Виеща се роза, прегърната от клематиси или други пълзящи растения, е мода в отглеждането на най-популярното цвете в света. В перфектния случай има и допълващ листен вид. А около тях - ниски билки като лавандула, градински чай, мащерка, които покриват почвата в основата на ансамбъла.
Прави се от амбиция градината да е винаги цъфнала и пищна. А изборът на флора, която расте на височина, е резултатат на демографските тенденции населението на Земята да се струпва в градовете.
Виещите се видове са идеалното решение за малката градина и балкона.
Заради закъснялата пролет декоративните кътове все още може да се допълват и обогатяват, обяснява агрономът Борислав Митев. Той е създателят на розариума на Ботаническата градина на БАН в София и има богат опит с бодливите цветя.
Въпреки претенциозното название царица на цветята - розата, не е глезен вид. Катерливите пък са най-близо до дивия родител - шипката, и имат добра приспособимост към разнообразни условия.
От тях през вековете са създадени общо над 32 000 сорта.
Общото за всички от "монархическото" семейство е, че искат много слънце, силна и влажна, но отцедлива почва и при студен климат - грижи за презимуване. Тънкостите са основно при подрязването. Всеки вид има индивидуални изисквания до каква дължина да се оставят клоните, за да се получи най-впечатляващата форма.
Модерните в момента катерливи рози не се пипат на дължина, но се отстраняват избилите отстрани стъбла. Оставят се едно-две най-силни, за да може цялата сила на растенито да отива за растеж нагоре. Измръзналите и изсъхналите също задължително се махат, за да не пречат на развитието. Като правило пълзящите рози образуват много цветове въпреки липсата на много разклонения. За да се образуват повече пъпки, вече увехналите трябва да се отстраняват, за да не хаби растението енергия в тях. Това условие трябва да се спазва и при всички останали видове, ако човек очаква неуморен цъфтеж.
Сред най-популярните катерливи са бял сорт, кръстен на кралица Елизабет, жълт, наречен “Златен дъжд”, червеният “Дон Жуан” и розовият “Английска лейди”.
Щамбовите - оформени са като истински дръвчета, се кастрят често в горната част, за да се постигне ефектът на гъста корона. Ако обаче стане несъразмерно голяма за "ствола, трябва да се намалява, за да не провисва и да се деформира под тежестта на цветовете.
Най-разпространените храстовидни се орязват до 30-40 см височина преди зимата. Пролетната резитба е главно за по-добро разклоняване. Това пък е гаранция за повече цветове.
Увлеченията по една или друга форма не са единствените, които диктуват предпочитанията. Циклично се мени и интересът към багрите. В момента на върха са светлите тонове и неизлизащият от мода оттенък пепел от рози.
Обикновено след такава вълна масовият интерес се насочва за разнообразие към сортовете с най-тъмни цветове. В природата няма единствено сини и чисто черни рози въпреки стотиците заведения, клубове, песни и дори рок банди с тези имена. И ако към черно се доближават някои червени и лилави сортове, истински синьото е непостижимо. Видът не съдържа естествено пигмента делфинидин, който отговаря за небесната багра. Може би точно заради копнежа по невъзможното синята роза се превръща в нещо като Светия граал за естествениците.
През 1840 г. ботаническото общество на Белгия обявява награда от 500 000 франка за този, който получи невъзможната багра.
Парите остават икономисани, въпреки опитите на хиляди селекционери. През 2008-а японци се похвалиха, че след 20 г. генни опити са направили синя роза, но много специалисти оспорват успеха на цвета. Той е бил получен чрез добавяне на генетичен материал от диви видове теменужка и ирис и химическо третиране на изходната матрица на розата. Въпреки нееднозначните реакции на ботаниците новият сорт, наречен “Аплодисмент”, се радва на голям успех в родината си, въпреки че един стрък струва колкото цял букет в класическите цветове. Цената е висока заради големите разходи по създаването му и заради сравнителното малко цветоносни разклонения.
Рекордьор по едновременен цъфтеж върху едно растение е столетник в Аризона - отрупва се в милиони бели цветчета. Има славата на най-големия розов храст. Звучи невероятно, но се твърди, че разперената корона покрива плътно над 600 квадратни метра, а с периферията - 740.
Образува нещо като упойващо ароматна горичка, чиито върхове се сплитат като навес на височина близо 3 метра. Смята се, че е едно растение, въпреки многото издънки на разстояние една от друга заради общата коренова система.
Романтична легенда разказва, че розата дошла като подарък от родителите за млада булка, която далече от близките изпитвала носталгия по бащиния дом. Гигантският храст наближава 130-ия си рожден ден.
Ботаническата градина показва над 170 вида
София стана столица и на розата за една седмица.
Ботаническата градина на БАН под Витоша показва до 26 юни над 170 сорта и форми в розариума си на открито. Заради изложението минава на удължено работно време въпреки горещините - ще е отворена за посетители от 10 до 17 часа.
Може да се видят и 20-сантиметрови минирастения с пищен цъфтеж, и 6-метрови катерливи сортове, обясни отговорникът за колекцията Борислав Митев. Посветил й е 10-ина години от живота си. Сред новите попълнения са буйно растящи сортове за перголи и арки. Както и уж обикновени храстовидни, но всъщност необичайно раирани - върху венчелистчетата им се редуват напречно бяла и розоволилава багра.
Розовата градина вече заема 2 декара. Могат да се видят едни от най-сполучливите селекции маслодайни български сортове. Както и уникални полудиви видове, при които единичната розетка изглежда рехава, но растението цъфти толкова обилно, че отдалече зелените листа не се виждат.
За Еньовден - 24 юни, когато народната традиция отдава почит на билките, ботаниците ще представят традиционна и екзотична лечебна флора. Градските деца, пък и много от възрастните не са виждали ценените от фитотерапията еньовчета, великденчета, очиболец, различните видове кантарион, още по-малко се знае за видовете лечебно мушкато, катарантус, рауволфия. И тях, и още десетки видове ще покажем на любопитните, обещава директорката на градината доц. д-р Антоанета Петрова.
В много от световните ботанически колекции билки се засаждат като естествени биогардове между деликатни видове.