Местните данъци отново са тема - сериозна пушилка се вдига около данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията. За какво става дума?
Досега местният налог върху недвижимите имоти се определяше на база данъчна оценка за гражданите (жилищни имоти) и отчетна стойност за фирмите (нежилищни имоти). Разликата е, че в единия случай оценката се прави от данъчните - “в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването” и се съобщава на данъчно задължените лица, докато в другия случай се взема отчетната стойност (или историческата цена) на имота. Разликата между двете основи за облагането може да бъде много голяма, особено за стари сгради, чиято отчетна стойност е в пъти по-ниска от евентуалната оценка на данъчните.
Развитието на тези разпоредби се случва още в края на 2009 г. с промените в Закона за местните данъци и такси. Новият текст гласи, че за недвижимите имоти на фирмите вече се взема под внимание по-високата между отчетната им стойност и оценката на данъчните. Въпросната промяна обаче влиза в сила от 2011 г. и дебатът се случва чак сега.
Дали е минало незабелязано? Едва ли, но е факт, че на заседанията на парламентарната комисия по бюджет и финанси този въпрос почти не е дискутиран - това се вижда от стенограмите при приемането на законопроекта.
Всичко това иде да рече, че промените са на централно равнище - променен е закон и фирмите ще плащат повече. Колко повече не е съвсем ясно. Появиха се данни, че само за София разликата в оценките е от порядъка на 4 млрд. лв. Дали тази сума е реална, е трудно да се каже. Факт е, за някои имоти разликата в оценката ще е в пъти - бяха дадени примери със здравни заведения, където разликата е почти 10 пъти.
Оправдания за новите разпоредби могат да се чуят всякакви - от чисто принципни позиции до конкретни казуси с голямо разминаване между двете оценки.
Дали да се взема историческата цена, или имотът да се оценява от данъчните е наистина принципен спор, но когато вземеш решение просто да е по-високото, то принципите явно са оставени настрана. Това решение на проблема е изцяло в полза на облагащия - не знаем коя е вярната (правилна) оценка, затова ще вземем по-високата. Накратко, местните бюджети ще се понапълнят за сметка на фирмите.
Какво се случва със ставките? Данните за областните градове показват, че в нито един няма повишение в промилите на данъка върху недвижимите имоти на фирмите. В някои се наблюдава и спад - например в Сливен от 2,5 на 1,9 промила, в Кърджали от 2 на 1,3 промила, в Стара Загора от 1,75 на 1,5 промила, в Ямбол от 1,5 на 1,2 промила. Това означава, че новите разпоредби са взети под внимание, но повечето общини действат предпазливо - не вдигат ставките, но засега не ги и намаляват.
Първата година на подобни нови разпоредби крие своите рискове - не се знае точно какъв е ефектът (има само някакви прогнози), а в същото време винаги съществува вероятността от обществено недоволство (каквото вече има) и отмяна на разпоредбите. Към това се прибавя и острата нужда от средства в общините, които могат да използват момента да попълнят бюджетите си, изглеждайки по-малко виновни. Все пак, ако ефектът наистина е осезаем и разпоредбите останат в сила, то може да се очаква през следващата година намаляване на промилите в повече общини.
Всъщност данъчната конкуренция между общините вече е факт и дава резултати. През 2007 г. данъкът върху недвижимите имоти на фирмите бе еднакъв за всички и бе 1,5 на хиляда. Оттогава насам правомощията на общините постепенно се разшириха, като границите за определянето на данъка вече са от 0,1 до 4,5 на хиляда. Въпреки това в областните градове няма данък под 1 на хиляда или над 2,5 на хиляда. Откакто имат свобода, в 11 от големите общини са повишили ставката, докато в 9 тя е по-ниска - това е израз на различните политики и на конкуренцията. Най-ниската ставка е в Търговище - 1 на хиляда, а най-високата във Велико Търново - 2,5 на хиляда. Различия има, но до крайности не се е стигнало.
Дискусията за данъка върху недвижимите имоти често върви ръка за ръка с тази за такса смет - тя също се определя пропорционално на оценката на имота, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци.
Тук вече общините сами определят основата - било отчетна стойност или данъчна оценка.
В някои общини възприеха модела на данъка върху недвижимите имоти - напр. в Разград ще се взема по-високото между данъчната оценка или отчетната стойност и за такса смет.
Тук обаче вече имаме и спад в промилите. В Разград те се смъкват от 11,5 на 6,5 точно заради променената основа. В Хасково таксата слиза от 12 на 5 промила. В Сливен е налице рекордно намаление от 7 на 1,4 промила - това е и най-ниската такса смет в големите градове.
Всички тези данни показват, че общините провеждат активна политика. Не всички се справят добре - някои товарят бизнеса повече, други смъкват данъци и такси. Политиката им обаче често се води и от промени на национално равнище.
Конкретният пример отново показва как, без да се пипат ставки, данъците могат да скочат чувствително. По един или друг начин държавата се бори да изземе повече ресурс и често успява.
Когато говорим за данъци обаче, колкото и засукани да бъдат законите и наредбите, хората рано или късно осъзнават какво се случва - като започнат да плащат.
Недоволството в момента показва, че обществото не приема такава политика.
ПЕТЪР ГАНЕВ