Евелина Иванова се шегува, че продава дъвки и бонбонки. Но го прави толкова добре, че преди 2 седмици получи Специална награда за жена предприемач на 2010 г.
Името й може и да не е много известно, но марките, с които търгува, са звезди у нас благодарение на нея. Сред тях са “Ментос”, шоколади “Ритър спорт” и тортила чипс “Поко Локо”.
Заради тях й дават наградата, която е за изключително успешна стопанска дейност през 2010 г., за ефективен мениджмънт, висока производителност, ръст на приходите от продажби и положителни финансови резултати. Призът от Министерството на икономиката, както и златната значка на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България й бяха връчени от Огнян Донев, председател на КРИБ и един от собствениците на “24 часа” и “Труд”.
Изпълнителната директорка на “ВДГ АД - Вандергеетен” не обича да я описват като млада, красива и успешна, въпреки че има вид и характер на точно такава.
Последните й награди, както и всички останали, които е получавала, са грижливо подредени в нейния офис.
Най-много се радва обаче на признанието от колегите си.
В екипа й почти няма текучество. При нея работят хора още от създаването на фирмата през 1993 г. И такива, на които това е първото работно място. “Завършват тук висшето си образование, женят се, изпращат децата си на училище. Имам колега, който преди няколко години омъжи дъщеря си”, разказва Иванова.
Наистина изглежда много мил и лесен за общуване човек. Но в същото време умее да създава дистанция и да респектира хората около себе си. Отношенията й с колегите са особена смесица от респект и близост едновременно.
“Няма да ви свалям звезди от небето, но каквото се ангажирам да направя за вас, може да сте сигурни, че ще стане”, казва на служителите си често. Всички знаят, че могат да разчитат на нея. Тя поставя човека на първо място - с комплекса от личните му проблеми, семейството, здравето и любовта.
Лоялността е качеството, което цени най-много у служителите си. Т.е. когато някой иска да развие собствените си знания, да допринесе за фирмата и за всичко това полага много усилия. Точно по същия път е вървяла и Евелина. За нея прекалената амбиция може да бъде и недостатък.
“Всичко на всяка цена” не е нейното мото. Според нея е погрешно да се издигат в култ хора, за които се казва, че са безцеремонни и че постигат целите си въпреки всичко. “Цивилизационно хората се развиват от груби към това да са по-меки, по-толерантни и по-изтънчени”, обяснява Ева.
Това, на което държи, са точността и дисциплинираността в работата. “Не разрешавам никакви закъснения. Много държа на това и съм категорична в изискването си за спазване и уплътняването на работното време. Не очаквам хората да идват по-рано, но в 8,30 ч всички да са на работните си места. Тогава започват да идват поръчките на клиентите, с които работим.” По същия начин Ева не счита за необходимо да стоят след края на работния ден. “Нормалното работно време, ако е пълноценно използвано, е напълно достатъчно, за да се свърши необходимата работа за деня”, казва тя.
Иначе Евелина не залага огромни очаквания към хората около себе си и не иска да са готови на всичко за нея. Тя винаги е дружала с по-успели, по-красиви, по-богати и по-умни приятели.
И не изпитва никаква завист към тях, напротив. Виждайки тези постижения, си казва: щом те са успели, значи няма никаква причина да не успея и аз. В този смисъл Ева винаги се е учила от най-добрите. Вярва, че по някакъв начин този тип хора я дърпат напред.
Много е научила и от основателя на фирмата - белгиеца Мишел Вандергеетен. С него работят заедно в началото. На него дължи израстването си във фирмата. Той е човекът, който я назначава и който й гласува пълно доверие. В крайна сметка Мишел решава да се оттегли от българския пазар и тя поема изцяло бизнеса.
Винаги много се спекулира с това, че когато някоя жена има високи постижения, тя обезателно е човек на някого, а ако е мъж, пере пари. Но според бизнес дамата това са елементарни обяснения на неудовлетворения човек и на принципа на киселото грозде.
Дали е употребявала женския си чар в кариерата си? Със сигурност не. “Никой мъж не подарява бизнеса си”, категорична е тя.
Грубото и безцеремонно отношение към подчинените й е чуждо. Ева се учи от западноевропейските бизнесмени. Все хора, които са много овладени. Наричат ги “софт енд джентъл” (от английски език - soft and gentle - гъвкав и благороден). Прави й впечатление, че се държат изключително внимателно и деликатно с подчинените си. “Много е грешно да сервилничиш с тези, които са по-високопоставени от теб, а тези, които са по-ниско - да ги мачкаш”, казва философията си.
Освен че е добър мениджър и човек, Ева е прекрасна и много стилна жена. Тя няма вид на типичната шефка. Не носи строги и скучни костюми. Разбира се, минала е и през този период. Един ден осъзнава, че има цял гардероб с тъмносини и сиви сака и панталони по закачалките. И още един - с бели ризи. Вече ги облича в изключително редки случаи.
Ева вярва, че елегантността е в това да отнемаш, а не да прибавяш. Точно затова не носи и много бижута. Убедена е, че й тежат.
Не се разделя обаче с халката си. Казва заветното “да” на съпруга си Владо още като студентка втори курс. Когато говори за него, Ева цялата сияе.
Имат дъщеря Милена, която тази година ще стане на 22 години. Евелина завършва индология в Софийския университет, където първокурсник се оказва и съпругът и в съседна специалност - арабистика. Още когато го вижда първия ден в университета, разбира, че животът й няма да продължи по същия начин. Стават гаджета почти веднага.
