Ирен Кривошиева: Мечтая за още едно дете

Известната актриса Ирен Кривошиева признава, че не я свърта на едно място. Докато е в САЩ, иска да отпътува за България. Щом се завърти по-дълго у нас, пък й се ще да полети отново зад океана.

Този път причината да се задържи в София не е приятна. Движи процедурата по развода си с мъжа, с когото е споделила 13 години, и не й е лесно. Той остава тук, тя отново заминава. Той е човекът, който живее с миналото, тя гледа към бъдещето. Не таи лоши чувства, но иска да намери себе си и да поеме по нов път. Има човек до себе си, на когото може да разчита. Той я съветва, че "каквото било, било", случилото се трябва да се остави зад гърба и да се живее сега, за момента. Тя признава, че тази философия й помага да намери себе си, да се опознае и да прецени какво е най-важното в живота й, за което си струва да се бори.

Намира опора в сина си Владимир. 26-годишното момче се е отхвърлило до 1,90 м, косата му е до кръста. Завършило е икономика, живее отделно, но близо до мама, и често я посещава. Засега работи като фитнес инструктор. А самата Ирен се бори с гравитацията с комбинация от йога, източни бойни изкуства и пилатес.

- Г-жо Кривошиева, обещахте да разкажете нещо за вашия живот, което досега е било тайна...

- Да. За мен се знаят много неща - колко пъти съм се омъжвала и развеждала, кой е бащата на сина ми (не крие, че Влади има фамилия Стефанов Данаилов - бел. ред.), но никой не познава новата Ирен. Най-голямата ми цел е да помогна на хората да намерят себе си, след като самата аз намерих себе си!

И сега ще кажа как и защо. Ще споделя две случки. Получих писмо в Америка от Ани. Тя ми разказа своята история. "Г-жо Кривошиева, аз съм от В. Търново. Сервитьорка съм в едно ресторантче в Чикаго и живея добре, благодарение на вас. Прочетох как вие, филмовата звезда, сте заминала за Америка и първо сте започнала работа в заведение, за да се издържате. И си казах, защо и аз да не опитам. Дадохте ми вяра, че ще успея. Така и стана... Благодаря ви."

Другото писмо беше от едно девойче от дом за сираци. Прати ми го по скайпа. Снимали сме наблизо филм и екипът посетил дома. Аз съм седнала до нея и съм й казала: "Моето момиче, вярвай в себе си. Разбрах, че хубаво пееш - гледай напред, ще станеш певица, ще получаваш цветя и аплодисменти." И тя повярвала. А аз не си я спомнях... Пишеше ми, че е в Лондон, работи, пее. При една от моите обиколки по света кацнах в Лондон, видяхме се, поговорихме и изпихме по една бира. Беше щастлива.

- Започвате нов етап в живота си. Как?

- Задавам си въпрос, а съветвам и всеки да си го зададе - в състояние ли си да бъдеш "ти". Самият ти! Все още не съм го постигнала, но се стремя. Това е въпрос с труден отговор. Да си "ти" в тези обстоятелства и в тази конкретна ситуация, в която се намираш. Да си кажеш: "Имам път, който извървявам." Това, което се случва с нас, се случва сега и в момента.

- Значи ли това да живеем за мига?

- Никой не усеща "сега-то" и си мисли, че може да поправи бъдещето. Никой не мисли за вчера и за резултата от постъпката си утре.

- А миналото?

- Как да се отървеш от това, в което се обвиняваш, не си съгласен или виниш другите? Трябва да го пуснеш, да го отминеш. Ей така, буф, хвърляш и миналото си заминава. И си казваш: "Сега съм си аз." Не мога да поправя, нито да направя нещо за утре. Мой близък ми отвори очите по тези въпроси и според тази теория моите бракове (всички знаят - пет са!) са уроци, а не грешки. Ако аз съм си била аз, нямаше да се питам - сега съм с теб, но колко ли хубави неща ме чакат с някой друг? Аз си казвам "влюбвам се, влюбвам се, влюбвам се", а после 3 пъти "обичам те, обичам те, обичам те". Колко красиво звучи, гали ушите, сърцето ми трепва и се подмамвам. Това е, защото не се занимавам със себе си, а с другите. "А всъщност трябва да се обичаш и цениш.

- Но хората винаги търсят своята половинка, нали? Това е семейството, двойката...

- Казваш си: не съм достатъчна за себе си. Ако хората са достойни са себе си, и другите ще разберат колко те са пълноценни. И ще ги приемат такива, каквито са - цялостни, а не половинки. Така ме съветва един човек, който сега е до мен и ми помага. Моят гуру.

- И как човек да постигне този мир със себе си?

