-Как се сетихте за шофьорските курсове, които свързват всичките жени с един и същи мъж?
- По същото време жена ми караше курсове за шофьор и започна да разказва смешни истории. Повечето от курсистките започнали да корумпират младия инструктор, да му носят малки армаганчета. Георги Мишев беше у нас и слушаше тези истории. Особено ни разсмя, че една от жените му дала пилешки дробчета. Мишев превърна историята в разказ, а във филма тази жена стана героиня на Надя Тодорова. Това беше началният тласък. Много харесах сценария и работата по него беше лека. Но в началото на снимките мненията ни с Георги Мишев се разделиха по въпроса за облеклото. След това половината от критиката написа, че това не е гардеробът на Георги Мишев. Да, защото беше гардеробът на жените, които той беше описал във филма. По онова време фактор в модата беше едно-единствено списание - "Бурда", което пристигаше в България, и всички се бяха научили от него да кроят и шият сами. Тази ексцентрика в костюмите се получи, когато реших те да се ушият от най-прости платове за хастари, с прибавяне на пердета. Това беше модно тогава.
- Как избрахте тези актриси?
- Познавах ги всичките и ги обичах. Сценарият е написан с любов към жените, а и аз изпитвам същото. Избрах онези, които в този момент ми бяха особено близки и които, разбира се, бяха подходящи. Имах някои колебания, например за ролята на Мариана Димитрова. Колебаех се дали да взема Пепа Николова. Колко е странно, че и двете ги няма! Само за една актриса имаше кастинг. Трябваше ми странно момиче. Казах на Мара Статулова: "Хайде да ми намериш една идиотка!" Тя отговори, че има една подръка. И ми доведе Боряна Пунчева. Беше ексцентрично облечена, защото носеше ексцентричното в себе си. От няколко думи разбрах, че е много интелигентна. Да оставим това, че беше много хубава. Така отпадна и последният проблем.
- Всички ли бяха влюбени в Стефан Данаилов?
- Да, всички, или на мен ми се струваше, че е така. Дори на Надя Тодорова много й се искаше да го плени. И си направи перука. Нейният съпруг бачо Кольо Теменугов започна да ревнува и идваше да й носи разни неща, да се сещала, че има семейство, да не се захласнела напълно. Каза й: "Я, ти, дето си слагаш тази перука, ела с нея вкъщи!"
- Защо избрахте Асеновград за снимки?
- Аз съм пловдивчанин и Южна България ми е особено скъпа. Мислех си, че Асеновград в комбинация с Пловдив може да изгради някаква топлота. Затова реших филма в топлите тонове. Даже ми се смееха, че боядисвах зелените будки по улиците бежови.
- Как реагираше Данаилов на всеобщата любов?
- Той, горкият, каза, че вече се крие от любовта, не можел да понесе толкова любов. Това беше в сферата на шегите. Ламбо в този период беше толкова известен, че в мига, когато влезеше в столовете за хранене, където снимахме, той разкудкудякваше всички жени. Те започваха да бягат насам-натам, да се кискат, да викат - абсолютно необикновено, което не бях виждал дори по филмите с рок концерти. А актрисите трептяха, харесвани от него. Той разбра, че има тази мисия във филма - като вълшебният свирач да ги омагьосва и води.
- Имаше ли изрязани части?
- Не, само от финала, където жените се биеха за Ламбо във вода. Казаха, че сцената е апокалиптична и аз, като стар компромисаджия, я съкратих. Филмът тече в лек тон, какъвто аз търсех. В мига, когато този ключ се променя, както исках да стане, художественият съвет не го прие. Нищо апокалиптично нямаше, само ставаше малко по-тъжно.
- Смятате ли, че една от причините филмът да се гледа и днес с интерес - извън лицата на актрисите и участието на Стефан Данаилов, е темата за вечната неудовлетвореност у жената?
- Вероятно е така. Но тогава не си давах сметка. И Георги Мишев не си е давал сметка за това. Повече ми се искаше да говоря за това, че тези жени в момента не могат да са щастливи, не могат да се обличат, както искат. И затова следват тези тъпи модели на г-жа Бурда. Затова ги обличах по този странен начин. Те бяха решили, че единствено младият и красив инструктор може да ги спаси.
Така че Ламбо играеше ролята на принца. Всяка жена чака принца, това е много хубаво, и така ще бъде, докато свят светува.
- Добре ли познавате женската душа?
- Не знам дали някой може да опознае женската душа. Няма нищо по-дълбоко и по-сложно от нея. Голяма красота и голяма загадка е.
- Стана ли някоя от актрисите ваша фаворитка?
- Не, не! Моя фаворитка беше жена ми, която беше там през всичкото време. Не знам дали и тя не се влюби в Ламбо. Тези момичета ще останат винаги млади и красиви за мен. Дори и тези, които ги няма. Нашият живот е такъв - щом се свържем веднъж, оставаме завинаги свързани.