Наскоро "24 часа" публикува откъси от книгата "Истината". Пред журналиста Мартин Карбовски Лили Иванова разказва истината за своя живот и професионална кариера. За успехите си, за хората, с които е работила, за тъжните и радостните дни в живота си.
Естествено е на страниците да се споменават и много имена на хора, с които през годините се е пресичал житейският и творческият път на примата на българската естрада.
Един от тези хора е музикантът Здравко Радоев, в чийто дом певицата живее почти 4 години. Много техни съвременници твърдят, че именно Радоев е човекът, който е направил най-много за израстването на певицата. В книгата тя го нарича Здравко-мравко.
В това интервю той разказва за техния общ живот и музика. Готови сме да дадем думата и на други герои от "Истината", които са готови да кажат своята истина по темата "Лили".
- Как и кога се запознахте с Лили Иванова?
- След едно турне в Букурещ с Леа Иванова и Еди Казасян се върнахме в България, за да изчакаме договор за Фридрихщат палас. От Концертна дирекция ми предложиха да направя аранжименти на две млади певици, които били включени в група за турне в страната заедно с популярната тогава група "Южни ритми".
Отидох в зала "България да чуя репертоара на певиците, едната беше Грета Ганчева, другата - Лили Иванова. Лили започна да пее една бавна балада на някакъв измислен испански. Всъщност това беше песента "Камино", която сетне стана коронна в репертоара й.
- С какво най-много ви впечатли Лили?
- С брилянтната си чистота на интонацията и тембъра. Попитах я откъде е научила тази песен, тя отговори - от радиото. Лили беше току-що дошла в София и отишла в Концертна дирекция, за да търси работа.
Имаше една координаторка в дирекцията - Лидия Станчева, и тя се беше наела да я лансира. Пратила я да пее при Емил Димитров и със "Студио В" на Вили Казасян в БИАД. Обадих се на Васил Андреев (текстописец и импресарио на Емил Димитров - б.а.) и му казах каква страхотна певица съм чул. Васко вика: Мани го това селянче, бе. То не може да пее, не знае къде да влезе, къде да излезе. Ние му даваме да продава билети на концертите... Същото миказа и Дечо Делчев, саксофонист в оркестъра на Вили Казасян.
- И вие какво направихте?
- Ами това ме амбицира, защото Лили имаше невероятен глас и аз бях много впечатлен от него. Това беше един период, в който се обръщаше много малко внимание на певците. Масово беше популярна американската музика, изпълнявана от оркестрите, суинг се казваше този музикален стил. При него певицата или певецът взема малко участие. Появи се и италианската музика - Доменико Модуньо, Далида, фестивалът в Сан Ремо. А аз слушах и свирех само джаз.
- Вярно ли е, че всъщност вие сте я изградили като певица?
- Е, амбицирах се да направя, да променя тези впечатления, които имаха Васко Андреев и Дечо, че не може да пее. Всъщност нейният дефект беше, че нямаше чувство за метрика и за суинг.
- Как я учехте да пее?
- Използвах връзките си в Румъния. Обадих се в тяхната Концертна дирекция и поисках договор за оркестър с певица в някое от заведенията. За да можем да направим репертоар извън България. На спокойствие, защото на едно куче като му кажат, че е бясно, иди се оправяй след това. Освен репертоар трябваше да й изградим и някакъв имидж. Предложиха ми договор за ресторанта на хотел "Амбасадор". Репетирахме всеки ден, а всяка седмица пускахме по две нови песни. Бях й дал задача да имитира различни по стил популярни певци.
- Тя слушаше ли ви, или си караше както си знае?
- Е, как?! Тя попиваше като гъба. Лили имаше много голяма амбиция, която не я е напуснала и до днес. Разбира се, всичко беше подплатено с много труд и амбиция и от моя страна. Не е лесно да се изгради една певица, която не знае да чете ноти, няма чувство за метрика, за суинг...
- Лили Иванова не можеше ли да чете ноти?
- Елементарно четеше нотите. Тя свиреше на акордеон, но по слух, не по ноти.
Но това нямаше толкова значение, защото при пеенето човек се ражда с гласа и тембъра си. Това, което при Лили беше уникално, е, че тя интонираше блестящо и чисто. Като заковеше един тон, той все едно се изсвирваше на някакъв темпериран инструмент.
- Кога Лили Иванова заживя у вас?
- Ами тогава, още преди да заминем за Румъния. Живя към 3-4 години у нас.
- Не ви ли минаваше през ум да се ожените?
- Естествено, че ни минаваше, но тя вече не можеше да има деца. На едно турне получи криза в Петрич и за втори път я оперираха заради извънматочно забременяване.
- Само това ли беше причината да не се ожените?
- Това е една от причините. Междувременно бяхме улисани в турнета, амбиции и планове за изграждане на нейната кариера... През 60-те години на миналия век тя стана суперпопулярна в България.
- "Това, че съм живяла при Здравко, не означава, че там съм си държала куфарите. Всичко, което имах, го носех със себе си?" Как ще коментирате това нейно признание от книгата "Истината"?
- Тогава ние не разчитахме на вещи, вещомания още нямаше. Интересуваха ни много по важни неща, всичко беше на емоция. Сега животът е съвсем друг, материалното е над всичко. Бяхме млади ентусиасти...
- А имахте ли скандали помежду си, карахте ли се?
- Не си спомням за особени скандали. Може би понякакъв начин съм успял да й внуша как да пее. И съм успял, то си личи. Тази амбиция, която тя има до ден днешен, не е случайна. Когато човек постигне някакви успехи, той се успокоява и започва да лежи на тях. Докато тя непрекъснато търси. Аз се мъчех да изградя неин стил на базата на копиране на различни певци, тогава модни, които да възпитат у нея определени технически качества.
- Как преживяхте факта, че тя избра Иван Пеев пред вас?
- Е, беше трудно. Ние с Иван бяхме приятели, играехме много често бридж. Боготворях го като талантлив пианист, който също свиреше джаз.
- Лили Иванова твърди, че когато тръгнала с Иван Пеев, ви сте започнал да й оставяте бележки: "Бебчо, обичам те"?
- Не си спомням такова нещо. Беше разочароващо за мен, но всъщност Иван й предложи брак. Нещо, което аз не направих, защото смятах, че на този етап по-важна е музиката и кариерата. Тогава Иван беше влюбен в Лиана Антонова, която обаче му отказваше всякакви връзки, беше женена за един музикант. И заради някакви амбиции Иван предлага брак на Лили. Върнаха се от Белград и ми сервираха новината. Как няма да си разочарован. Градиш планове да правиш кариера с човек, който си изградил като звезда. А Ванко наготово - трак! Купиха един автомобил форд, беше с тия големите перки, Иван започна да пуши "Ротманс"...
- Вярно ли ви е събрала двамата с Иван Пеев в червения салон на хотел "България" и е поставила въпроса да се разберете при кого остава?
- Имаше нещо подобно. Но не беше като дуел. Просто разбрах, че тя иска да живее с него, и това е.
- Страдахте ли много?
- Е, не беше лесно. Но след като Лили се разведе с Иван Пеев, първия човек, на когото се обади да работим заедно, бях аз. Направихме оркестър "Маковете", аз му бях ръководител, и пак започнахме да пътуваме заедно.
- Тази история развали ли приятелството ви с Иван Пеев?
- Естествено. Това си беше неин избор, какво да му се сърдя. Но до бой не сме стигали (Смее се). Иван беше културно възпитано момче. Уважавам го много.
- Защо в книгата си Лили Иванова ви нарича Здравко Мравко. "Здравко Мравко вече е забравен..."
- Ами тя си има такива епитети: Лиленце Пиленце, Здравко Мравко...
- Да не би да е заради колата, която сте купили с общи пари в Букурещ, а после вие сте си я присвоили?
- Купих кола, но не с общи пари. Тя си разполагаше с нейните. Бил съм женен за Богдана Карадочева, за Вера Радоева и т.н., но когато работим, всеки си получава парите и прави с тях, каквото иска. Пежото тогава го купих чрез френското посолство, беше сложно с плащането на митото. От Румъния до Русе колата я докара един служител на френското посолство. На румънската граница каза, че изнася колата завинаги, за да я отпишат. И в Русе аз обявих, че това е вече моя кола.
- Бихте ли дали безпристрастна оценка днес за Лили Иванова като човек и като певица?
- Лили е изключителна певица и би могла да бъде по-популярна в световен мащаб. Въпреки че това не е толкова важно. Защото един певец трябва да пее добре преди всичко на родния си език. Но тя по някакви необясними за мен стремежи винаги се мъчеше да бъде по някакъв начин нова и различна.
А една певица, придобила някакъв стил, трябва да държи на него. Тя се луташе да пее рокенрол и други неща, които не й отиват. Сигурно е било под давление на човека, който в съответния момент е бил до нея.
Като човек тя е затворена в себе си поради факта, че се говори какво ли не за нея. Има и доза завист у колегите й, защото никой не успя да постигне нейните успехи.
Никой, с изключение може би на Емил Димитров, който имаше качествата да бъде и композитор на песните си. Но пък тя е по-въздействаща благодарение на чувството и гласа си. Много пъти са ми настръхвали космите на ръцете при изпълнение на нейни песни, въпреки че съм ги слушал стотици пъти. Това е необяснимо и респектиращо.