Португалската песен “Борбата е радост”, която стигна до полуфинал в конкурса на Евровизия, откровено зове на бунт срещу фискалния диктат на Международния валутен фонд и Брюксел със строфи като "Затягането на коланите е безсмислено!" Поне един сериозен коментатор в САЩ направи тази връзка миналата седмица, като не пропусна да отбележи, че да се пеят протестни песни все пак е далече по-добре, отколкото да се разбиват глави и витрини като в Гърция. Разбира се, каквото и да се каже в тукашните медии за изправените пред банкрут страни членки на Евросъюза, то неизбежно бива пречупено през призмата на собствените фискални неволи на американците. Дискусията в последно време се доминираше от факта, че на 16 май външният дълг на САЩ се очакваше да достигне (и достигна!) определения със закон лимит от 14,3 трилиона долара. Очевидната нужда от вдигане на този таван (за 72-и път) даде нов импулс на гражданската война между републиканци и демократи, която се води по всички бюджетни фронтове от година насам.
Тъкмо се бях приготвил да слущам още една седмица безплодни разправии за държавните приходи и разходи в медиите, когато в събота от Ню Йорк дойде неочаквана таблоидна новина с огромно значение. Оказа се, че точно шефът на МВФ не умее да държи колана си закопчан, камо ли затегнат (по-точно, ако се вярва на преразказаните показания на пострадалата камериерка, той дори не се запасва с пешкир след баня).
Защо един от най-влиятелните мъже на планетата ще се нахвърли безогледно върху персонала в изискан хотел, е наистина загадка. Съдията обаче отказа да пусне Доминик Строс-Кан под гаранция, което не е добър знак. Петното върху репутацията на доскоро могъщия шеф на МВФ вече изглежда незаличимо, дори и той да отърве затвора по някакво чудо. Покрай това излязоха на показ две коренно различни тълкувания на презумпцията за невинност. В САЩ заподозрените редовно се развеждат закопчани с белезници пред обективите на камерите. Потенциалните съдебни заседатели после биват питани дали са гледали новините. Ако са, ги отстраняват от процеса, защото се смятат за предубедени. Във Франция публикуването на подобни снимки бе криминализирано през 2000 г., затова отношението към Строс-Кан от страна на американските медиите се възприе като унизително.
Той бе заловен не в Париж, а в Ню Йорк и ще бъде съден в съвсем различна атмосфера от тази в родината му.
В САЩ либидото на политиците по принцип не се смята за нормално продължение на инстинкта за власт или за доказателство, че държавниците ги "бива". Обществените нагласи са по-безкомпромисни, дори пуритански - или лицемерни, защото двете държави не се различават особено по броя на изневерите на глава от населението. Знаете как тези настроения позволиха на аферата "Люински" да помрачи последните две години от иначе твърде успешното президентско управление на Бил Клинтън. Тогава французите (и европейците като цяло) не разбраха за какво се вдига този шум. Подбудите за атака срещу Клинтън бяха политически, юридическият казус - лъжа под клетва, но всичко това стана възможно, защото американците не са французи.
Заради тези обществени нагласи потенциален секспроблем виси над главата на Нют Гингрич, който миналата седмица хвърли шапката си на ринга като републикански кандидат-президент. Той бе лидер на републиканците в Камарата на представителите по времето на Клинтън и водеше люти битки с него. Е, Гингрич е бил женен три пъти - като е изневерявал на всяка от предишните си съпруги със следващата. Този неудобен факт ще изскочи на повърхността при първа възможност.
Докато пишех този текст, изтече информация, че Арнолд Шварценегер има извънбрачно дете. Бившият губернатор на Калифорния се раздели със съпругата си Мария Шрайвър също миналата седмица, след като й признал пазената 10 г. тайна. Очерталият се развод ще извади Шварценегер от лоното на клана Кенеди и неминуемо ще накърни шансовете му да стане сенатор.