Родени са на една дата. Обикновено това е повод за много закачки, забавления и страхотни купони. Ева още си спомня какво е направил Владо, когато му съобщава, че има рожден ден на 13 април. “Той каза: момент. Извади паспорта си, от онези зелените, отвори го и ми го показа”, разказва с усмивка тя. Интересното е, че няколко месеца по-късно разбират, че и бащите им са астрални близнаци. Родени са на 16 февруари.
Колкото добър шеф е Ева, точно толкова е и всеотдайна вкъщи. Обожава да готви за семейството си. Напоследък менюто им все включва риба. Но тя не опитва и хапка, защото е вегетарианка от 17 години. Това, че не яде, не й пречи да приготвя месните ястия досущ като професионален готвач.
За дъщеря си казва, че е много красива. Подкрепя я във всичко, което прави. Най-вече защото й има пълно доверие и вижда, че е изключително сдържан и разумен човек. Прекарват много време заедно и си споделят всичко. “Приятелството, дори и в най-добрите му форми, никога не изразява напълно тази връзка. Ангажираността и стабилността, които гарантира родителят, далече надхвърлят приятелските отношения. Важно е детето да знае, че в лицето на родителя си без изключение винаги има опора. Затова да кажеш, че си приятел на детето, освен че е клише и неглижира истинското отношение родител - дете”, разказва Евелина.
Двете обичат да прекарват голяма част от времето си заедно. Харесват еднакви книги. “Белият тигър” и “Ловецът на хвърчила” са едни от тези, които са направили силно впечатление и на двете.
Дали заради голямата си любов към четенето и заради романтичната си натура, или защото по образование е филолог, Ева отлично познава и магията на думите. “Дори наскоро написах ново стихотворение”, смее се тя. (Специално за читателите на “24 часа” Евелина предостави последното си.)
Като малка мечтае да е учителка, да преподава в университет, да се занимава с академична работа. Сега не изключва възможността да пише или да води рубрика в някой всекидневник.
Освен за литература шефката на “Вандергеетен” намира време и за спорт. През зимата основно кара ски, а сега отделя поне 1 час всеки ден за тренировки.
Почитателка е и на конната езда. Но няма собствен кон. Мъжът й много искал да й купи. “Сметнахме, че това е излишен ангажимент и разход за нас.”
Между домакинската работа вкъщи, успешното менажиране и грижите за семейството Ева все пак намира време и за приятелите си. За нея оправданието “нямам време” не важи. Смята, че хората, които се оправдават с работата си, по-скоро лицемерничат. За нея кариерата е средство, а не цел.
“Приятелите ми са весели и интелигентни. Интересно е с тях и понякога разчитам на тях. Не съм съгласна и с поговорката “Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари”, защото за приятелите си човек трябва да може да понесе известни неудобства, да положи някакви усилия, да прави компромиси.
МОЯТ (АНТИ) КРИЗИСЕН ПЛАН
Как ме удари най-силно:
- Като “брандираха” кризата и започнаха да я ползват за извинение на най-безумни и нелогични промени
Не допуснах да:
- съкращавам персонал, да намалявам заплати, да “свивам” разходи за сметка на служителите
Грешките ми:
- Не се възползвах достатъчно от “преимуществата”, които предлага ситуацията на криза
Оцелях с:
- Чакайте да излезем официално от кризата, тогава ще видим дали сме оцелели
Фирмата инвестира в нови устройства, чака възвръщаемост до 1 г.
ВДГ е регистрирано акционерно дружество през април 1993 г. с основна дейност внос и дистрибуция на бързооборотни стоки, главно храни, захарни изделия, шоколади и др. Фирмата е пионер в търговията чрез т.нар. Cash van sales, което означава директни продажби. Впоследствие се разраства в зареждане и доставки на по-големи вериги магазини, за да се стигне до съвременния вариант, в който се правят директни продажби към традиционната търговия, зареждат се основни клиенти и вериги като “Карфур”, “Билла”, “Метро”, “Пикадили” и др. В отделни райони на България фирмата работи с дистрибутори.
Най-популярните марки са дъвки и бонбони "Ментос", шоколади “Ритър спорт”, биовафли “Канийерс”, вафли “Олбио”, вафли и шоколади без захар “Вавел”, “Маршмелоус”, тортила чипс “Поко Локо” и собствени марки за някои вериги, сезонни стоки за Великден и Коледа. Стоките са внос от утвърдени производители от Холандия, Франция, Германия, Полша, Белгия и др.
Фирмата работи с продукти, сертифицирани по всички актуални стандарти, и ползва складове и логистика по последни изисквания, валидни за Европейския съюз.
Вчера Евелина замина за пресконференция в Кипър. Там се събират всички европейски дистрибутори на “Ментос”. С участието си в подобни дискусии и семинари тя успява да пренесе всички новости и на българския пазар. В момента инвестира в нова складова и счетоводна програма, палмови устройства, мобилни принтери. При правилно опериране и контрол инвестициите трябва да дадат възвръщаемост до 1 година.
ВДГ има практиката да аутсорсва голяма част от дейностите, което към момента показва положителни резултати и в качествено отношение, и икономически, по-целесъобразно.
СТИХ ОТ НЕЯ
Това е последното стихотворение на Евелина. “Много ми се иска да можех да пиша като Димчо Дебелянов, но тъй като със сигурност не е това случаят, вие преценете дали има някаква художествена стойност.”
Незнайно
Изплашен ли си, или безразличен,
или си просто уморен
от чакането безгранично
и от игричките със мен.
Какво ни чакаше?
Не зная, защото не посмях
да те поканя в тайната ми стая,
макар набързо и през смях.
Очаквах сам да дойдеш вътре
и като на дълго чакан гост
легло и маса да застеля,
а ти да вдигнеш тост...
Изплашен ли си, или безразличен,
или си просто уморен
да чакаш аз да чакам тебе,
а ти да чакаш мен.