Разжалват Петя Дубарова като дописник, изгонват я от рецитал за несправяне

Петя Дубарова като ученичка в елитната английска езикова гимназия на Бургас. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

В първата част на поредицата (16 март, сряда) разказахме как малката Петя Дубарова започва да съчинява стихчета почти с проговарянето си. Откривател на таланта й е големият бургаски поет Христо Фотев.

От втората част (19 март, събота) стана ясно, че след смъртта на Петя няколко издателства отказват да отпечатат стихосбирката й "Аз и морето" - не можело да се поощряват самоубийци. Разказахме и за кратковременната й връзка с шведа Пер, с когото се запознават в дискотека в Боровец.

В третата част (23 март, сряда) разказахме за участието на Петя във филма, където тя изигра собствената си творческа драма. Както и за мимолетната й дружба с Деян Енев, днес известен български писател.

Цялото лято на 1979 г. за Петя е един щур купон. Безкраен празник. Но и с доста горчиви капки в чашата на живота. Щастливите мигове се редуват с разочарования. Веселието - с тъга. Приятелството - със завист. Кой да предполага, че това лято ще е последното в живота й?

Летописецът на бурните преживелици отново е Елена Начева-Лафазанова. Двете момичета са "назначени" от командира на общинския бригадирски щаб за дописнички. Ще отразяват "трудовите успехи" и проблеми на средношколците в комсомолския вестник.

Настаняват ги в кабинета на командира, който почти не се вясва в него. И колко му е за две отракани и палави 17-годишни момичета да превърнат "службата" си в забава. Касетофонът на Елена дъни до дупка. (Наричахме го Филчо - от "Филипс", казва ми тя). Махат чиновническите папки от бюрата. Обират цветята от вътрешния двор и украсяват кабинета, с което предизвикват гнева на чистачката.

Изрисуват стъклата на прозорците с акварелни цветя. Хем по-красиво, хем скрива "порутената гледка към вътрешния двор - бунище". "Заключваме вратата - ще напише след години Елена в "Преживелици с Петя".

- Дивеем с Род Стюарт и I am sailing.

Петя танцува клоунски. Иронично се криви. Мята коси, играе как с тях уж като с метла мете пода. Уж плюе по бюрата и ги забърсва с дупе. Темпераментна, неудържима... Човек така потиска обидата, за да не остави обидата да го смаже."

Един ден Петя донася китарата си. Свири любими мелодии, двете пеят на английски. Нарежда на Елена да отиде за пици и да се поразходи половин час, докато изстинат. Когато се връща, я заварва неудържима, еуфорична, "сякаш е видяла "Бийтълс" в задния двор или кралица Елизабет". А Петя е щастлива, защото е успяла да разучи по слух " I am sailing". Двете пеят с часове.

Всичко това, разбира се, стига до ушите на бригадирското началство. Двете момичета са "разжалвани" като дописнички и изпратени на работа в завода за безалкохолни напитки.

Петя и Елена се настаняват в единия ъгъл на класната стая, пригодена за спално помещение с 14 легла. Правят си свой кът. Донасят куп книги и тетрадки. Токът се гаси в 22,30 ч, но двете продължават да четат на светлината от лампите в двора. Петя все нещо пише. В стаята едни я харесват, други правят криви муцуни, дразнят се, че много бърбори.

"Авторитети пък виждат в ярката й личност заплаха за цената на собствената си значимост. Популярността й след филма "Трампа" дразни завистливците. Одумват я, коментират постъпките й с хаплива нотка - "голямата поетеса". Петя си дава вид, че не забелязва. Но сетивата й, свръхчувствителни като локатори, улавят всичко... Имаше ли светът с какво още да я нарани и изненада?", разсъждава Елена в "Преживелици с Петя".

Бригадирското лято завършва с преглед на самодейността. Бригадата на Петя и Елена подготвя поетичен рецитал. Стиховете вече са раздадени, но решават да включат и двете "дописнички". От тях се иска да наизустят стиховете и да ги рецитират с патос. Както всички други. Елена твърди, че режисьорката на рецитала, която е и комсомолски секретар, непрекъснато повтаряла: "Дай, дай патос! Искам темперамент на априлци и възторг на димитровци!"

Петя отказва да рецитира по този начин. Режисьорката я предупреждава да не мънка така. После я изгонва от групата. Аргументите й? "Как може така да се гавриш със стиховете на "колегите си поети, уж" и да ги казваш като че си купуваш тутманик от фурната!" Петя признава, че не става за патетичен рецитатор, и си тръгва. От солидарност Елена я последва.

Наказват ги с мъмрене. Петя успокоява приятелката си, но й личи, че страда много. После Елена получава комсомолско поръчение да се върне в рецитаторската група, а Петя е отстранена за "несправяне". След години Елена Начева ще напише: "Така запомних Петя - все изгонена... от свят, разкроен за послушните и търпеливите."

Групата печели първото място. Щастливата режисьорка подхвърля към Петя: "Мъчно ти е, нали? Ако беше ме послушала, щеше и ти да си сред наградените! Ти обичаш винаги да печелиш."

Тази част от "Преживелици с Петя" Елена завършва така:

"Петя я гледа (режисьорката - б.а.) като паднала от Марс и едва сдържа усмивката си. Смигва ми. С това намигване приключва бригадирското лято.

Последното ни лято."

