Българите се превръщат в проблемна група в Германия, изохка вчера немското списание "Шпигел". Изданието не се слави с особена любов към Източна Европа и не пропуска да посочи всеки кусур, който новите в ЕС импортират в подредената Германия.
От 20 години страната е първата цел на огромната вълна хора, идващи от Изток в търсене на по-добре платена работа, по-спокоен дом, по-сигурно бъдеще. Или въобще на някакво бъдеще. Какъвто е случаят с описаните в статията българи и румънци. Всъщност само българските читатели могат да се досетят, че проблемната група, за която говори списанието, са ромите. "Те рядко записват децата си на училище, а предпочитат да ги пращат да чистят стъклата на автомобилите по кръстовищата. Тези деца живеят с двайсетина души на няколко квадратни метра", описва добре познатата у нас ситуация "Шпигел".
Списанието съвсем коректно никъде не уточнява етноса на тези "съвременни роби", както ги нарича. За авторите на статията, както впрочем и за всички германци, хората с български паспорт са просто българи.
Пол, етнос, религия са подробности от личния живот. Именно германците, които през последните 60 години приютиха най-много бежанци, работници или дисиденти от цял свят, бягащи от какви ли не свирепи режими и кръвопролитни войни, се оказаха напълно неподготвени за малкия български проблем, който им поднесохме: ромския. Какви ли не общности съществуват и водят своя паралелен живот в една от най-богатите страни в Европа. Един малък Виетнам продава цигари на черно по улиците й или прави масажи около гарите й, кажи-речи цяла Босна се спаси в градовете й от главорезите на Милошевич, косоварите си имаха на нейна територия едва ли не паралелна автономна република и тя не изчезна с обявяването на оригинала за държава, кенийци, пакистанци, тамили, иракчани, египтяни, италианци, гърци, сърби, руснаци, турци прииждат и остават. Някои се интегрират, други живеят в затворени общности, но към всяка от тези групи Германия досега е намирала подход. Освен към ромите.
Те са абсолютен парадокс за немците: хем са европейци, хем са граждани на ЕС, а пък са напълно неграмотни и в повечето случаи никога не са били обучавани на какъвто и да е занаят.
Обречени са на безработица по родните си места вече няколко поколения поред. Децата им не са стъпвали в училище, а младите жени често не знаят, че има и топла течаща вода.
Подобна отчайваща мизерия, идваща всъщност от Европа, а не от пустините на Африка, сащисва дори и виделите какво ли не германци. Те за разлика от българите обаче не приключват сагата с традиционните изблици на расизъм: щом са роми, значи е така. Германците са прагматичен народ и биха могли да намерят решение на ромския проблем, който им пращаме. Както впрочем би го намерил и всеки, който го търси.
Въпросът е дали ще се почувстват длъжни да го сторят, след като отговорността за българските граждани носи българската държава. И е редно тя да търси и намира решение на ромския проблем. Тъй като това едва ли ще стане в обозримо бъдеще, най-вероятно е да се повтори френският сценарий. Ще ни ги върнат, те пак ще отидат и така до безкрай. От това ще печелят само бръснатите глави и в двете държави, и търговците на хора, които ще продължават да продават проститутки и строители за по 3 евро на час на богатите западняци. Които пък от своя страна са бели и добри само докато не стане дума за пари. Щом трябва да бъркат в джоба си, затварят очи пред несправедливостите и с охота наемат на работа мизерници от Източна Европа за 10 пъти по-малки суми от общоприетите. А ромите независимо дали са български, или румънски ще се лашкат между тоталната мизерия в родината си и робството на Запад, докато накрая някоя държава не се смили и не намери истинско решение за проблема им. А то си е ясно от векове: образование и работа.