Незрящо дете излиза от упойка и чува доктора да му говори. Вие не сте ли д-р Мирослав Ненков, пита то. Като чува утвърдителния отговор, казва: "Слушам ви редовно по радиото и много ви се кефя." Така лекарят получил похвала от малкия пациент, но като журналист.
Всъщност той не е журналист, а става в 6, за да бъде точно в 8 в ефира на Дарик радио. Там сутрин ги ръси едни, че няма как да не ти започне денят весело. Понякога водещият Мишо Дюзев му задава темата направо в ефир, друг път му я казват минутки преди старта, но така му върви лафът, че досега няма засечка. Здравните си съвети бродира с няколко бързи вица, че който го слуша, забравя за досадните си болежки. После Мирослав Ненков се запътва към истинската си работа - анестезиолог във ВМА. Шефовете радушно му позволяват час закъснение, той пък остава по два след края на работното време, така че колизия с професията няма.
"Живи и здрави с д-р Ненков" е замислено като здравна рубрика към сутрешното предаване "Дарик Кафе", но водещият показва такъв самороден талант, че беседата му разбива първоначалната схема и всякакви радиощампи. Пригласят му като сиамски близнаци водещият Михаил Дюзев и спортният новинар Иво Райчев и се получава неподправено радиошоу винаги с неочакван сценарий и непредизвестен финал.
Мирослав има 15-годишен стаж в анестезиологията и интензивното лечение. Не крие и годините на резервната скамейка: "Освен 3 години като санитар работих 2 г. като медсестра и си бръснех краката, защото бях принуден да спазвам стандарта. Но с къси поли не съм ходил", смее се д-р Ненков.
Медицината му помага след време да припознае и радиото като професия. През 1999 г. се прехвърля от ИСУЛ в Правителствена болница, където продължава специализацията си. Един ден е дежурен, телефонът звъни. Отсреща е доц. Любомир Спасов, отскоро директор на болницата: "Отиваш у вас, приготвяш си багажа и заминаваш в Либия." 31-годишният тогава Мирослав Ненков е избран за медицинско осигуряване на наша правителствена делегация. Доц. Спасов никога не му казва защо се е спрял на него, но тогава той променя цялата концепция за задължителното медицинско осигуряване на делегациите- с тях пътуват реаниматори. "Бях като гръмнат. Светкавично ни издадоха визи и получих уникалния шанс да пътувам. В Иран, колкото и пари да имаш, няма да отидеш, а аз бях там. Отидох и в Монголия, Китай, Кувейт, Малайзия, Русия. Слава богу, че никъде нямаше нужда от лекарска намеса освен припадането на журналистка при излитането на самолет."
Д-р Ненков пътува с председателя на парламента Огнян Герджиков, после с Борислав Великов и с Георги Пирински. Покрай командировките се сприятелява с много журналисти. Двама от тях - Людмил Кържилов и Теодора Каролеева от Дарик радио, му казват, че водещият на сутрешния блок Михаил Дюзев искал да включи и здравна рубрика. "Отнесох се скептично, но се оказа, че "Живи и здрави с д-р Ненков" не е типична здравна рубрика, а нещо много забавно и за самия доктор."
С Мишо Дюзев и спортния новинар Иво Райчев влизат веднага в синхрон, сякаш са расли заедно. И вече година и половина тримата изнасят всеки понеделник, сряда и петък разковано от рамките шоу. Д-р Ненков е в предаването само 20-ина минути, но те са сред най-слушаните.
Всичко в предаването е импровизация. Водещият Мишо има концепция, но другите двама - не. Иво поднася кафе и вестник на масата пред Мирослав, преди той да се включи. "Само кифличка дето няма", смее се доволен докторът. 90 на сто той няма идея за какво ще се говори, като отиде в "Дарик". Ако има разисквана във вестниците тема от деня, Мишо Дюзев му дава да я прочете минута преди включването му или директно му я забива в ефир. Но д-р Ненков винаги парира с много бърза мисъл. Жена му Даниела Гълъбова - детски анестезиолог в "Пирогов", е редакторът, който първи му казва какви паразитни изрази да изчисти в радиоизявите си.
Обратната връзка със слушателите е в нарочна страница на фейсбук, а отговорите лекарят пуска по ефир. Той е надарен разказвач на вицове и в здравните си сказки вплита свеж и обикновено соленичък хумор, на който първи се смее. Не се знае заради медицинските съвети или заради вицовете го слушат, но докторът има завидно много слушатели. Понякога се изпуска да казва думи, които не трябва. Веднъж изрекъл в ефир "кока-кола", а то било реклама. Позволява си и по-пиперливи вицове, но се майтапи, че още няма наказание от СЕМ.
Спорно е вицовете ли му са по-смешни, или наборът от лекарски истории с пациенти. Още в началото на кариерата с има-няма стаж от една-две години приемат възрастна жена със счупена шийка на бедрената кост. Д-р Ненков й прави анестезия - поставя я в гърба, при което долната половина от тялото става безчувствена. Операцията тръгва, той седи до главата на бабата и си лафи с нея, тя нищо не чувства. Стига се до онзи етап, при който с бормашина трябва да се пробие костта. Включват машината и тя задълбава в кокала, а бабата възкликва: "А, чувам, че някъде се прави ремонт!"
