От 2 години съм вкъщи. Краката ми са излинели

“Днес (в петък - б.а.) Коста ходи много. Няколко пъти минава цялата стая. Сутринта ми каза: “Сега ще видиш какво ще направя - ще ходя.” И тръгна.” Това разказа съпругата му Ели Цонева, изключително развълнувана, ден след интервюто.

Големият български актьор от 2 години е вкъщи, след като преживя сърдечна операция, а малко след това получи и усложнения от хематом на главата, получен при падане. От месец насам той все по-често се вдига и прави по няколко стъпки.

От няколко месеца двамата гледат красив и дебел бял котарак - Чарли. Кръстен е на Чарли Чаплин и след като се отърка в гостите, се настанява в скута на стопанина си.

Преди дни фондация “Аскеер” обяви, че Коста Цонев ще получи голямата награда за цялостен принос в киното и театъра.

- Г-н Цонев, мобилният телефон стои до вас. Обаждат ли ви се много хора?

- Не. Смених си телефона и те сега се обаждат на Ели.

Ели Цонева: На неговия телефон се обаждат най-близките.

- За аскеера обаче ви намериха.

- Намериха ме. Малко закъсняха, моята 80-годишнина беше преди 2 години. Там има един човек, който се мъчи да ми развали работата. Явно този път са го преодолели и нещата станаха. В началото даже си помислих, че е “Икар”.

Добре, хубаво е, щом ти признават, че си жив още. Тези от “Аскеер” обичат да се сравняват с американските оскари.

- Доста награди се дават у нас - “Максим”, “Аскеер”, “Икар”. Защо са толкова много?

- И киното дава. Друг няма кой. Държавата, ако се излъже, но тя се излъга преди 10 ноември. Последната награда, която получих, беше един медал. Той се дава обикновено на комунистите за герой на труда, а на другата пасмина - едно обикновено медалче. На мен ми го дадоха за ролите, за това, което съм свършил.

Аз съм получил почти всички награди. Е, малко по-късно, но по-добре късно, отколкото никога. Даже имам едно сандъче, в което съм ги натрупал.

Веднъж играх и в една полска пиеса. Дойде да я гледа самият автор. Полудя, каза ми: “Никога не съм очаквал моята пиеса да е такава.” Главният му герой е месар, а да чакаш интелект от месар... Но явно, че така го играят в Полша. Аз го изтеглих малко по-интелектуален и авторът се шашна. Даже ме направиха заслужил артист на Полша.

- Коя награда ви е най-сладка?

- На всички се радвам, особено ако са заслужени. Примерно всички награди, които получих за Дон Кихот, за Коня. Те са от мъчните пиеси, които, като ги видиш, казваш: “А, от това награда няма.” Като се помъчиш малко обаче, нещата стават. Затова най се радвам на мъчните награди. Но въпросът не е в наградите. Това е стимул за актьорите, тъй като актьорското поколение расте в мизерия.

Парите, които ми даваше театърът, не ме удовлетворяваха за нищо. Заплатата ми беше 250 лв. Но понеже съм стар халтураджия и ходя по България, обиколил съм я на оверлог. Събера някои по-известни приятели и тръгвахме.

- С кого обикаляхте?

- С Гинка Станчева, Анани Явашев, Пейчо Пейчев, с Калата, Никола Анастасов, Гриша Вачков, много бяха артистите. Те знаеха, че съм запазена марка и празно няма при мен, затова с удоволствие идваха и играеха.

Във Враца имах едно гадже и ходех да го виждам от време на време. Директор на тамошния театър стана Панов, викахме му Кьор Пано, и той забранил да влизам в театъра. Портиерът ми казва: “Др. Цонев, не може, директорът забрани.” Обясних, че отивам за последен път.

На директора му казах: “Г-н Панов, аз правя едно представление с ваши артисти, затова идвам.” А истината беше, че идвах заради гаджето. “Може ли вие като един от най-добрите български актьори да присъствате като комисия, която да приеме спектакъла?” В момента, като го похвалих, стана друг. Дойде на спектакъла и не можа да се съвземе от смях. “Кой ме излъга”, каза. Някой му беше обяснил, че някакъв дълъг бездарник идва в театъра. Пиесите минаха с много голям успех. Така халтурата ми помогна да преодолея финансите.

- По колко ви плащаха на подобни участия?

