Курт Хауенщайн, фронтмен и основател на легендарната у нас “Супермакс”, почина на 62-годишна възраст в неделя срещу понеделник в родната си Виена. Въпреки че в официалния сайт на групата вчера по обяд не беше публикувана трагичната вест, мениджърът му Херберт Грубер потвърди официално. Докторската версия за кончината му са сърдечни проблеми. Половин час опитвали да го върнат към пулс, но безуспешно.
"Изгубихме един душа човек. За тези, които харесваше, беше готов да направи всичко. Човек с позиция. С тези, които не харесваше, беше серт. Тъжно е, че си отиде, но той направи много хора щастливи", каза близкият му приятел Николай Стоянов.
Платиненорусият Курт беше българин, без значение какво пише в паспорта му. Първите стъпки на наша земя прави през 1980 година, когато е на върха на славата. Идва за концерт, от който не помни друго освен обграждащите го полицаи. Но пробивът на желязната завеса и западняшката му музика му спечелват невероятен брой фенове. Той се превръща в икона, но само в немските страни и в социалистическия блок. Има само едно световно парче - Lovemachine.
Малко след средата на 90-те се завръща у нас за нова изява. Тогава се запознава с Явор Русинов, с когото ще работят 7 години над музикалния им проект Yaku. Опознава родината ни, малко по малко се влюбва в нея и в крайна сметка се побългарява. Буквално през 2 седмици лети до София и други градове, запознава се с музата си - Бети Оноре, мулатката - асистент на Слави от хъшовските времена. Говори се, че двамата имат дъщеря, но слуховете не са потвърдени. Двамата са засичани често из София - по кръчми, латинобарове, друг път пък си избирали чехли от кооперативния пазар на Люлин.
След като Курт е влязъл в родните ни бит и сърца, след 2000-а се установява в България.
Той е австриец, а не тачи бирата. Обича ракията и лютите манджи. Не крие, че в началото ни е смятал за убийци, фалшификатори и крадци на коли, но тогава, както и сега, това е било чужбинското мнение за България. "А след това приканвах всичките си приятели: елате тук, в България е прекрасно! И тези, които ме послушаха, останаха приятно изненадани", спомня си музикантът в интервю за българска медия.
През май 2007-а, точно ден след като за пръв път е свирил и пял пред ловешката публика, солистът, както и групата му носят лентичките "Не сте сами" в подкрепа на българските медици в Либия. Курт е взел събитията присърце и обявил, че иска да бомбардира Кадафи:
"Покажете ми по кого да стрелям. Ще ги изведа оттам!"
Курт и групата му идват от Франкфурт на Майн с първия си албум Don't stop the music. Появяват се през 1977-а и след като минават през най-големите концертни зали, фестивали и събития, се преориентират към клубовете. Звукът им също се променя - чистото диско се смесва с реге, транс, фолклорна музика. Така “Супермакс” печелят фенове и сред ъндърграунд средите.
От 1978-а е вторият им албум World of today, с който затвърждават позициите си на успешен състав. След безброй концерти в цяла Европа тавата добива златен статут. Оттам е Lovemachine, междуконтиненталният им хит. На следващата година е вторият такъв - It Ain't Easy. Курт лети до Лос Анджелис и се връща с две беквокалистки. През 70-те завършва грандиозен мегаспектакъл в Тунис.
Осемдесетте години бележат няколко важни неща. Групата прави серия концерти на Балканите, където добива култов статут. Курт вече не иска да е комерсиално успешен. Музиката му е все по-повлияна от регето. През 1981-а въпреки смъртните заплахи изнасят 21 концерта из Южна Африка.
Предизвикват тотален хаос и музикантите получават черни печати.
През 1990 г. издават World of Tomorrow, албума, който ги връща обратно в музикалните класации и дава енергия на Курт за нови идеи. През 1992-а свири в Санкт Петербург в периода на белите нощи, а през 1993-а, вбесен, си хваща шапката и зарязва Европа. Установява се на Канарските острови, където живее "на макс" - слънце, плажове, купони без край. Единствените му изяви по това време са в Русия, след които моментално се връща на островите. Двадесетгодишнината на групата през 1997-а е отбелязана с концерти в Азербайджан и България. В следващите години редовно е у нас, където твори, пее или просто се разхожда с Бети из софийските квартали.
Напуска островния живот през 1999-а и се посвещава на България, където се мести през 2003-а. Записва, издава и промотира тринадесетия си албум Terminal 2002 от София. Само през първата си седмица 230-хилядният тираж на тавата се разпродава. През 2007-а Курт прави поредното световно турне.
На 20 март 2011 г. си отива завинаги.
СЕБАСТИАН ПИЕР
Явор Русинов: Обикаляхме цяла България
- Кога се срещнахте за пръв път с Курт?
- През 1996-а след големия му концерт в НДК. Показах му някои мои неща, на него му допаднаха и решихме да творим заедно.
- Как се работеше с него? Леко ли беше?
- С Курт беше чудесно, направихме страхотни парчета заедно - и за общия ни проект Yaku, и за “Супермакс”.
- Колко песни записахте общо?
- Около 30-40.
- Кой го запозна с Бети Оноре? Вярно ли е, че имат дъщеря?
- О, не знам. Наистина не помня.
- С каква случка ще го запомните?
- Ужасно много са. Когато бях ерген, обикаляхме цяла България - ядене, пиене, концерти. Както си му е редът.