А сега накъде? Този въпрос си задават всички страни в ЕС след аварията в Япония. 143 атомни реактора има в общността, почти няма страна без АЕЦ, а атомен ток се ползва навсякъде. Той е най-евтиният, но и най-опасният източник на енергия.
Заради катастрофата във Фукушима европейците се разделиха на два лагера. Все по-силни стават гласовете за пълна замяна на ядрената енергия с такава от алтернативни източници като вятър и слънце. Те обаче се сблъскват с аргументите на икономистите и политиците, които не само не искат да се откажат от евтиния атомен ток, а и не могат да го сторят в обозримо бъдеще.
Дори и да се приеме концепция за излизане от атомната ера, ще са нужни не само напълно нови схващания за ролята на човека в природата и отговорността му към бъдещите поколения, а и инвестиции в милиарди евро.
Твърде много държави в ЕС в момента са напълно зависими от атомния ток.
Причина за това е и развитието през последните години. Дебатът за промените в климата доведе до въвеждането на нови норми, ограничаващи изхвърлянето на СО2 във въздуха – основния замърсител при добив и използване на енергия от въглища и петрол. Единственият начин те да се спазят, без да се удря по икономиката, е замяната им с микс от ток от иначе “чистите” атомни реактори и все още скъпите алтернативни източници.
Страни като Франция, Белгия, Словакия и Германия ще трябва да преобърнат из основи икономиката си, за да могат да се откажат от атомната енергия. Нито технологически, нито финансово е възможно например Франция да прехвърли три четвърти от производството си към източници на алтернативна енергия от днес за утре. Това е една от причините, поради които в страната не съществува сериозен дебат “за” или “против” атомната енергия. Още в първите дни след катастрофата в Япония, когато в ЕС се надигнаха гласовете срещу АЕЦ, президентът Никола Саркози отсече, че страната му няма да се откаже от своята ядрена енергетика. След САЩ и Япония тя е най-големият производител на атомна енергия и има 59 реактора, най-старите от които са почти на 50 години. Париж всъщност може да се окаже на първо време и големият печеливш от дебата за излизане от атомната енергия, защото ако съседните й страни спрат своите АЕЦ, те ще внасят още повече ток от французите. Това е другата страна на медала на екотока. Дори и една държава да се откаже от собствена ядрена програма, тя остава зависима от вноса на ток от други държави, а той най-често е ядрен.
Пример за това винаги е била Австрия. Алпийската държава няма АЕЦ и е против строежа им. 5% от електричеството й обаче въпреки това се произвежда в атомни централи в съседни страни. Все пак с толкова нисък процент внос на опасния ток тя е единствената страна в момента, която може да защити антиядрената си политика и на икономическо ниво. Германия не може да се похвали със същото. След аварията във “Фукушима” тя незабавно спря най-старите си ядрени централи. За да навакса на нуждите си от ток обаче, увеличи вноса от Франция и Словакия. А те й продават именно атомен ток. Общо 22% от електричеството в страната е от ядрени източници. 17 аеца все още се използват и това ще бъде така и в следващите години. 7 пък бяха затворени.
За да се замени атомният ток с ток от слънце, вятър и биоизточници, трябва алтернативният сектор да се увеличи със 100%.
Това също крие своите опасности. Производството на биоенергия например ще увеличи сериозно цените на храната и ще обрече на глад Третия свят. Замяната на атомния ток с ток от въглища и петрол пък замърсява въздуха и увеличава политическата зависимост от държави, богати на газ и петрол. Затова и въпреки Япония повечето страни в ЕС засега не се отказват от своите АЕЦ. Италия вече веднъж стори това след катастрофата в Чернобил. Тя е единствената държава от Г8, която няма собствени атомни централи, но е планирала строежа на 4 реактора и дори “Фукушима” не я отказа от това. Полша също няма централа, но ще строи четири. Варшава обяви, че тъй като не е земетръсна зона, събитията в Япония не се отразяват на плановете й. Холандия има една АЕЦ, която произвежда 4% от тока й. Още два реактора се планират и засега няма промяна в плановете.
Литва изключи единствената си АЕЦ през 2009 г., но преговаря с другите балтийски страни да построят обща централа.
Една пета от тока във Великобритания се добива от 19-те АЕЦ на острова. Лондон ще спре всичките без една до 2023 г., но планира нови. Финландия има четири атомни централи, пета вече се строи, а още две се планират. Швеция добива половината от тока си от 10 аеца. Още през 1980 г. шведите решиха с референдум да се откажат от тях, но плановете към днешна дата са други. Правителството възнамерява да замени старите централи с нови, когато им изтече срокът. Чехия разчита за една трета от електричеството си на пет-шест реактора и планира строежа на пет. Правителството не вижда причина да се откаже. Словакия и Унгария строят по два реактора.
Докато в България се води дебат “за” или “против” АЕЦ “Белене”, Румъния продължава строежа си на централата в Черна вода, а Турция обяви, че ще построи три централи до края на 2011 г. Едната вероятно ще е само на 5 км от Резово и ще бъде построена от японци и руснаци.
Русия продължава да е един от основните строители на атомни централи по света въпреки Чернобил. В самата страна 16 % от тока се добиват от 32 реактора.