със себе си?

- Трябва да се изправи и да каже: "Това съм аз", но на всеки му идва отнякъде нанагорно - от детството примерно. И колелото се завърта и ти не знаеш накъде въртиш - въртиш, въртиш като хамстер. Както казва една приятелка, поне да произвеждахме електричество...

Сега обаче очите ми са отворени да гледам. И съм готова да изляза от тази дупка. Затова написах и биографична книга. В нея оставям всичко случило се зад гърба си и го пускам - буф! И започвам отново. Затова към книгата ще има една по-тъничка, в която ще обясня какво и защо хвърлям и накъде продължавам.

- С какво се сбогувахте?

- Инерцията е страшно нещо. Страх те е да погледнеш страха си право в очите. Е, вече не ме е страх. Разчу се, че се разделям със съпруга си Тони. Не го съдя. Нито имам лошо отношение. Но е задължително да спася себе си. Аз имам основна страст да се грижа за някого, но това не е любов. За мен досега любовта е била всъщност не чувства, а основно грижа. Но съпругът не е домашен любимец. При мен е шаблон - видя ли някого, който няма какво да яде, или е слаб, или е много влюбен в мен, и се омъжвам за него...

- А резултатът...

- Ти си в него, той е в теб - така загубваш собствения си облик. А трябва да си изправиш главата, да си равностоен. Иначе все едно уж сте двама, а ти го влачиш.

А трябва сам да си върви. Както казва моят мъж: "Заедно щяхме да си тичаме". А то се получи така, че аз тичам, а той заедно с мен. Не можеше ли той да тича, а аз с него? Ето затова се разделяме с Тони. След 13 години заедно и след "тичане" в различно темпо и дори в различни коридори. Но в любовта между двама души и в семейството няма място за цял народ, за да е то здраво и свещено. Затова аз осъзнах как частният живот не се споделя с цял народ. На кого го казвам това всичкото? Знам ли и аз? Дано да ме разберат.

- Какво търсите от връзката, от брака?

- Търся, разбира се, закрила, разбиране, да бъда жена, а не мъж в пола, какъвто съм била цял живот. Сега се връщам към женската си същност - да бъда крехка и ранима, истинско котенце, което да не драска, а любовно да извива гръбчето си при всяка ласка. Много ценя оценката на сина си Влади, който е мой съветник и много мъдро за годините си момче: "Мамо, толкова съм щастлив, че твоите очи се отвориха!" Той е вече на 26 години. Смея да призная, че се замислям за още едно дете. Желая го. Дано да се случи! Хубаво би било да е момиченце... Боже, как го искам.

- Наскоро приключиха снимките на сериала "Английският съсед" с ваше участие...

- Когато Дочо (Боджаков) ме покани да играя в "Английският съсед", бях разтревожена. Но сега, след края на снимките, той е доволен, извънредно доволен. В нашия филм има английски тип хумор. Зависи и кой ще го гледа. Имам усещането, че младите хора в България са две категории - или изпадат във философско отчаяние, или в крайно опростачване.

- Имат ли шанс българските филми по света?

- Един съсед в градчето Наплес във Флорида, където живея и имам бутик (както пишат - това е градът с най-хубавите плажове), разбрал, че съм и актриса. Той пък държи най-големия и луксозен кинотеатър, където се организира и кинофестивал. Запознахме се, поговорихме си. Научи за "Английският съсед" и поиска да го пусне и по американски тв канал. Какво по-хубаво - първо да има американска премиера!

И тогава се натъкнах на нещо ужасно - нито един български филм не е продаден в САЩ! Авторските права са някакъв омагьосан параграф 22 - никой не знае кой какво държи. Няма реален ценоразпис. Какво да му кажа на човека, като не мога да му предложа разбивка кое колко струва и колко ще спечели. Да не говорим, че все пак към филма трябва да има и трейлър, за да се събуди интерес. Кой да го заснеме този трейлър? Тъкмо сега в парламента се обсъжда Законът за авторското право. Тези въпроси трябва да се решат.

- Какво ни пречи освен законите, за да ни опознае светът?

- Ние трябва да разграждаме, а не да изграждаме граници. Изкуството си е изкуство. Чувам: "Ама кой ще има интерес към българското?" Така разсъждава само един обременен и потиснат народ. А американците казват (аз, признавам, съм станала в това отношение истинска американка, защото над 20 години живея в САЩ), че всяко нещо е за продан - даваш нищо, вземаш нищо, важното е оборот на става.