- Зависи. Например във Враца имаше една организация, която държеше един салон. Тя ни даваше по 500-600 лв. на представление. Договорихме се да направим 10-ина за 5000 лв. Първите 3 представления бяха претъпкани, но следващите - слаба работа, едва-едва изкарахме някой лев.

Това, което имаше най-голям успех, беше с Вили Казасян и с всички известни певци и певици. Имах възможност да участвам и в киното, и в телевизията, така че не умирах от глад.

Сега не знам как се оправят артистите. Като бях депутат, говорих с Милен Велчев да им вдигнат заплатите със 700-800 лв., но нищо не стана. Той обаче свърши друго. 400 миньори от Твърдица очакваха всеки да получи по 5000-6000 лв. затова, че са хванали силикоза. Лъгаха ги 5 години и аз ги оправих. Научих за този случай, защото бяха от района, откъдето бях депутат - Сливен.

- Значи политиката може да помага на хората?

- Зависи. Аз разбрах, че от политика файда няма. Особено в България, тъй като нашите политикани са съвсем други хора. Сега особено това цвете, как се казваше, ГЕРБ. Готови са да опустошат България, за да докажат, че правят нещо. Ако не се бях намесил активно пред негово величество да оправят Младежкия театър, никога нямаше да го направят. Ето такива работи могат бързо да се свършат, когато си облечен в един костюм, наречен депутат.

Сега не виждам има ли разлика, защото не ходя между хората вече 1,5-2 години. Седя си вкъщи. Не знам какво отношение имат хората към ГЕРБ.

- Според някои ваши колеги актьорите у нас са прекалено много и е добре да има нулев прием за НАТФИЗ. Вие как мислите?

- Още като завърших ВИТИЗ, казах, че не може да копираме Съветския съюз. Стана така, че всичко, което е направено в Съветския съюз в областта на културата, веднага идваше и у нас. Там може да има и кино-, и театрално училище, и за естрада и пак не може да бъде наситена милионната публика. А ние имаме някакви пикливи 6 млн. души, но и всичко, което са направили в съюза. Защо това училище, което произвежда безработни, продължава да работи? Всяка година завършват по 18-20 души. От тях един или двама влизат по театрите благодарение на приятели. Всичко друго виси по кръчмите, дублира филми и псува.

- Колко колеги от вашия випуск успяха да се реализират?

- Моят випуск беше необикновен. Всички шефове казваха: Вие сте готова трупа. Катя Динева, която почина преди 3-4 дни, Калоянчев, Луна Давидова, Катя Зехирева, Мирчовски, Вили Цанков, Рангел Вълчанов. Правихме спектакли, без да вземаме отникъде артисти. Имаше един преподавател Тенев, който каза, че ни готвят всичките накуп за Димитровград, там щели да направят нов театър.

- Така ли стана?

- Не стана, кой ще направи театър. През 1952 г. ни разпределиха в страната. В България има може би 32 театъра, които имаха нужда само от 4-5-има души. Ние имахме успешна изява на държавния изпит. Моят беше “Дон Жуан” на Пушкин. Вили Цанков и Рангел Вълчанов направиха революционна пиеса.

След нея ни пратиха 4-5-има души в Младежкия театър. От целия ни випуск всички бяха разпределени, един не остана без работа. След 3 години нещата вече се преобърнаха, никой от директорите не искаше артисти, защото всичко беше претъпкано.

До 10 години не виждам тая академия да продължава. Те видяха, че ще я закриват, и решиха да вкарат вътре и киното, затова стана НАТФИЗ.

- Утре е Великден. Как боядисвахте яйцата едно време?

- Майка ми беше християнка, беше в църковното настоятелство на черквата в Красно село. Тя пееше в хора и ме взе там, защото имах хубав глас като младеж. Не можах да се откажа, защото диригент на хора беше моят преподавател по пеене в училище. Той си изкарваше халтурата оттам. “Не пееш ли, двойка”, ми беше казал. Така знаех всичко, което се пееше в църквата. Всяка неделя сутрин майка ми ме водеше в черквата, а децата играеха навън. Затова намразих всичко, което е вътре, църковната обстановка. Иначе имах респект към Бога.

Великден беше особено празничен по кварталите. Ходехме да берем цветя. Яйцата ги правехме с боя. Рисувахме върху тях със свещ. Като се сложи да се вари, там, където е минала свещта, побеляваше.

