- Ади, снощи беше на гости в къщата на “ВИП Брадър”. Как те посрещнаха там?
Ади:Много мили хора! Готини, топли! Аз седнах между Гала и Ивайла Бакалова. В началото се притеснявах, не знаех как ще ме посрещнат. Разказах им за това, което правя. От министерството на труда ми бяха дали статистика за домовете. Веднага след като свърших разказа, те започнаха един през друг да ми задават въпроси, което страшно ме очарова. Питаха ме защо съм там. Обясних им, че съм дошла да им разкажа за моя пример. Дадох им идеи какво може да се направи. Много добро впечатление ми направи Антония Петрова. Тя беше страшно мила, адски земна
- точно се
покриваше с
представата за
Мис България
Дойде и ми каза: "С какво мога да ти помогна?" Тя също е учила балет и ми каза "Искам да танцуваме заедно". Също и Емил Кошлуков - страшно земен човек. Да не говорим за Део. Той е страхотен! Дори ми предложи да измия чиниите, понеже дойде време да вечерят, почнаха да готвят. Питаха ме "Нахранена ли си?", а аз попитах дали мога нещо да помогна. Тогава Део каза: "Ела да измиеш чиниите, щом си нова."
- Как ти се стори атмосферата - прилича ли на това, което се вижда по телевизията?
А.: Не съм го гледала този сезон. Нямах време, защото освен в училището танцувам в операта и в театъра. Постоянно съм на репетиции. Последно играхме “Лебедово езеро” в операта.
- Ти беше в къщата, за да разкажеш на съквартирантите за това, което правиш вече 4 г. за едно момиченце от сиропиталище “Надежда” в родния ти град Русе. Как се запозна с Ваня*?
А.: Идвах да взема майка ми от работа - тя е специален педагог в дома. Докато я чаках, слушах как се занимава музикалният педагог и помолих да вляза в стаята. Направи ми впечатление, че това детенце беше много музикално. Поисках да се занимавам с него.
Наталия: Ваня имаше проблем с физическото развитие. Благодарение на заниманията по балет този проблем беше преодолян и не се наложи медикаментозно лечение.
- Как стана така, че я записахте в частната школа, там не трябва ли да се плаща?
Н.: Обсъдихме с г-жа Йорданова, директорката на дома, че детето търпи много бързо развитие.
А.: ...и заслужава да учи професионално балет. Исках тя да получи това, което аз съм получила. Да започне вече на по-високо ниво.
Н.: Г-жа Йорданова се свърза с г-жа Мария Дуканова, директор на НУИ "Проф. Веселин Стоянов". По този начин на спонсорски начала да ходи на уроци по балет. Тоест, Мария Дуканова и Мария Йорданова бяха инициаторките на това, което се случи.
- Кой я водеше на уроците по балет?
А:Аз си я водех, аз си я взимах. Интересното е, че хората като разбраха откъде идва и
страшно много
искаха да помагат
Кой с дрешки, кой с каквото може - всъщност тя нямаше нужда. Ние й ушихме всички нужни балетни принадлежности. Имаше абсолютно всичко, което имах и аз като професионална балерина. Само че мъничко. Някои ги поръчахме от София. Това стана с помощта на родителите на другите деца, които идваха в частната школа.
Н.: Родителите бяха очаровани, защото тя беше много сладка и мъничка. Другите деца също много добре я приеха. Децата реагират по друг начин, те са много по-съпричастни.
- Самото дете иска ли да стане балерина?
А.: Тя си мечтае за това. Сега предстои да я осиновят, затова не можем да разкрием истинското й име, нито подробности за болестта й.
- Мислила ли си, че ще се разделите, когато детето бъде осиновено, или когато заминеш да следваш?
А.: Тя е доста разумна и знае, че няма да останем заедно завинаги. Но не, не съм мислила.
Човек
подсъзнателно
избягва да мисли
за неприятните
неща
- Имаше ли полза от идването ти в шоуто?
А.: Ами да, надяваме се "VIP Брадър" да продуцират един смесен спектакъл на на Ваня, останалите деца от дома, хора от балетното, група от 4-ма приятели от Кубрат, които пеят в стила на Ъпсурт. Те са написали песен, специално за дома. Надяваме се да се включи и Ицо Хазарта, искаме Део да бъде водещ. Но не сме го питали още.
Н.: Става въпрос за голям спектакъл послучай 50-годишния юбилей на дома. Той ще бъде на 1 юни в Пленарната зала в Русе.
- Ади беше поканена снощи в предаването по настояване на министър Масларова. Как точно се свързаха с вас от Министерството на труда и социалните грижи?
Н.: Това стана, след като организаторката на Фестивала на изкуствата за сираци в Ковачевци видя как танцува Ваня. Тя е разказала историята й пред хора от Министерството.
А.: А иначе като се обадиха бяхме с майка ми в един хипермаркет в Русе. Преди това бяхме ходили за бална рокля, после втора - нали съм абитуриентка. И си приказвахме, обсъждахме тоалетите. В един момент телефонът й звъни, тя се обажда, а аз и правя знаци: "Хайде, затваряй, че да си говорим още." Но като й видях лицето, разбрах, че става нещо.
- Ади, решила си да учиш балетна педагогика в Пловдив, за да можеш да се посветиш на работата с деца с увреждания. Това означава ли, че ще се откажеш от танците?
А.: За да можеш да преподаваш, трябва да танцуваш. Ако трябва да замина да следвам, пак ще намеря начин да продължа работата си с децата в Русе. Мисля, че с добро желание всичко може да се случи. Ето сега в последния момент разбрах, че очакват от мен да изтанцувам нещо в Къщата. Като влязох в залата, излязох чак на вечерта, но подготвих нещата, които си бях наумила. Накрая ми падна нокътят на палеца. Като танцуваш на палци, те не винаги са ти удобни, понякога се получават контузии.
*Името е променено в интерес на детето, което чака да мине през процедура за осиновяване.