Двамата фарисеи Йосиф и Никодим - тайни последователи на Христос, свалили тялото му от кръста. Йосиф купил плащаница и заедно с Мария Магдалена и майката на Яков го сложили в гробницата, която Йосиф бил изсякъл в скала за себе си. Пилат поставил стража - да не би апостолите да откраднат тялото на Христос.
Докато Христос е в гроба, учениците му погребват своята надежда и вяра, защото виждат, че вместо царска корона той получава трънен венец, вместо престол - позорен кръст. Но идва нощ. Стражата дреме пред запечатания гроб. Изведнъж земетръс разтърсва хълма и откъртва скалата. Силна светлина като мълния поваля стражата на земята. Гробът е празен. Христос побеждава смъртта.
Погребението, слизането на духа му в ада и възкресението са темата на църковните песнопения на Велика събота. В края на сутрешната литургия се взема причастие след възгласа на свещеника: “Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!” Според наредбата на синода свето причастие може да вземе този, който е постил и се е изповядал.
Вечерта службата описва как духът на Христос слиза в ада, чупи оковите, с които сатаната е вързал човеците, и повежда праведниците в рая, като отваря отново райските двери за хората. (Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена Великден.)
Църковната служба, в която се изобразява слизането в ада, започва точно в полунощ. Духовникът, който ръководи службата, удря по вратата на храма с думите: "Отворете се, врати адови, да влезе Царят на славата!"
Единственият останал в неосветения храм отговаря: "Кой е Този Цар на славата?" Диалогът се повтаря три пъти, след това вратите се отварят и хората влизат в храма, където започва пасхалната служба с литургия. На нея се причестяват последните приготвили се за това миряни.
Вечернята на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Служи се литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели празнични. Сменят се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и пр. Промени символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на литургията се благославят хлябът и виното, освещават се козунаците, житото и яйцата.
В края на полунощницата духовниците пренасят плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата и я полагат на светия престол, където остава до празника Възнесение Господне. Така отбелязват 40-дневното пребиваване на Христос на земята след възкресението му.