В кръжок по корабомоделизъм учителят обяснява, че за да се направи подводница с елмоторче с дистанционно управление, тя трябва да има баластен резервоар, който да се пълни при потапянето и да се изхвърля при излизането й на повърхността.
"Може и да няма!" Репликата е на 13-годишен кръжочник. За да покаже, малчуганът прави хидродинамична подводница с наклонени напред крила. Като даде газ, тя се стрелва надолу и потъва, въпреки че е по-лека от водата. Защото крилата създават съпротивление, обяснява момчето. Като обърне винта на въртене, подводницата изскача като торпедо. Учителят се шашка. Георги тогава не учудва само него, защото в Двореца на пионерите той посещава още кръжоците по корабомоделизъм, ракетомоделизъм, авиомоделизъм, автомоделизъм. Малчуганът е прелюбопитен към света, търси обяснение за всичко и от всичко иска да опита. Като поотрасва, става парашутист и пилот още към ДОСО, далеч преди да се качи на реактивните мигове в Долна Митрополия. Там завършва авиационно училище и иска да стане космонавт, но куцал откъм партийна линия. Изкарва после МЕИ, а след него и няколко дисертации, като специализира и в чужбина. За програмирането на интелигентни системи учи във Франция, после внедрява такава система за управление на АЕЦ "Козлодуй".
Днес инж. Георги Тончев е превърнал изобретенията в професия и е сред лидерите в света по технически новости. Има около 500 патента, валидни в цял свят, написал е няколко книги, станали учебници по вузовете. Има 12 фирми, офиси в Холандия и Лондон, а екип инженери дистрибутира лицензите по света.
Но друг момък - също Георги, търси причината за всяко нещо, гледа да е до инж. Тончев и да правят заедно нещата. Предстоящият абитуриент се е метнал на баща си. Георги Тончев-младши е синът на изобретателя. Майка му пък е певицата Ирина Флорин. Двамата се запознават на сватбата на брат му. Тогава Ирина е откъм страната на булката, но от дума на дума "прагматизмът и романтизмът се събраха", казва певицата.
Докато Ирина Флорин печели публиката с новия си албум "Копринена жена", мъжете до нея са монтирали едно от последните изобретения на скромен "Фиат Уно". За да докаже ефекта пред сина си, фиатът “Уно” скъсва порше при тръгване на светофар. "Хидравличният мотор на хибрида превъзхожда в пъти оборотите на друга кола", обяснява на наследника си инженерът.
Уното е хидравличен хибрид, но Георги Тончев има и хибриден електромобил, а и слънцемобил. Всички тези коли са с патенти от 2008 и 2009 г., т.е. много по-нови и съвременни от продаваните японски и какви ли не електрически коли.
За уното инженерът използва цаката на хидравлична машина в режим на помпа и в режим на мотор. "Просто е - колата спира не със спирачки, а с хидравличната машина. При спиране тя действа като моторна помпа, която вкарва масло в хидроакумулатор. Помпата се включва, когато се отпусне педалът на газта или се натисне спирачката. Така енергията на спиране се обира в енергия на хидравличния акумулатор. Но щом подадем газ, тази хидравлична машина заработва като паралелен мотор, задвижен от събраното в хидроакумулатора масло под налягане.
Всичко се ръководи от компютър, управляван от педала за газ и от педала за спирачките.
Така Тончев акумулира енергията на спиране, която отива във феродото. Сега тази енергия движи колата и при това с много високи първоначални обороти.
При градско движение, когато ту тръгваш, ту спираш и натискаш газ-спирачка, вместо да увеличи разхода на колата, изобретението икономисва 20% от горивото. "Това се получава, защото част от кинетичната енергия на движението се превръща в хидравлична от налягането на маслото, което се използва за потегляне", обяснява Тончев.
Той е разработил на същия принцип и електромобилен хибрид. При него енергията на спиране отива за зареждането на акумулаторите с ток. Когато пък се подаде газ, събраният ток от батериите минава в машината. Принципът електрическата машина да работи като генератор е валиден за всички електрически автомобили, които са на пазара от 15 години. Инж. Тончев обаче получава патент, защото прави по-ефективна електрическа кола, като повишава оборотите. И превръща големия разход в двигателна сила.
