Децата, оставени от своите родители гурбетчии на произвола, стават все повече. Само в едно училище в Разград без своите родители растат 70% от учениците.
Това е видимата част от опасния айсберг. Защото никой в държавата не брои колко деца всъщност реално са изоставени от своите родители, принудени да вадят хляба си в чужбина. Никой не знае колко много деца се наглеждат от баби и дори от съседи, а други пък буквално растат на улицата.
Разбира се, ясно е, че техните родители не от хубаво са тръгнали на гурбет. Но са постъпили напълно безотговорно, като са оставили децата си тук. Лишили са ги от майчина ласка, от бащина строгост, въобще - от нормална семейна среда.
А когато стане някоя беля или направо трагедия, ще питат къде е била държавата. Ами в случая просто я няма. Защото отдавна държавната агенция за децата трябваше да види разрастващия се като лавина проблем, да потърси дори и законодателна подкрепа, за да стресне онези родители, които заминават, без да са осигурили отговорна грижа за децата си.
Обичаме да даваме примери с Европа и Америка, но там родителите, които не гледат децата си добре, просто остават без тях. И това е грижа на държавата - да види кой родител отговорно гледа детето си и кой - не. А не след като стане някоя трагедия, да се почесва защо се е случила и да търси виновници. Виновни в случая са колкото родителите, толкова и държавата.