Въпросът къде е имането на Иван Славков и кой ще го наследи се обсъжда веднага след смъртта му на 1 май 2011 г.
Оказва се, че съкровището на бившия зет на диктатора Тодор Живков и дългогодишен шеф на БОК и член на МОК не са банкови сметки и скъпи имоти, а няколко класьора с редки марки.
"Не съм богат с имоти. Най-скъпото за мен са марките ми", призна приживе самият Славков. Но думите му не бяха приети сериозно, защото малцина знаят какво точно съдържа тази уникална колекция.
Експертът Петър Борисов Георгиев я описва на цели 24 страници през 1990 г. Като вещо лице по делото "Славков" той оценява дългогодишната му сбирка едва на 57 213,40 лева.
Днес само една от марките на Батето може да стигне цена от 50 хил. евро на търг според експерти. "Обърнатата конница" е най-скъпата българска марка. Преди 21 г. нейният клеймован вариант е оценен от германския каталог "Михел" на 15 000 марки.
Месеци преди смъртта си Славков опроверга слуховете из филателните среди, че е продал част от колекцията си, за да финансира строежа на къщата си на столичната ул. "Хан Омуртаг".
На международната изложба "Балканфила" през октомври м. г. сбирката му предизвика фурор, като засенчи дори тази на царя.
Изложените екземпляри на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, който е известен с манията си по редки марки, бяха оценени доста по-ниско от тези на Славков.
Там той показа първите отпечатани марки на 25 държави. Най-ценната измежду тях е тази от пруското кралство Макленбург-Щрелиц.
Овациите обра обаче българската "Обърната конница". Уникалната марка бе изложена зад витрина с бронирани стъкла.
Тя е куриоз във филателията и е притежание едва на 5-6 българи.
Названието й идва от това, че фигурите на цар Фердинанд и синовете му Борис и Кирил на коне по картина на Ярослав Вешин са обърнати надолу с главите. Марката с номинал 50 ст. е част от серията "Изгледи и портрети" и е пусната в употреба през 1911 г.
Отпечатана е в Полиграфическия институт за ценни книжа в Рим върху листа от по 100 пощенски марки. Там е станало разместването и един от листовете бил подаден обратно. През контрола обаче се промъкнал този дефектен лист - подаден за печат обратно, и така куриозните марки стигнали до няколко пощенски бюра.
Днес са известни само клеймовани екземпляри от станция № 1 в Пловдив (около 30 броя) и от станцията в град Гюмюрджина, днес Комотини, в Гърция (2 броя).
Страстта към марките на Батето идва от родителите му, които били запалени филателисти
още преди 9 септември 1944 г. "Една част те ми я завещаха, друга ми я подариха. Малко съм купувал", разкрива Славков пред следствието малко след обиска в дома му на 18 февруари 1990 г.
"Колекциите от марки и монети се намират в четири метални куфара в шкаф в кабинета. Те не са иззети, а само запечатани обратно", се казва в протокола на поемните лица. По-късно Славков лично ги предава за оценка.
Тогава става ясно, че шефът на БОК има слабост към филателните куриози. Колекционира предимно объркани марки, пуснати в употреба.
Под номер ХI e описана сувенирна папка, съдържаща още една изключително рядка балгарска марка - "Голям лъв" (1882 г.) с номинал 5 ст. - розова и бледорозова. Въпреки че вещото лице я оценява за 1 500 лв., германският каталог "Михел" по същото време и дава 7500 марки.
Няколкото бройки на розовия "Голям лъв", които са пуснати за продажба, са уникални, защото е объркан истинският цвят на марката (тъмно- и светлозелен). Най-разпространената хипотеза за отклонението е, че лист от 5-стотинкови марки е отпечатан заедно с листата за марки от 10 ст., чиито цветове са розов и червен. Това е станало в Имперската печатница в Санкт Петербург.
Експертите по делото описват и екземпляр от серията "Първи стотинкови" от 1881 г., печатани също в Санкт Петербург. Тя е на стойност от 5 стотинки и е с обърнат фонд, като се оценява на 6000 германски марки.