Бях 9-10-годишен, когато ме взеха с хора до черквата в Кремиковци. Всичките баби влязоха да пеят вътре, а аз се хванах с шофьора на автобуса, тъй като го молех да ми даде да покарам малко. В крайна сметка той ме напи в местната кръчма, като ми даде 2 чаши червено вино, обилно разредено с вода.

- На колко години бяхте, когато подкарахте кола?

- Някъде 1956-1957 г. взех първата си кола заедно с Милчо Червенков. Тя беше орташка. Понеже нямахме много пари, половината дадох аз, другата половина той. След време му дадох 1000 лв. и я взех цялата. Преди това обаче се обърнах с нея и с 2 колежки вътре, като се връщахме от представление в страната.

Това е същият москвич, с който пътувах до Париж. Там ме питаха дали аз съм си го правил.

Отивам в Париж в легацията и там Владо Башев ми каза, че дават мюзикъла “Уестсайдска история”, да отида да го видя. Бяхме с Анахид. Свършва представлението, излизаме и не мога да намеря къде съм оставил колата. На всички парижани колите им са или отпред, или отзад чукнати. Така е, защото, за да паркират, блъскат спрените около тях и се наместват.

Но нашата кола не я виждаме. Жена ми започна да плаче. Тя се разрева още като влязохме за първи път в Австрия. Във Виена тръгнахме по търговската им улица и тя плачеше пред всяка витрина, такива чудеса не е виждала. Питам я: “За какво ревеш сега?” “Не мога да си го купя”, казва тя. За бензин ни бяха дали 50 долара.

В Париж й казах да гледа за кола, която е с багажник отгоре, такава беше нашата. След 2 часа ходене колата пред мен, били сме я оставили пред театъра, но там не поглеждах.

Беше близо до Шан-з-Елизе. Тръгваме и на плас “Конкорд” трябваше да завия и откъде излезе някаква кола и се заби в моята. Излиза шофьорът пиян и като видя Ани, й се хвърли и започна да й се извинява. “Сега, моето момче, най-хубавото нещо, което ще направиш, е да пуснеш жена ми”, му викам. На моята кола й няма нищо, а на неговата го няма целия десен калник. След като се поуспокои малко, започна да разглежда каква е повредата. Вижда моята кола и вика: Какво е това? Москвич,казвам аз. Ама това е танк във фрак, каза ми той.

Пита ме за гражданската отговорност, дадох му номера и на другия ден си заминахме.

- Децата ви идват ли да ви виждат? И правнуче вече имате.

- Правнукът не може да дойде. Внучката Деси не го е водила, той е още малко дете. И Митко идва. Вчера дойде малкият Митко, внукът ми. Синът ми, след като му се обадя, след 2-3 дни пристига. Децата идват, когато има аванта. Иначе горе-долу се справяме с нещата.

Ели Цонева: Сега от две години, като ми се струпа тази отговорност, не мога да се организирам. Преди той ме организираше и строяваше. А сега той прави нещо бавно-бавно и аз започвам да викам.

Коста Цонев: Много е нервна нещо.

Но добре, че е тя, без нея нямаше да се изправя. Ето на обяд ми поднесе салата, много хубава супа с картофи и едно ядене, направено от съпруга на Татяна Лолова.

Ели Цонева: Бях вчера на гости на Татяна и тя поиска да ме почерпи. Казах й, че постя, и тя вика: “Тогава на Коста да изпратя.” Слави каза, че той го е правил, а тя го похвали, че е невероятно вкусно. И днес му дадох.

Коста Цонев: Но най разбра котето.

Ели Цонева: Ястието е от пилешко месо, направено по ловджийски, задушено с гъби. Много вкусно.

- Татяна Лолова и съпругът й, а и другите ви приятели идват ли да ви видят?

Ели Цонева: Много е далече. А и тук трябва да се подготвим, няма как да стане изненадващо.

- Ходите вече сам.

- Да, излизам и навън, но без помощ не може. Краката ми са излинели, защото не стъпвам дълго време върху тях. Нагоре съм доста тежък и като се изправя, се подгъват. Ели ми помага за упражненията, вдига ме, слага ме да седна. Навремето, като бях малко по-свободен, написах една книга. Но сега няма за какво да пиша.