"Това е най-високата оценка, която съм получавал от пациент", казва д-р Ненков.
Миро е лекарят, който има най-много приятели сред журналистите, щото хем е пътувал много с тях в чужди страни, хем им умее и занаята. Харесва журналистиката, защото защитава правдата. Пише и в "24 часа". "Бях провокиран от безкрайна несправедливост. Фирма "Паркинги и гаражи", която сега е "Градска мобилност", бе въвела такса от 70 лв., за да си паркират колите живеещите в центъра на София. Места обаче няма и срещу тези 70 лв. получаваш нищо", обяснява д-р Ненков. Опитът му да говоря с общинари се проваля: "Все едно пред мен имаше радиоточка - не те слушат." Тогава той разлепва стотина листа и събира подписи, които депозира в съда. Магистратите отменят текста.
Втори път осъжда общината за стърчащи болтове на тротоара. Докато тече още първият процес, докторът настъпва зазидан в тротоара болт, който с парче от обувката влиза в крака. "Представих си как някой се спъва, пада и болтът му влиза в главата", казва Мирослав Ненков и завежда още едно дело срещу общината. Репортаж по Нова тв показва 10 дни след инцидента осемте болта, забити на тротоара. "Параджията в общината щеше да ги отреже за две минути.
Водещата тогава Лора Крумова пита в ефир общинска чиновничка, успокоява, че в бюджета на общината се предвижда да влязат пари за премахването на тези болтове." Докторът слага край на фарса - вади флекс и за 30 секунди изрязва болтовете пред тв камерата. На делото общината не проявява интерес, все едно правен отдел тя няма. На третото съдебно заседание се явява юристка, която казва, че тротоарът не бил на общината. Тази голяма тъпотия ядосва дори съдията. След 2 години докторът успява да осъди общината.
Д-р Мирослав Ненков разбива някои митове. "Страхът към упойката е изцяло неоправдан.
Ако експериментално упоим 100 000 души, ще се събудят също толкова. Ако упоим и оперираме 100 000 души, от тях ще умрат примерно 100. Заради незнанието към нашата работа често се казва: "Пациентът не издържа на упойката", а не: "Разрязах му артерията". Д-р Ненков установил, че 80% от пациентите се страхуват не от операцията, а от упойката. И им се чуди: "То предстои на болния да му отворят главата, да му бръкнат четири ръце в мозъка, или да му извадят черния дроб на масичка и да отрежат болното място и да го върнат обратно, или всичките му черва да разпилеят по пода. А него го е страх от упойката." За успокояване на пациенти редовно им разказва някой виц.
Самият д-р Ненков е широкоекранен и във формат 3D, но казва: "Наднорменото тегло е ужасен бич - лесно се постига, трудно се коригира, но човек трябва с воля да го контролира. Пълните, които казват, че имат проблеми с обмяната на веществата, лъжат в 99%. На приказка от рода "Нищо не ям, а дебелея", стар доктор отговорил: "Що няма нито един дебел в Дахау?"
В Правителствена болница са едни от най-хубавите му години. Там се запалва по кардиохирургичната анестезиологична реанимация. Участва при първата чернодробна трансплантация у нас, която прави доц. Спасов.
После отива във ВМА с двама колеги и стават част от екипа за чернодробни трансплантации. Приет е много сърцато от началството, но след 2 години отива в Окръжна болница, правят реанимацията на откриващата се кардиохирургия. Създават уникален медицински продукт, но срещат нелоялност и след година напускат всички. "Генерал Тонев, Господ здраве да му дава, прие всички ни пак сърцато. Във ВМА се чувствам полезен, защото се работи добре - казва сериозно д-р Ненков и превключва на зевзешка вълна. - В моята работа скъпо е събуждането, не приспиването. Къде можеш да скриеш сто евро от хирург. В документите на пациента за историята на заболяването му, които никой хирург не чете. Къде можеш да скриеш сто евро от анестезиолога? Никъде.
Ако не е през свободното си време с 4-годишна си дъщеря Мария, ще разтяга локуми с приятели на чашка мастика.
Интересно му е да слуша пациентите какво си говорят, като се събудят от упойката. Едни медикаменти предизвикват тревожни сънища и хората плачат, от други пък им е приятно и се смеят. Д-р Ненков е повече раздавачът на хубави сънища. А сутрин буди и прави животът весел с "Живи и здрави с д-р Ненков" и с малко от пиперливите му вицове. Като този: Доктор и сестра достигнали до консумация на връзката си. Сестрата попитала: - Докторе, вие да не сте анестезиолог?
- Ама колко сте схватлива и прозорлива, как разбрахте?
- Ами аз нищо не усетих!
"Това е най-гадният виц за анестезиолози и всеки, с когото се запозная, бърза да ми го каже, казва на изпроводяк д-р Мирослав Ненков.