До първия учебен ден на 15 септември остават още няколко седмици. Двете с Елена обикновено се виждат под Часовника - най-прочутото бургаско място за срещи. С часове се разхождат по тихите улички със стари къщи, в Морската градина, по плажа. Ако имат стотинки, сядат в Ледения салон на сладкарница "Космос". Поръчват си различни мелби. Дълго се наслаждават на ароматните сметани и си бъбрят. От всяка дреболия правят случка, нищят смисъла й, доизмислят си я...

Елена: "От сладоледа вкусваме от изплъзващото ни се лято, искаме още мъничко да го задържим. Но то е като сладолед. Разтопява се, изтича... Наближава есента.

Замирисва на скучно даскало Ставаме все по-неприказливи..."

Петя, разбира се, го е изразила в стихове:

"Лятото изтече като пееща вода,

тежко ми е, колко много, много

пих от нея..."

На 15 септември 1979 г. Петя започва 10-и клас. В книгата си за нея Веселин Андреев пише: "До последната година - съвсем момичешка фигура: остри колене и рамене, тънко вратле. И само за едно лято израства в зряла девойка - истинска жена, обаятелна, чаровна..."

От многобройните разговори на поета с нейни съученици вътрешният портрет на Петя изглежда така: "Съчетава известна ексцентричност на характера, с голяма дълбочина и широта на душевния мир. Има силно самочувствие, но не само на основата на таланта, а като цялостна личност.

Надсмива се, дори с презрение гледа на дребнавостите Самоуверена. Чувствителна, много чувствителна в отделни моменти. Беше и странна. Винаги защитаваше своето мнение, спореше с всеки. Самобитна, своеобразно затворена. Имаше си и свой свят. Пряма и откровена, често казва: "Аз не умея да лъжа..." Казва всичко в очите - без да се страхува от това дали срещу нея стои учител или съученик, приятел или непознат. Не наранява, не компрометира. Не се държеше надменно. Няма склонност към усамотяване, но когато има работа, гледа да бъде сама...

"Аз я възприемах като високомерна и претенциозна. Беше някак затворена в себе си, дистанцирана от нас. Знаех, че пише стихове, но не бях чел нищо от нея. Помня, че демонстративно се целуваха с приятеля си В.", спомня си нейният съученик Асен Недялков, днес сам оригинален поет. Асен ми разказа, че преди години срещнал В., вече женен. И съпругата му била като двойничка на Петя, толкова много приличала на нея.

В едно от писмата си до приятелката Елена Петя пише: "Всъщност не съм такава, каквато изглеждам. Не съм толкова весела. Случват ми се разни неприятни неща, които бих ти разказала, но по-късно, не сега..."

Попитах Елена за какви неприятни неща става дума. "Това е като поетично възклицание - отговори ми тя. - А момичешките ни споделени мигове и тайни, затова са тайни, за да си останат съпреживени единствено помежду ни."

Следва: Записките в дневника на Петя стават все по-тъжни и мрачни.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 9

Сортирай по:

0
Значи първо не искат да публикуват стихосбирката и защото е самоубийца а после след няколко години и Ритон и Росица Борджикова пеят пести по нейни стихове, издавани от държавния Балкантон, въртяни по БНР и утвърдили се като вечни хитове! Е що за глупости.

2
Разбира се ,че не се е самоубила,убили сме я ние с нашата завист.

0
Не мисля, че Петя Дубарова се е самоубила. Такова жизнерадостно и интелегентно момиче не би могло да направи това...

1
до Petio Dubarov. В стихосбирката ти ,ти си главния герой.А колкото до Петя Дубарова тя трябва да се изучава в училище,та дано глупаците станат малко по- малко

0
Не остана нищо свято щом отрекохте и Петя , завистници тъпи . Лошото е че на този етап сте повече от нормално мислещите и разсъждаващи хора . Срам за България !

0
До ivana Petio:Хей,некадърници,Вие които не сте прочели една книжка,които дори не можете да пишете на кирилица не ровете паметта на момичето.

1
ДО ДУБАРОВЦИ - Ей, много простотия има в тази наша държава,бе! Затова сме на тоя хал!

0
Do "DUBARIV"-otidi na pregled pri psihiatur, ima6 kre6tq6ta nujda, vurvi predi da si napravil i ti nqkoq glupost kato "geroite" ot vestnicite v posledno vreme

-3
Az pa sam napisal nova stihosbirka - "Kurveto i moreto". Drugarki i drugari molia Vi da ya otpechatate, obeshtavam da buda buden drugar i donosnik, v zamyana iskam da sam velik poet.

Добави коментар

Добави коментар

Лъвът - цар на шоуто

Лъвът е царски знак. Родените под него държат на честта и уважават себе си, вдъхновяват другите и имат силно присъствие. Весели са, но и изтънчени. Искат да играят звездата на сцената на живота.

Не разчитайте само на диети за красива фигура

Ако искате да свалите излишни килограми, направете го здравословно, ефективно и най-важното без нечовешки усилия. Повечето хора търсят най-популярните методи за отслабване, но те не са най-ефективни.

Само 3 от дъщерите на Хачо носят фамилията Бояджиева

Xачо Бояджиев и Евгений Станчев, тогава главен редактор на в. "Поглед", стоят с чаша в ръка на някакъв коктейл и си говорят. Край тях минава Камелия, щерката на Станчев, и Хачо му казва:

Казачка от Сибир убива с поглед

Жителка на сибирско село имала страховитата слава, че може да убие всеки с поглед, информира изданието "Паранормал". Никой в Ирса, малко селце край Иркутск, не смеел да излезе срещу Авдотя Ивановна.