Суперхапче срещу радиация разработиха наши учени от института по полимери в БАН, съобщи ръководителят му проф. Кольо Троев. Така радиопротекторите ставали до 2,5 пъти по-ефективни от старите медикаменти, с които са оборудвани армии по света. За да се стигне до производство обаче, са необходими скъпи тестове, за които БАН няма пари. Хапчето действа просто - пие се като обикновено лекарство, но поглъща радиацията в човешкия организъм.
Американци от Тексаския университет обаче се интересуват живо от разработката. Проф. Катрин Мейсън ще се срещне днес с проф. Троев, за да обсъдят бъдещото сътрудничество. От БАН се надяват американците да финансират тестовете. Институтът има и друга разработка, насочена към фармацевтичния бранш. Съвместно с японски учени се търси начин как лекарствата за рак и СПИН да станат по-малко токсични. Проектът сега е замразен заради земетресенията.
Американци идват за наше суперхапче
Суперхапче срещу радиация създадоха наши учени от института по полимери към БАН, съобщи шефът му проф. Кольо Троев. Радиопротекторите им били 2,5 пъти по-ефективни от сега съществуващите, с които са оборудвани армиите по света. Ако индексът на защита при старите препарати е 7, ние сме постигнали 19, поясни проф. Троев. Разработеният нов полимерен комплекс подобрява значително усвояването.
Днес в БАН пристига проф. Катрин Мейсън от Тексаския университет. Тя представлява Центъра по радиационна онкология в Хюстън и се интересува от съвместна работа с нашите учени. Те пък се надяват американците да финансират серията тестове, които са задължителни преди производството на новите медикаменти.
“Вместо йод хората могат да приемат радиопротектори. Това са хапчета, които предпазват организма от радиацията. След това, което става във Фукушима, темата е особено актуална. Радиопротекторите се използват във всички армии и се съдържат в задължителния пакет, който се раздава на войниците”, разказа проф. Троев. В БАН са направили полимерен аналог. Един от продуктите бил изключително добър. Българските полимери подобряват усвояването и ефективността на медикамента. Така с по-малка доза се постигал по-голям резултат, намалявала и токсичността на медикамента.
“Обикновеното лекарство след един-два часа преминава в неактивна форма. А при полимера този процес се забавя с до 40%. Това значи, че ефективната концентрация е по-висока”, пояснява професорът. Нашите учени искат качествата на разработката им да бъдат потвърдени от авторитетни външни експерти като тези от Тексаския университет.
Въпреки успехите на института по полимери в БАН работещите там са принудени да вземат по 5 дни неплатен отпуск всеки месец заради намаления бюджет. Страхувам се, че скоро половината ще напуснат, каза проф. Троев.