В класьорите му има и няколко листа допечатки и надпечатки, които са с изключителна стойност, както и блок "30 години съветски космически изследвания". Той е пуснат през 1987 г. в назъбен и в номериран неперфориран вариант.
Славков е собственик на марки от тиража, предаден за унищожение. Причината е, че първоначално е отпечатан с невярна година. На изобразения върху него кораб "Восток 1", на който се качва първият космонавт Юрий Гагарин, била изписана 1964 г., а не 1961 г. Освен това на апарата "Спутник" е даден неправилно пореден номер 1, какъвто не съществува. Изданието е било в продажба в деня на валидирането му, когато грешката е открита, и остатъкът от тиража е унищожен.
По всяка вероятност ограничен кръг филателисти са знаели предварително за грешката. В деня на валидирането те изкупуват намиращите се в продажба екземпляри: 550 номерирани блока без зъбци и 1018 перфорирани.
Каталогът "Михел" оценява двата варианта съответно на 2300 и 1000 марки.
Най-сериозна е, разбира се, колекцията на Славков от олимпийски марки. Тя съдържа оригиналните блокове на всички олимпийски игри, на които е присъствал.
Славков е председател на съюза на филателистите в България от 1976 до 1990 г. Той сам подава оставка от поста заради делото, което се води срещу него. На негово място е избран Христо Николчев до 2003 г., а след това председател е Спас Панчев, депутат от Коалиция за България.
Според филателисти с всяка изминала година стойността на колекциятана Батето се вдига и този, който е наследил, е ударил в десетката.
Светлин Русев оценява собствени картини
Тежката задача да оцени колекцията от картини на Батето се пада на академик Светлин Русев. На него са предоставени над 190 рамкирани платна, открити на тавана и в мазето на апартамента на столичния булевард "Васил Левски".
През 1990 г. известният наш художник преценява, че Славков е собственик на произведения на изкуството за 164 300 лв.
“Никога не съм ги броил. Не знам колко притежавам. Повечето са подаръци на Людмила. Другите са мои. Готов съм да предоставя всичко за експертиза и да предам колекцията си", казва на един от разпитите му самият Иван Славков.
При обиска в дома му са описани 1 папка с графики и 66 художествени произведения в рамка, открити на южния таван. 54 картини пък били складирани на източния таван.
Когато разследващите ангажират Светлин Русев за вещо лице, те не подозират, че той е автор на част от колекцията на Батето.
Под №1 в оценяваните произведения Русев е записал, че авторът е самият той.
"Картина, продадена на Людмила Живкова за 500 лева", пише художникът и добавя, че към момента я оценява на 2000 лв.
Малко по-скъпа е работата на Генко Генков - 2500 лв., а първенството измежду българските автори държи творбата на Лиляна Русева под №29 с тарифа 500 лв.
Майсторството на българката е оценено доста над това на руски автори като Димитриевски и Малцев за произведенията "Ранно утро под Москва" и "Весна".
Оказва се, че на тавана си Батето съхранява най-много картини на Стоян Стоянов-Течи, един от най-близките му приятели.
Работите на един от великите ни художници Димитър Казаков-Нерон са калкулирани между 1000 и 1200 лв. Приживе българинът, чиито работи са откупени от Лувъра и музеите в Москва и Токио, заявява на разследващите:
“Славков имаше чувство за националност Градеше честта на държавата.”
Нерон е извикан на 19 ноември 1990 г. в следствието да дава обяснения защо не е реализиран проектът за албум с негови репродукции, за който БОК е платил 39 хил. лв. и 10 000 долара на печатницата "Людмила Живкова" през 1987 г.
Художникът заявява, че бил готов да подари 100 от картините си на БОК срещу същия брой от алманаха. Проектът със заглавие “100 акварела и 100 мисли на Казаков” така и не видял бял свят заради немарливостта на хората, натоварени с оформянето му.
Авторите на повечето от платната в колекцията на Славков остават неизвестни за експерта Светлин Русев.
