С майката на Сергей Станишев - Дина Станишева, разговаря Алексения Станишева
- Г-жо Станишева, честито. Вестниците днес(вчера - б. а.)пишат, че Сергей чака бебе.
- Откровено да ви кажа, не съм чела вестниците.
- Но знаете за новината, нали?
- Е, да - знам я разбира се.
- Сигурно много се радвате?
- Разбира се, че се радвам, всичко, свързано с децата, е хубаво. Децата винаги носят радост. Другите отношения са по-сложни.
- Какво имате предвид?
-Имам предвид по принцип.
- Вие откога знаете за бебето?
- Отпреди месец и половина-два.
- Как научихте, кой ви каза?
- Ами първо дойде Сергей и ми каза, после дойдоха двамата с Моника.
- Вие познавахте ли я отпреди?
- Не, не.
- Как се готвите да посрещнете бебето?
- Откровено казано - не се готвя. Чакам гости от Москва - ще дойде сестра ми и може би още някой. Но при такива двама солидни родители няма за какво да се притеснявам, спокойна съм.
- Харесвате ли Моника?
- Ами разбрах, че се занимава нещо с икономика. Изглежда ми разумна. Разбрах, че майка й живее някъде близо до нас.
- Запознахте ли се с майка й?
- Не, но с децата й се запознах. Те изглеждат симпатични, приятни, възпитани деца, които проявяват любопитство към света.
- Кога ги видяхте?
- На Бъдни вечер. Тогава се събрахме и бяхме всички заедно.
- Тогава ли за първи път видяхте Моника и разбрахте, че чакат бебе?
- Не, не, преди това.
- У вас ли бяхте на Бъдни вечер?
- Не, не, у големия ми син Георги. Това е единственият празник, за който аз не се подготвям, а сватята и снахата - съпругата на Георги, имат грижа. Те винаги спазват българските традиции и приготвят по 7 постни яденета.
В Русия няма такива традиции за Бъдни вечер, каквито има у вас. Бяхме у тях. Тогава дойдоха Сергей и Моника с децата.
- Това всъщност ще е първата ви внучка.
- Да, да - от Георги имам двама големи внуци. Единият, като се връща от чужбина, живее у нас. А сега - момиче.
- Често ли идват Моника и Сергей у вас?
- Когато идва Сергей, тя също идва с него. Ей така, понякога - експромт, на вечеря.
Доста често идват, не така, като поканени, а като у дома си.
Не е да ги каня специално или да съм приготвяла нещо. Каквото има - има, или те носят нещо. Но и аз да ви питам нещо. Знаете ли нещо за Елена? Тя отдавна изчезна.
- Не, не знам. А тя не ви ли се обажда?
- Не, нашите отношения бяха чрез Сергей, после вече не сме се виждали. Тя взе една книга, но не я върна, надявам се, че не я е изгубила.
- Как ви нарича Моника?
- Никак.
- Никак?
- Ами този въпрос е един от най-сложните. Защото в българските традиции е да се казва "майко". Но не знам дали това още се спазва. Вие как мислите?
- Някои го спазват, някои - не.
- Не мога да си простя, че аз не знаех тази традиция, когато дойдох в България. Не наричах свекърва си "майко". Избягвах това обръщение някак си.
- А каква е руската традиция?
- Снахите се обръщат към свекървите с име и отчество (име и бащино име - б. р.)
- Говорят ли Сергей и Моника за брак?
- Ами в нашите разговори винаги те двамата определят темата и тя все се върти около бебето. Засега разбирам, че то е добре, че майката е здрава и всичко се развива нормално.
- Къде живеят Моника и Сергей - при него или при нея?
- Когато спря да бъде премиер, той нае една квартира, не се върна тук по една причина - че няма място за неговите книги. Сега живее в своята квартира, но сигурно са заедно. Но те непрекъснато говорят за бебето, така че не ми е останало да ги питам за това.
- Избраха ли име вече име на детето?
- Стана дума, но аз не съм предлагала варианти. Те споменаха и моето име, но аз смятам, че майката трябва да избере името. Не бащата!
Аз съм им казала моето условие - да намерят име, което няма съкращение. Да не е например Цветанка и да й викат Цеца.
- Кога се чака бебето?
- Доколкото знам, през април. Но да ви кажа - всичко това е невероятно. Просто се учудвам как все на мен ми се падат такива изключителни събития.
- Защо изключителни - бебето е нормално нещо?
- Сергей стана премиер, без да очаквам. Сега и бебето...
- Е, тази новина я чакате отдавна?
- Какво чакам?
- Ами да се задоми Сергей, да има дете...
- Много е странен животът. Този съвременен живот никак не ми харесва. Първо дете, после брак. За мен бракът трябва да е първи, а после детето. Но каквото дойде, ще го приема.
На младини при нас беше друго.
Първо голямата любов и после всичко по реда си.
- Как мислите, Моника и Сергей обичат ли се според вас?
- Не знам. Още е много рано да се каже.
- Как ви изглеждат като двойка?
- И това мисля, че е рано да се каже.
- А като сравнявате Моника и Сергей и Елена и Сергей, коя от двете двойки по ви харесва?
- Е, това вече е сложно да се каже. Не мога да сравня. Елена бе по-директна някак си.
- С Елена казвате, че не се чувате, а с майка й?
- Не. Всички наши контакти бяха благодарение на Сергей.
- И сега животът ви поднася друго...
- Е, да. Какво да се прави. Но в България има една много хубава поговорка, която я няма в Русия. А и не знам дали другаде я има - всяко чудо за 3 дни. И това така ще бъде. Дано всичко мине добре.