Макар че имаше доста интересни преживявания, особено в киното. Там има една традиция - зимните снимки ги правят лятно време и обратно. Сценария примерно го получаваш в началото на пролетта, а там пише за страшни зимни бури. Затова от всички фабрики, откъдето може според производството, се взема бял прах, с който се покриват цели улици и къщи. А ние, въпреки че е лято, сме облечени в кожуси. “Сватбите на Йоан Асен" трябваше да го снимаме в плевенско село. То е в една долина и там е невероятен пек. И аз, и Апостол (Карамитев - б.а.), а и останалите сме облечени в чорапогащник, върху него кожен панталон. Нагоре с пуловер и ламаринена ризница, която да ни предпазва от стрелите. Като се облякох и се качих на коня, усещам как потта тръгва от челото ми надолу. Вили Цанков каза: “Камера”, и нищо. Апостол от жегата забрави думите си.

Като правехме “Свобода или смърт” на Христо Корабов, беше някъде ноември, аха да падне сняг. Накрая отидохме да се измием, защото целите бяхме в прах и мръсотия. И преди да си тръгнем, Корабов ни спря, защото много ни хареса как изглеждаме с мокри дрехи. Реши да презапишем сцените. Пожарната готова с маркучи и започнаха да ни поливат. Студ, не мога да си кажа репликата, устата ми трепери.

- Не се ли разболяват актьорите при такива ситуации?

- Не, обикновено в такива моменти организмът се стяга. Като на война е, там болни хора няма.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 7

Сортирай по:

0
OOOOH , Eliii, napravo te sajaljvam. Takav star maj. Ama da ti e hak, sama so go natrese, Navremeto kato Aktriska ( bez diploma ot VITIZ) si veeshe fustata iz Kardjali i speshe s resijorite za glavna rolja. Ama si beshe nekadarna provicialistka. Kosta predi 30 godini beshe gotin. Ama dnmes e edin star pra 4. Da tie sladko kato mu miesh zadnika!!!!

0
Всички които участваха в разпродажбата на родината си ги чака същата участ Бил добър актьор да вярно е но и добър продажник ВРЪТИПОТУРКО Никойне застана на страната на народа а от него лапаха цял живот Сега лапаи греха си

0
То човек като прехвърли осемдесетте и всичко му е простено. А инак е най-големият професионалист в театъра и киното.

0
Защо наричате българите *пикливи* 6 милиона души - не подхожда на човек, свързан с културата?!

0
Голям човек! Голям актьор! Но защо му трябваше да се забърква с политика? Там няма чисти хора! Че покрай него и сина му се намърда! А после - пак в БНТ - все едно че му е наследство! Който се е "облажил" в политиката, после цял живот търси привилегии!

0
Az se povozix vmoskvicha na bai Kosta prez dale4nata 1963 koeto me izpravi pred narodnia sad na bg,biax otstranen ot ob6testvenia jivot za malko vreme ,no bix mlad, taka 4e ne 2 a3 biaxme tezi koito biaxme ortaci na frenskia tank-predpolagam 4e bai Kosta ne pomni tozi zvezden mig za men ,no Az DA,,tazi ve4er prez 1963 toi be6e konferansie vgr. Pernik c gostyva6tia cirk ,jelaia ti mnogo zdrave,i naickoro vreme da ima -speed in your walk.

0
Отлично интервю! Здраве и късмет!

Добави коментар

Добави коментар

Лъвът - цар на шоуто

Лъвът е царски знак. Родените под него държат на честта и уважават себе си, вдъхновяват другите и имат силно присъствие. Весели са, но и изтънчени. Искат да играят звездата на сцената на живота.

Не разчитайте само на диети за красива фигура

Ако искате да свалите излишни килограми, направете го здравословно, ефективно и най-важното без нечовешки усилия. Повечето хора търсят най-популярните методи за отслабване, но те не са най-ефективни.

Само 3 от дъщерите на Хачо носят фамилията Бояджиева

Xачо Бояджиев и Евгений Станчев, тогава главен редактор на в. "Поглед", стоят с чаша в ръка на някакъв коктейл и си говорят. Край тях минава Камелия, щерката на Станчев, и Хачо му казва:

Казачка от Сибир убива с поглед

Жителка на сибирско село имала страховитата слава, че може да убие всеки с поглед, информира изданието "Паранормал". Никой в Ирса, малко селце край Иркутск, не смеел да излезе срещу Авдотя Ивановна.