СУТРИНТА на женския празник 8 март се събудих рано. Нямаше и 10. Но мисълта ми беше бистра и веднага констатирах, че изобщо не мисля за Александра Колонтай, Клара Цеткин, Анастасия Мозер и прочее героични жени. В главата ми се въртеше съвсем друга мисъл: "Не съм българин. Нямам нищо общо."
Беше забавена реакция от новината, че здравното министерство е откраднало 50 милиона от парите за лекарства на онкоболните. И, предполага се, ги е пропило, изяло и пръснало по банкети. Както правят българите. С които не мога да имам нищо общо.
А докато здравните работници са се тъпкали по банкети и кълчили по паркети в ритъма на чалгата, вмирисани на едноседмична пот и парфюм за три лева от пазара, бяха убивали близък мой човек. Беше болен от рак, а лекарства - нямаше... Отишли са били за банкети, разбираме сега.
Което повлече друга, обобщаваща мисъл. Как мога да бъда българин, когато:
- българите крадат от лекарствата на болните си;
- българите осъждат на смърт недоносените си дечица, а после коментират: "Мърда, бе... У кофата ли да го давиме, шъ го... в мамата и бебе";
- българите назначават съдиите си срещу 200 000 евро подкуп - да съдят по съвест;
- българите умират от кеф да са крепостни на някой като Братя Галеви;
- българските чиновници крадат абсолютно всичко, до което се докопат;
- българите най-много обичат да си хвърлят боклука в реките;
- а още повече обичат да слушат чалга и да са неграмотни.
Всъщност, помислих си, отдавна не съм българин. Откак престанах да ползвам обществения транспорт през 2002 г. Смърди, бога ми, не се издържа.
Обаче! Ако не съм българин, какво търся тук? Все пак съм някакъв вид българин, реших, докато си миех зъбите (с индийска паста) в онази утрин на 8 март. Все пак принадлежа, но на една невидима България. Когато си подам носа навън, не я виждам; виждам само простащина, лакомия и дебелащина. Но съм от някаква България.
Принадлежа на една България, в която живеят: Любен Каравелов и Пенчо Славейков; Екзарх Йосиф и Захарий Стоянов; Дебелянов и Вапцаров; Иван Милев, Димитър Казаков и Дечко Узунов; Вера Мутафчиева и Петър Дънов; Николай Кауфман, Васко Кръпката и Камен Кацата; Христо Мутафчиев и Асен Блатечки; Георги Фотев и Богдан Богданов; Дико Илиев, Милена Славова и Райна Кабаиванска; Васил Попов, Георг Краев и Емилиян Станев...
Сещате се какво имам предвид. Хем нямам нищо общо - просто не мога - хем съм някакъв вид българин. "Българин-прим" да го наречем.
Тъкмо стигнах до този извод и телефонът започна да изригва, часове наред. Всякакви хора и институции ми предлагаха да се възмутя от някакъв филм на Майкъл Пейлин, който бил "антибългарска конспирация".
Е, не нацелиха момента. "Не съм българин - ръмжах на всички. - Вие, българите, си се оправяйте, аз нямам нищо общо..."
После изгледах филма. И не разбрах на какво се възмущават българите. Ходил Пейлин (не е "Палин", както го нарече една българска радиоговорителка) в Столипиново, танцувал с цигани. Бил на гости на Кита - човек, който е от онази България, от която съм и аз. Свири на китара и прави филм феста.
Качил се Пейлин на Рила с Бялото братство. И братството е от моята България, всяка седмица съм на паневритмия, къде ви е проблемът?
Аз проблем с Майкъл Пейлин нямам. Да не говорим, че софийският ми апартамент е точно на 300 метра от Факултето - столичното Столипиново. Ама аз и с факултетците проблем нямам. Възпитани, кротки хора, всяка сутрин събират разделно боклука. А мои български съседи си го хвърлят през прозореца...
Майкъл Пейлин обаче бил интервюирал Азис, о ужас!
Какъв ужас бре, българи? Азис е най-голямата българска звезда. Освен това Азис е звездата на народа. Българският народ го направи звезда въпреки съпротивата на една камара институции.
Вие, българите, направихте Азис звезда. Защо сега се възмущавате, че именно той ви представлява пред английската публика?
Между другото, статутът на Азис на звезда на народа говори добре за българите. Щом той е техният кумир, значи те не са онази варварска орда, на която приличат. Не дискриминират нито цигани, нито хора с нетрадиционна сексуална ориентация.
Аз например съм много доволен, че Азис е българската звезда. Щом това е така, има някаква надежда за този народ...
И така, от мисъл на мисъл и от телефонен звън на телефонен звън към обяд на 8 март си казах: абе страшно хитро постъпиха българите, че направиха преброяването, преди да се разбере как здравните чиновници са пропивали парите за лекарства на онкоболните...
Ако ме преброяваха сега, щях да се запиша като индианец. От племето шушони. Бил съм им на гости в резервата в Ню Мексико. Резерват, резерват, ама с размерите на Унгария... Много приличат на жителите на село Миндя отпреди 30-ина години. Тоест преди моите съселяни да се пропият и да се превърнат в... Е, сещате се в какви.
ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