Инж. Тончев получава патент за електромобилния хибрид, след доказва, че моделът му е по-добър от на "Нисан", тъй като двигателите работят заедно в оптимален режим в трафик. Това е една от функциите на интелигентното решение.
Патенти се дават за глобална новост, а българинът показва изобретения от 2009 г., което го изкачва близо до най-високия връх на техниката от XXI в.
Георги Тончев не спира да търси евтини енергийни източници. Интересът му сега е към хидрокинетиката - най-евтиният и екологичен начин да се прави ток от течаща вода. По света сега работят няколко хидрокинетични турбини, сред тях са тези и на българския изобретател. "Малцина знаят, че реката може да прави ток само като си тече. При хидрокинетиката за направата на ВЕЦ не е необходимо да се загражда бент и да се прави напорен водопровод. Просто турбините се слагат на водно течение в реката или в морето и въпросният ВЕЦ работи. Може върху тях да се монтират волтаични панели за допълнителен ток от слънцето," обяснява инж. Тончев. Според него по-удачно е да наредим по Дунав понтони с реактивни водни турбините, отколкото да строим АЕЦ. Георги Тончев е разработил хидрокинетични лопати към турбините, при които водата влиза през широки отвори и излиза с реактивна сила, която върти турбините. Принципа прилага и за реактивни вятърни турбини.
"От 30 години правя само неща, които други не са правили - иначе няма да е патент", казва той. Патентовал е и друга суперпроходима и икономична кола.
Колата е с два мотора на предните колела и изкачва стъпала. Така се премахва необходимостта от механичен диференциал, а без него няма нужда и от полуоски. При нея потеглянето, движението и спирането се управлява с електронен диференциал - компютър, голям колкото две цигарени кутии.
Изобретенията си инж. Георги Тончев демонстрира с филмчета, качени в "Ю туб". На лентата се вижда как колата върви без диференциал, а не поднася нито на завои, нито на сняг и лед.
Българският изобретател не продава автомобили, защото не е производител. Продава технически платформи, с които демонстрира изобретението в реални условия.
Над 60 негови лицензи за хибридни превозни средства са продадени по света. "Големите компании нямат интерес да се търгуват евтини коли, а хидравличният хибрид е икономична и евтина кола. Тя струва 2-3 пъти по-малко от продаваните електромобили. Слънцемобилът на инж. Тончев пък харчи 1,40 лв. на 100 км.
Клиенти му са фирми от САЩ, Канада, Австралия, Холандия, Англия. Много се смял, когато от САЩ се обърнали към офиса в Лондон да поръчат хидрокинетика за циментови заводи в България.
Идеите нито ги сънува, нито му хрумват. Всичко е рационално. Дава му се поръчка, той влиза в патентната библиотека на интернет и се запознава с постиженията по темата. После прави нещо по-добро от тях.
Така получава задача от Австралия да изобрети вятърни реактивни турбини за селище, което не иска хомота на техните ЧЕЗ и ЕОН. Градчето няма да е свързано към електрическата мрежа и няма да използва коли с бензин или дизелов, гласи условието. Тогава фирмата му разработва първата реактивна турбина. Тончев измисля и метод да я обезшуми, като премахва кръговата спирала на вятъра. Тези вятърни турбини австралийците започват да произвеждат в Китай.
Изобретателят е наясно, че някой купуват лиценза на патент със спекулативна цел - обявяват на борсата, че имат революционна технология и печелят от качването на акции. Продажбите на неговите ноу-хау се движат от няколко стотин хиляди до над милион евро. Той реинвестира в поддържане на старите и правенето на нови патенти. За тях грижата ще поеме Георги Тончев младши, тъй като синът иска да специализира патентно право.
А доводите за евтина кола и енергия са прости: "Ако аз съм сто кила, защо да се возя в джип от 2 тона. Разкарването на тези 2 тона това струва пари, гориво, енергия. Разработил съм кола, която тежи 70 кг и върши същото - вози ме. И без механичен диференциал, който също тежи, струва пари, иска поддръжка и води до загуби на енергия.