- Трябва да се изправи и да каже: "Това съм аз", но на всеки му идва отнякъде нанагорно - от детството примерно. И колелото се завърта и ти не знаеш накъде въртиш - въртиш, въртиш като хамстер. Както казва една приятелка, поне да произвеждахме електричество...

Сега обаче очите ми са отворени да гледам. И съм готова да изляза от тази дупка. Затова написах и биографична книга. В нея оставям всичко случило се зад гърба си и го пускам - буф! И започвам отново. Затова към книгата ще има една по-тъничка, в която ще обясня какво и защо хвърлям и накъде продължавам.

- С какво се сбогувахте?

- Инерцията е страшно нещо. Страх те е да погледнеш страха си право в очите. Е, вече не ме е страх. Разчу се, че се разделям със съпруга си Тони. Не го съдя. Нито имам лошо отношение. Но е задължително да спася себе си. Аз имам основна страст да се грижа за някого, но това не е любов. За мен досега любовта е била всъщност не чувства, а основно грижа. Но съпругът не е домашен любимец. При мен е шаблон - видя ли някого, който няма какво да яде, или е слаб, или е много влюбен в мен, и се омъжвам за него...

- А резултатът...

- Ти си в него, той е в теб - така загубваш собствения си облик. А трябва да си изправиш главата, да си равностоен. Иначе все едно уж сте двама, а ти го влачиш.

А трябва сам да си върви. Както казва моят мъж: "Заедно щяхме да си тичаме". А то се получи така, че аз тичам, а той заедно с мен. Не можеше ли той да тича, а аз с него? Ето затова се разделяме с Тони. След 13 години заедно и след "тичане" в различно темпо и дори в различни коридори. Но в любовта между двама души и в семейството няма място за цял народ, за да е то здраво и свещено. Затова аз осъзнах как частният живот не се споделя с цял народ. На кого го казвам това всичкото? Знам ли и аз? Дано да ме разберат.

- Какво търсите от връзката, от брака?

- Търся, разбира се, закрила, разбиране, да бъда жена, а не мъж в пола, какъвто съм била цял живот. Сега се връщам към женската си същност - да бъда крехка и ранима, истинско котенце, което да не драска, а любовно да извива гръбчето си при всяка ласка. Много ценя оценката на сина си Влади, който е мой съветник и много мъдро за годините си момче: "Мамо, толкова съм щастлив, че твоите очи се отвориха!" Той е вече на 26 години. Смея да призная, че се замислям за още едно дете. Желая го. Дано да се случи! Хубаво би било да е момиченце... Боже, как го искам.

- Наскоро приключиха снимките на сериала "Английският съсед" с ваше участие...

- Когато Дочо (Боджаков) ме покани да играя в "Английският съсед", бях разтревожена. Но сега, след края на снимките, той е доволен, извънредно доволен. В нашия филм има английски тип хумор. Зависи и кой ще го гледа. Имам усещането, че младите хора в България са две категории - или изпадат във философско отчаяние, или в крайно опростачване.

- Имат ли шанс българските филми по света?

- Един съсед в градчето Наплес във Флорида, където живея и имам бутик (както пишат - това е градът с най-хубавите плажове), разбрал, че съм и актриса. Той пък държи най-големия и луксозен кинотеатър, където се организира и кинофестивал. Запознахме се, поговорихме си. Научи за "Английският съсед" и поиска да го пусне и по американски тв канал. Какво по-хубаво - първо да има американска премиера!

И тогава се натъкнах на нещо ужасно - нито един български филм не е продаден в САЩ! Авторските права са някакъв омагьосан параграф 22 - никой не знае кой какво държи. Няма реален ценоразпис. Какво да му кажа на човека, като не мога да му предложа разбивка кое колко струва и колко ще спечели. Да не говорим, че все пак към филма трябва да има и трейлър, за да се събуди интерес. Кой да го заснеме този трейлър? Тъкмо сега в парламента се обсъжда Законът за авторското право. Тези въпроси трябва да се решат.

- Какво ни пречи освен законите, за да ни опознае светът?

- Ние трябва да разграждаме, а не да изграждаме граници. Изкуството си е изкуство. Чувам: "Ама кой ще има интерес към българското?" Така разсъждава само един обременен и потиснат народ. А американците казват (аз, признавам, съм станала в това отношение истинска американка, защото над 20 години живея в САЩ), че всяко нещо е за продан - даваш нищо, вземаш нищо, важното е оборот на става.

Сега се опитвам да уредя правата за моите филми, за да ги покажем в този хубав кинотеатър. Заедно с тях ще се завъртят и документалните ленти на тв журналистката Елена Йончева - там май по-лесно ще се справим с формалностите.

Наскоро прегладнях на улицата и спрях да си купя парче пица. Питам, пицата с какво сирене е, отговорят ми - с българско. Абе то само баница става с българско сирене.

