Aлберто Кордеро ди Монтедземоло е младолик като студент, но всъщност е моторът на фамилната изба "Монфалето", от която всяка година излизат хиляди бутилки с вино, включително и "Бароло".
Алберто е 19-ото поколение на знатната фамилия, от която произхожда и Лука Кордеро ди Монтедземоло, шефът на "Ферари". "Днес фермата ни обхваща 28 хектара лозя и това е много, като се има предвид раздробеността на земята в Ланге. За разлика от всички останали зони на Италия, където семейната винарска изба се поема от най-големия син, в Ланге всяко дете - момиче или момче, наследява от баща си поравно къс лозя. Затова в течение на вековете територията се е раздробила на все по-малки късчета", казва пред "24 часа" младият производител. Заради това правило миниатюрната зона днес наброява 1900 собственици на земя и над 1000 производители на вино. 350 пък са производителите на "Бароло". От Ланге всяка година потеглят към пазара 11,5 млн. бутилки "Бароло", 60% от които за чужбина. Произвеждат се и 3,5 млн. бутилки годишно от друг винен шедьовър - "Барбареско".
Според завършилия енология Алберто Кордеро ди Монтедземоло земята на Ланге е уникална с терена си - той се променя тотално на всеки 100 метра. "Бароло", направено от даден терен, може да е абсолютно различно от онова, направено на 100 м по-далече. Променят се захарността, съдържанието на танин и много други характеристики", разказва Монтедземоло.
Всяка година през неговата изба минават поне 4000 туристи, запалени по виното. Заедно със сестра си и баща си Алберто работи целогодишно в избата с още 10-ина други служители. По време на гроздобера идват 7-8 работници.
През онези години в Ланге все още не са знаели как да превърнат леко сладкото и газирано вино в питие с по-устойчив вкус.
"Бароло" получава името си и става това, което е, едва в началото на XIXвек благодарение на знатната фамилия Фалети, маркизи на Бароло. Те започват да го произвеждат за първи път от лозята си.
Разказват, че един ден маркиза Фалети предложила на прапрапрадядо на Симеон Сакскобургготски - Карл Алберт Савойски - от "онова ново вино, за което всички говорят". Той толкова го харесал, че решил да купи имението Вердуно, за да започне да го произвежда лично. То става официалното вино на банкетите на Савоите.
Друга важна личност за историята на виното е Камило Бенсо, граф на Кавур. След като става кмет на Гринзан, той вика френски енолог, благодарение на когото виното придобива съвременния си вид и вкус през 1844 г.
"Бароло" беше обявено тази година за вино - символ на обединението на Италия, чийто 150-годишен юбилей се чества. Архитект на обединението е именно граф Кавур, първият министър-председател на Кралство Италия. Днес "Бароло" се прави в строго определена зона от провинция Кунео, област Пиемонт. Само тук и никъде другаде в Италия от сорта "Небиоло" може да се направи виното, от което бутилка в магазина струва поне 50 евро.
За състаряването на виното са необходими минимум три години, като те се броят от 1 януари на годината, следваща събирането на реколтата от грозде. Поне 2 г. от тях виното трябва да е било оставено в дъбови бъчви. "Бароло" има червен цвят с леко оранжев оттенък. Върви идеално с печено или варено пиемонтско месо, което е сравнително по-малко тлъсто. Прекрасна е и комбинацията с твърди и зрели сирена. А с бял трюфел се комбинира перфектно.
Всяка година в музея на виното в замъка на Бароло се провежда международен търг на ценни бутилки с прочутото вино. На завършилото тези дни 12-о издание на търга участваха 11 производители, които предложиха общо 181 бутилки. Събраните 40 000 евро от купувачи от Италия, Хонконг и Сингапур ще отидат за благотворителност. Кулминацията на търга беше наддаването за юбилейна колекция "150 г. от обединението на Италия" с 12 бутилки "Бароло" от 2006 г., подписани специално от производителите им. Италиански адвокат ги купи за 4000 евро. Много от останалите бутилки на търга достигнаха цени от 600-700 евро.
Bелият трюфел от Алба по-скъп от златото
Въпреки че на пръв поглед е невзрачен и грозен, белият трюфел от град Алба е истинско съкровище, ако се види цената му. Килограм от сиво-бежовата грудка се продава за няколко хиляди евро на пазара в Алба, докато черният трюфел върви "само" за неколкостотин евро килото. Преди 2 г. 750-грамов бял трюфел от Алба беше продаден на търг за 100 000 евро.
Скъпоценността на белия трюфел се обяснява с това, че той се намира само до Алба и единствено за осем седмици в годината - от октомври до ноември. Черен трюфел има в много зони на Италия почти през цялата година. Уханието на белия трюфел от Алба е изключително и незабравимо - остро, с привкус на чесън, леко гнило като мирис на есенна гора след силен дъжд. Достатъчно е дадена храна да престои дори само 10 мин до трюфел, за да се пропие с миризмата му. Самият трюфел се яде в суров вид и настърган фино в пастата или омлета.
Въпреки старанието си експертите не можаха да култивират скъпоценната бяла гъба. Днес белият трюфел се намира единствено изпод корените на пиемонтските дъбове, върби и липи, растящи върху варовитата и глинеста почва до водоемите. Трюфелите никога не се виждат на повърхността. За изравянето им са необходими специално обучени кучета, чиято цена е колкото теглото им в злато. В Италия има закон, който приравнява нощния лов на трюфели с бракониерство, а събирането им в чужд участък - с кражба.
Всяка година през ноември в замъка Гринзан Кавур се провежда Световният търг на бял трюфел. Печалбите отиват за благотворителни цели.