Част от картините са с посвещение до Българския олимпийски комитет. Между тях е и тази на Едмонд Дермиджан, на която авторът е написал “На олимпиец №1 в България”.
Христо Николчев, секретар на СФБ: Разследващите върнаха сбирката с липси
Иван Славков 14 г. ми е бил шеф. Няма друг човек, направил повече за българската филателия от него. Започва да колекционира марки още като ученик - скромно, без сериозни намерения, само от интерес. Не се встрастява.
През 1976 г. се търсеше председател на СФБ, който да има влияние. Пеко Таков, който отговаря за нашия съюз, се сети за Славков. Той приема поста с много уговорки. Но пък ръководеше с чар и имаше мащабни разбирания. Никога не е бил меркантилен и не е ползвал облаги от съюза. Тогава съюзът наброяваше 20 хил. членове, имаше 360 кръжоци. У нас се правеха световни изложби, забеляза ни Европейската филателна организация. Имаше и друга идея - машина, която да ти направи марка с твоя образ. Можеше да се внесе такава от Бразилия. Той я беше видял.
Голяма част от марките в колекцията му бяха подаръци - особено тези на спортна и олимпийска тематика. Имаше качествена колекция "България" - всички марки, издавани у нас. Те са 4500 броя. Днес можеш да извадиш 10 хил. лева и да ти я донесат събрана вкъщи. Но той не беше по лесните неща - можеше да вдигне само един телефон и от "Български пощи" щяха да му я съберат. Ценните неща? Например марката от 5 ст. от царската поща с обърнат фон и лъвчето, което не си е на мястото, от 1932 г. му е подарък за рожден ден от телевизията през 1981 г. Тогава марката е струвала 800 лв. - днес 3 хил. лв.
Това, че с продажбата на такава колекция може да се купи дори един апартамент, камо ли къща, са легенди. Просто у нас нямаме такива марки. А и той нямаше стръв нито да се вманиачава по колекцията, нито да се пазари. Когато от следствието му върнаха класьорите, в тях имаше огромни липси. Аз лично ги описах. Но той подписа протокола, без дори да го погледне. После набави липсите. Това го знаят поне 100 души. Спря да събира марки през 2004 г. Тогава сбирката струваше 11 750 лв. (по каталог). Разбрах, че си е продал и нумизматичната колекция.
Кътал фалшива монета на Филип Македонски
Бившият вътрешен министър Ангел Солаков е пратен за зам.-шеф в БОК.
Тодор Живков го сваля от поста, защото не е успял да спре голямото поклонение пред Георги Аспарухов и Никола Котков след катастрофата им на Витиня.
Солаков е единственият, който говори за колекциите на Иван Славков по време на делото за злоупотреби.
"Виждал съм у него златни и сребърни монети. Веднъж ми показа и един плик с римски. Разбира се, че като нумизмат разбрах колко струват. Не беше малко", казва Солаков пред следователите.
Всъщност скромната колекция от старинни монети на Батето е оценена само на 1026 лева от Владимир Пенчев, който работи в НИМ. В колекцията има и съвременен фалшификат на сребърна драхма от времето на Филип Втори Македонски. Не е ясно защо Славков я е държал при останалите и дали е знаел, че всъщност тя е менте.
Най-скъпата му монета е за 150 лева и е сребърна тетрадрахма от Първа македонска област (II - I век преди новата ера). На 50 лева са оценени сребърен тетраобъл на тракийския цар Херсонес от четвърти век преди Христа и сребърна драхма на Александър Трети Македонски. Батето притежавал и бронзова монета на най-големия завоевател на планетата. Сред останалите му монети са такива на императриците Фаустина и Юлия Мамея и римските императори Септимий Север, Гордиан Трети, Филип Първи, Аврелиан и много други. Кътал и една руска монета от 1783 г. Тя обаче струвала само само 5 лева.
Къде са ценните оръжия на Батето и защо го оправдаха след 10 години процес, четете в слеващ брой.