Пицата е италиански продукт. За нея трябва италианско сирене. Затова да не се затваряме в себе си, да не побългаряваме всичко, а да мислим глобално, как ще ни гледа и възприеме светът.

- Имате ли поглед върху новото българско кино?

- Бях в журито на фестивала "Златната роза". Изгледах всичките 25 филма - една и съща тематика, обект, осветление, място, дори актьори - бедност, мутри, наркотици, самота, изгубени в света. Световни проблеми, но филмите са направени по много български начин. Тук е разликата между това как живеем и произведението на изкуството - то трябва да премине от другата страна на улицата. Как би реагирал един чужденец на "Мисия Лондон" - пример за типично български филм - какви са тия руснаци, тия патици? По същия начин би се чувствал "изгубен в превода" и в нашия парламент. Вече е моментът да се излезе от тези ограничения и светът да ни приеме като нормални хора - с идеи, желания, мечти, таланти. Нямам никакво право да съдя. Това е само мое мнение, казано с обич, загриженост и чиста любов за това, което става в тази държава. Ако съм в състояние да помогна, готова съм да го направя.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

0
Напълно подкрепям казаното от незабравимата Ирен.Истината боли,драги сънародници,но това не бива да отприщва злобата у вас.

0
Вижте ме и се почудете имам къща и бутик в сащ ее-й какво от това хвана господ за брадата ли? На път си да направиш голяма грешка. Това което търсиш го няма в сащ сама го каза там има само ценоразпис не всичко е пари приятелко ако не си съгласна си гледай бутика и ни остави на мира а ако искаш някой да си спомня за тебе би трябвало да направиш нещо значимо тук защото в сащ няма кой да те помни.

0
Това лице от снимката трудно ше намери някой да я забремени за още едно дете!

0
TAJA LAINANA KURWA,KAKWO ZANIMAWA HORATA S LAINANATA SI BIOGRAFIA???????? IZROD.....

Добави коментар

Добави коментар

Андрей Райчев: "Нека поклон ми направи, па ще видим по-подир", казва Борисов на реформаторите

- На крачка от какво сме, г-н Райчев? Нови избори, десноцентристко, левоцентристко правителство, програмен кабинет, широка коалиция, голяма коалиция... - Нито една от тези врати не е затворена. И ник

Академик Стефан Воденичаров: Политиците да загърбят ежбите поне за година и половина

- Академик Воденичаров, защо според вас нови избори са пагубни за България? Вече прозвучаха призиви за избори до дупка. - Защото през последните години се натрупаха страшно много проблеми -

Вл. Каролев: Само парламент и редовен кабинет могат да решат ще се връщат ли над 100 000 евро от КТБ

- Ще има ли ново правителство, г-н Каролев, или вървим към нови избори? - Мога да кажа моето мнение какво трябва да се направи и виждам, че ще стане. Аз съм абсолютно убеден, че трябва да има правите

Асен Ангелов: 17 хил. души ще отпаднат от програмите за субсидирана заетост до Нова година

С изпълнителния директор на Агенцията по заетостта разговаря Виктор Иванов - Г-н Ангелов, колко души ще излязат от субсидираната заетост в последните 3 месеца на годината?

Кирил Маричков: Не понасях как ме гледа Добри Джуров като ме види в парламента с тази опашка

- Трябваше да пътувате на турне в Щатите, но не успяхте по здравословни причини. Как се чувствате сега? - Много съжалявам, че не можах да замина, но... Казах на доктора – какъв лош късмет това да ми

Весела Лечева: БСП се провали заради инат и вкопчване във властта

- Г-жо Лечева, след дълга пауза се връщате в политиката. С преференции взехте второто място в листата на БСП и бяхте на косъм да сте депутат, но разпределението на мандатите ви изигра лоша шега.

Милен Русков: Деморализацията няма да свърши скоро, тя върви с бедността

- Г-н Русков, получихте европейска награда за книга, написана на възрожденски език, който е трудноразбираем за сънародниците, камо ли за чужденци. Как си обяснявате този феномен?

  • Каква пенсия, цял живот ще се работи

    Многотомната история с пенсионната реформа по български продължава - сега предлагат и мъже, и жени да излизат в пенсия на 65 години.  А само допреди петнайсетина години българките вземаха пенсии на 55 г. Ако се върви по пътя на новите предложения, логично е по тази схема да се предвиди, че някъде след 15-20 г.
  • Отсъстващите народни представители

    ПРЕКАЛЯВА се с осмиването на новата депутатка Анна Баракова. Не че не е смешна, просто присъствието й в българската политика носи много по-голям смисъл от гаврите с “по междудругото” или “не е русо, а пипиляво”. Ако поседнеш в кафене на "Витошка" за половин час, не повече, край теб ще минат толкова клонинги на същата тази Баракова,