Слънце, яхти, скъпи коли, хубави жени, мъже в смокинги, шумни партита, тълпи от апарати, дебнещи поредните кинозвезди - Кан по време на кинофестивала. Изненадващо обаче, в една малка тиха уличка покрай хотел "Карлтън" се вие опашка от десетки развълнувани фенове, избрали в тази шумотевица да си купят билет за прожекция.
Продуцентът Димитър Гочев стои скромно на няколко метра от тях и иронично подхвърля по телефона - "Една тълпа тук скандира за филма ни!" Усмихвам се при мисълта колко хубаво би било, ако това можеше да е истина -опашката да е за български филм. Питам чакащите за какво се редят, а те заявяват: "Да гледаме българския филм "Аве!". И въодушевено обясняват, че приятели им го препоръчали. Всички българи, чакащи за прожекцията, изпитахме гордост. Сред зрителите бяха водещият Камен Воденичаров, режисьорът Илиян Джевелеков, актьорът Георги Стайков, екипът на продукцията и други. Филмът бе селектиран и излъчен за Седмицата на критиката в Кан, а прожекцията бе открита с думите, че поставя най-сетне и България на световната филмова карта.
Духът на филма ми напомни "Източни пиеси", но не заради добрата игра на Ованес Торосян, а заради твърде автентичното внушение на реалността на обикновения човек в България, онази, която ни се иска да не забелязваме. Историята е за момиче и момче, които споделят един път на автостоп - простичък, от София до Русе.
Но в него се преплитат 2 съдби, които взаимно се променят и развиват, докато рисуват българската действителност. "Аве" не е от филмите, които те карат да мечтаеш и след които желаеш животът ти да е друг - като на екрана. Не, той е като онези, които след прожекцията те карат да цениш и малкото в своето битие и да възкликнеш, че животът е прекрасен. А най-силната му страна е, че дава поводи за размисъл.
Аве е момиче, което умее да прави нелепото приемливо, дори красиво със своите измислени истории. Тя избира да живее в тях и заразява всички останали. Филмът се отличава с добра актьорска игра на новото поколение български актьори както и с реалистичен диалог. Режисьор на българо-френската продукция е Константин Божанов.
Освен "Аве" страната ни се представи на фестивала с още няколко филма. Преди дни бе прожекцията и на втория филм на Камен Калев - "Островът", към който също имаше значителен интерес. Прожектира се и лентата и на нашумелия Love.net, на режисьора Илиян Джевелеков, а българското участие завърши с филма на Стефан Вълдобрев -
"Манчестър Юнайтед от Свищов", който също изненада приятно зрителите. Макар мислен като документален, с интересните творчески хрумвания и уникални кадри от живота на героя, уловени от режисьора, филмът може да бъде гледан и като игрален. Тази неочаквано емоционална история на пръв поглед разказва за един футболен фен, но постепенно се разгръща в детайлен разказ за човека от българската провинция в зората на демокрацията. Това е вторият режисьорски опит на популярния певец и композитор, като в него той представя неистовата борба на един човек от Свищов с реалността и системата. Той иска да сбъдне своята мечта - да промени името си на Манчестър Юнайтед, като вярва, че сбъдването й ще направи живота му по-добър и ще допринесе за демокрацията. Това е филм за често срещаното безпътие в провинцията ни, за силата на мечтата, за огромното значение на малко човешко внимание и за способността на хората да намират илюзии, в които да оцеляват. Дори и заседнали някъде в невидимата българска демокрация, заради която тази година и българското кино стана по-видимо за света.
ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА