Помолихме проф. Михаил Константинов да коментира бедствието в Япония от гледна точка на теорията за Черния лебед.
Kакво се случи в Япония, “Черен лебед” ли удари Страната на изгряващото слънце? Нека първо припомним какво е това Черен лебед според определението на американския учен Нисим Талеб (по произход той е грък от Ливан). Това е невероятно събитие, което изненадва всички и преобръща хода на нещата към лошо.
Аз мисля, че трябва да въведем и понятието “Сив лебед”. Това е малко вероятно събитие с лоши последствия, за което обаче е имало сериозни индикации, че може да настъпи.
Можеше ли да се предскаже това, което стана в района Тохоку на остров Хоншю на 11 март? В момента на бял свят излизат най-различни стари предсказания, някои от които учудващо точни Например тези на Ванга (да не дава господ!) и на група руски сеизмолози от 1997 г.
Но това е като в поговорката “След дъжд - качулка”. Така навремето е била предсказана и гибелта на “Титаник”, много години преди някой сериозно да си представи, че такъв кораб може изобщо да бъде построен.
Последната катастрофа в Япония обаче можеше и трябваше да бъде предсказана. Разбира се, не като точна дата (това засега е съвсем невъзможно), но като мащаб и като последствия. Трябвало е някой да прочете и анализира достъпните за всички факти. И да прецени дали трябва да се строи АЕЦ на самия океански бряг.
Какви са тези факти? Ами много показателни. Да вземем историята само на град Санруки в тежко ударената на 11 март префектура Ивате, намираща се на север от злополучната “Фукушима” с 6-те аварирали реактора. Преди 115 г., през 1896 г. след земетресението Мейджи 25-метрово цунами убива 27 000 жители на града. Според някои свидетели вълната в началото е била даже 40 метра висока!
Пак там през 1933 г. земетръс и цунами с височина почти 30 метра убиват 1500 души. И накрая, само преди седмица градът окончателно е заличен от картата от доскоро оценяваното като 10-метрово цунами. Само дето се оказа, че е било всъщност 15 метра. Но и така то е два пъти по-ниско от поне две мощни вълни през последните стотина години.
Пиша това, защото в момента течедезинформация от типа “Ах, какво невиждано цунами, нямаше как да се предскаже, ах!”. Глупости на търкалета, там на два пъти е имало по-голямо цунами, при това в близкото минало.
Затова смятам, че лебедът, поразил Япония, е сив, а не черен. И ако жителите на град Санруки (мир на праха им!) с необяснимо упорство са строели отново и отново града си на пътя на унищожителните вълни, това все пак е било тяхна работа, или най-много работа на японското правителство. Но когато се строи АЕЦ на място с подобни характеристики, това става работа на целия свят. И каква работа само!
Чух и глупости, че малко по-висока стена трябвало да се построи пред реакторите и въпросът с цунамито е решен. Не, не е решен. След земетресението в Чили през 1960 г. с мощност близка до това от 11 март гигантско цунами се е катерило на повече от 100 метра нагоре в чилийските планини! Тогава впрочем то удря и град Офумато в същата японска префектура. Този град също изчезна на 11 март.
А иначе няма стена, която да спре милиони тонове вода, запътени за някъде си. Затова АЕЦ трябва да се строят далече от брега, където и най-мощните вълни губят силата си. Ама струвало по-скъпо? Не, сега ще видим всички какво значи скъпо.
Преди време писах, че черни лебеди са снесли яйцата си в черни тръстики и малки черни птици в момента се излюпват. Неизбежно е да ни ударят рано или късно. Въпросът е да не им помагаме в черното им дело, водени от ненаситната си алчност и обикновена глупост. Казано алегорично, да се спасим от Черен лебед е невъзможно, но нека поне се опитаме да отстреляме сивите в пикиращия им полет. АЕЦ “Фукушима-1” е такъв сив лебед, който пропуснахме да забележим и убием още в яйцето му преди 40 г., и който днес превръща живота на японците в кошмар. И не само техния.
Аз съм учен и разбирам, че това може да звучи ненаучно. Но пък именно защото съм учен, знам, че не всичко на този свят е наука.
А и никой още не е отговорил на фундаменталните въпроси. Например има ли го света, или е само в главите ни? И щом знаем толкова неща за Вселената, не я ли променяме по този начин? Станахме ли вече богове, или съвсем скоро някой истински бог ще ни прати на мястото ни?
Дано в трудните времена намерим в себе си достатъчно сили. И смирение - не напразно това е върховната християнска добродетел.
ВАЖНО Е!
Често забравяме, че нашата планета е всъщност един океан. Именно процесите в Тихия океан (и по-точно в Огнения пръстен, очертаващ зоната на висока сеизмичност) и отчасти в Атлантическия, ще продължат да определят съдбата ни в близките десетилетия.
Във връзка с това има неща, които по всички човешки разбирания са лоши: замърсяването на океаните - така убиваме планктона, безразборното дупчене на шелфа - в Мексиканския залив кошмарът далеч не е приключил, избиването на китовете. Не отглеждаме ли именно така черни лебеди?