Сега се опитвам да уредя правата за моите филми, за да ги покажем в този хубав кинотеатър. Заедно с тях ще се завъртят и документалните ленти на тв журналистката Елена Йончева - там май по-лесно ще се справим с формалностите.

Наскоро прегладнях на улицата и спрях да си купя парче пица. Питам, пицата с какво сирене е, отговорят ми - с българско. Абе то само баница става с българско сирене.

Пицата е италиански продукт. За нея трябва италианско сирене. Затова да не се затваряме в себе си, да не побългаряваме всичко, а да мислим глобално, как ще ни гледа и възприеме светът.

- Имате ли поглед върху новото българско кино?

- Бях в журито на фестивала "Златната роза". Изгледах всичките 25 филма - една и съща тематика, обект, осветление, място, дори актьори - бедност, мутри, наркотици, самота, изгубени в света. Световни проблеми, но филмите са направени по много български начин. Тук е разликата между това как живеем и произведението на изкуството - то трябва да премине от другата страна на улицата. Как би реагирал един чужденец на "Мисия Лондон" - пример за типично български филм - какви са тия руснаци, тия патици? По същия начин би се чувствал "изгубен в превода" и в нашия парламент. Вече е моментът да се излезе от тези ограничения и светът да ни приеме като нормални хора - с идеи, желания, мечти, таланти. Нямам никакво право да съдя. Това е само мое мнение, казано с обич, загриженост и чиста любов за това, което става в тази държава. Ако съм в състояние да помогна, готова съм да го направя.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

0
Напълно подкрепям казаното от незабравимата Ирен.Истината боли,драги сънародници,но това не бива да отприщва злобата у вас.

0
Вижте ме и се почудете имам къща и бутик в сащ ее-й какво от това хвана господ за брадата ли? На път си да направиш голяма грешка. Това което търсиш го няма в сащ сама го каза там има само ценоразпис не всичко е пари приятелко ако не си съгласна си гледай бутика и ни остави на мира а ако искаш някой да си спомня за тебе би трябвало да направиш нещо значимо тук защото в сащ няма кой да те помни.

0
Това лице от снимката трудно ше намери някой да я забремени за още едно дете!

0
TAJA LAINANA KURWA,KAKWO ZANIMAWA HORATA S LAINANATA SI BIOGRAFIA???????? IZROD.....

Добави коментар

Добави коментар

Д-р Мирослав Ненков: Спешни центрове с легла ще подобрят здравната помощ

Роден на 15 март 1969 г. в София Завършил Медицинския университет - София, през 1995 г. Като студент започва работа в ИСУЛ Има специалност по анестезиология от 2000 г.

Ген. Симеон Симеонов: Нови 10 ковчега щяхме да посрещнем, ако бяхме приели други райони за мисии

- Г-н генерал, от височината на 5-те години начело на Щаба по отбраната какво смятате: Какъв човек трябва да е министърът - бивш военен или политическа фигура?

Стефан Цанков: Проверяваме асансьорите с халваджийски тефтери

С председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков разговаря Тихомир Тончев - Г-н Цанков, нормално ли е фирма с 15 нарушения и 6-има служители да контролира 12

Марко Полити, експерт по Ватикана: Папата се бори, но църквата е алчна

Марко Полити е един от най-известните експерти по Ватикана не само в Италия, а и в света. Роден е през 1947 г. в Рим. Журналист и писател, той е автор на излязлата наскоро в Италия книга “Франциск

  • Бойкот на асансьорите!

    Българите масово трябва да обявят бойкот на асансьорите заради срамното издънване на всякакви асансьорни специалисти онзи ден, което погуби един човешки живот! Ако не се качвате на асансьор, ще постигнете още няколко ползи: - Ще спестите от семейния бюджет. - Ще засилите метаболизма си, което не можете да постигнете с никакви диети.
  • Защо Ердоган не спомена София

    В РЕЧТА си след победата на президентските избори в Турция Реджеп Ердоган спомена няколко близкоизточни града и балкански столици, за които неговата победа била успех. Сред “печелившите” са Скопие и Сараево. Добрата новина е, че София не е упомената сред победителите на турските избори. Лошата новина е,