"Ще празнувам 65-годишнината си в тесен семеен кръг, нищо че ми се събират няколко юбилея - 40 години телевизионна дейност, 10 години тв критика, 5 години авторско предаване "Вкусът на живота" - сподели пред "24 часа" Васа Ганчева в навечерието на рождения си ден - 29 април. - Наесен може и да направя нещо по-голямо. За тогава изчаквам да видя дали ще приема предложение от друга телевизия. Не мога лесно да "преживея" БНТ, която напуснах - такава е моята лична и професионална етика. Пиша и мемоарна книга, но невинаги върви - за това човек трябва да има подходящо настроение. Но гарантирам, че ще е много забавна и смешна. Най-хубави ще бъдат следващите 65 години." И добави: "Здрава съм, какво повече да си пожелая? Повярвайте ми - чувствам се като на 30 години. По едно време бях се поуплашила, но лекарите ме увериха - всичко ви е наред!"
Два месеца по-късно тези бъдещи планове на известната тв режисьорка и критичка угаснаха заедно с нея. Васа Ганчева почина в 11 ч. Тя е била приета по спешност в "Пирогов" на 22 юни с остри коремни болки. Диагнозата е преплитане на червата. Докторите съобщават тогава, че операцията е минала успешно. Впоследствие се налагат още 3 интервенции.
"Последната беше днес (в петък сутринта - бел. авт.). Хирурзите направиха всичко възможно. Излязоха от операционната с пот на челото. Отведоха Васа в реанимацията, но ми казаха - отиди да я видиш. По пътя за там вече получавах съболезнования" - сподели сестра й проф. Вера Ганчева - известна преподавателка, писателка и преводачка. - И тя наистина само след минути си отиде... За мен истината е една -Васа не можа да прескочи тази обида.
Просто се беше сринала. След първата операция - диагнозата беше срастване на червата, имаше надежда. Тя самата беше оптимист. Но изпитваше силни болки. Стресът и други фактори са отключили некроза. Това беше началото на края. Отиде си огорчена и измъчена, опозорена от клоуни. Сега съм в дома й - гледам статуетката "Златен скункс" от "Господари на ефира"... Васа е първата жертва на днешната журналистика, част от която е една клоака. Ще последват и още."
На 29 май в рубриката "Съдебен спор" на "Станция Нова" бе излъчен материал от скрита камера как Васа Ганчева се уговаря да пише похвална поръчкова статия.
Пазарлъкът тръгва от 1000 лв., но накрая тв критичката скланя да вземе половината. Срещу тази сума тя гарантира, че ще даде подкрепа за предаването "Съдебен спор". Деловият разговор се провежда в столично заведение, докато режисьорката обядва. Така и става. Похвалният текст излиза. Последваха бурни дебати продажни ли са българските журналисти и особено тв критиците. Името на Васа Ганчева беше примерът, от който тръгваха споровете.
Тя не остана длъжна и отговори: "Случилото се с мен е поредното поръчково убийство на свободното слово, мащабите, в които се разду нелепата история, излялата се помия върху личността и поне досега безупречната ми репутация нямат равни в историята на родните медии. Не ми бе предоставена възможност да се защитя, оневиня или поне поясня безсрамния компромат. Мога да понеса с вдигната глава огромното унижение и лишаване от хляб. Мога с вълнение да посрещна симпатиите на хилядите поддръжници и възмутени граждани. Мога и ще продължа изявите си във всички области на културния живот, защото съм режисьор, водещ, критик, преводач, актриса и компетенциите ми благодарение на цял живот труд са широкоспектърни.
Но не мога да понеса на мой гръб да се правят ужасяващи генерализации за българската журналистика, да се скалъпват квалификации и безсрамно да се разширява периметърът на омразата, породена от бездарие и комплекси.
Уви, оказа се, че не можа да го понесе...
"У нас едно е ясно - убиват нестандартните хора. А Васа беше такава. Имаше оригинално мислене. Към всяка тема подхождаше от необичайна гледна точка. А колко беше жизнена и позитивна! Доказва го предаването й "Вкусът на живота", което за съжаление спря, с тъга каза тв журналистката Даниела Кънева - приятелка на сем. Ганчеви. Васа и сестра й Вера са дъщери на Лалю Ганчев, дългогодишен посланик на България за скандинавските страни, а накрая и доайен на дипломатическия корпус. Това й осигурило достъп до легенди като Синатра, Сами Дейвид-джуниър, Франк Запа. Била е на концерт на "Бийтълс" и стиснала ръката лично на Джон Ленън. Било през 1965 г. Учейки "История и теория на театъра и киното" в Кралската академия, Васа Ганчева има шанса да се запознае с интелектуалци като Харолд Пинтър, Жан-Пол Сартър, Артур Лундквист, Петер Вайс, Мартин Лутър Кинг...
Какво беше преживяването да си гост на Васа Ганчева?
На входа на блока виждаш надрасканата пощенска кутия. Там някой графитър е написал "С Васа на маса". А да си на маса с нея наистина беше изключително приятно. Великолепен събеседник и изтънчена кулинарка, тя е домакинята, която прави госта си наистина специален. Първи на вратата те посреща Хохо - прочутият й котарак и четирикрак медиен експерт. Васа разказваше, че когато не харесва някое предаване, той ляга върху телевизора, провесва опашка и я размахва като чистачка на автомобил. И тя знае - тук трябва да се внимава. Иначе стоял до компютъра и внимателно следял какво пише стопанката му. Винаги е обичала домашни животни. С радост споделяше, че за рождения й ден сестра й Вера ще й подари кученце...
Следва неизменната почерпка - последния път, когато бях в дома й, в артистична атмосфера, сред прекрасни картини на най-известните наши художници, хапнахме от нейния лек кейк. Изключително вкусен. Е, чукнахме се и с по едно малко уиски. По изключение. Пазеше се, защото наскоро бе претърпяла операция на жлъчката.
Тогава взех и автограф от нея - тя е преводачката на последната част на най-нашумялата криминална трилогия "Милениум". Чакаха я още много преводи на изключително интересни романи, за които тя говореше разпалено. Работеше по цяла нощ, защото й беше любопитно.
“Не ги чета докрай предварително. Искам моят интерес към интригата да зарази и читателите", издаде тя тайната как в неин превод всичко е завладяващо. А Васа е брилянтен интерпретатор на драма и проза от скандинавски автори. Имаше големи планове... Любопитно й беше. Живееше й се...
Даде ми уникални снимки от хубавите години, когато е била "момичето на татко" - дипломата Лалю Ганчев, от режисьорската кариера. Обещах да й ги върна. Не успях ... Ще ги дам на Вера.
Последният ми разговор с нея беше от болницата. "Никак не съм добре. В "Пирогов" съм. Претърпях тежка операция на червата." В тона й не звучеше песимизъм.
Беше убедена, че ще оцелее.
Най-щастлива се е чувствала в телевизията: "40-те години в телевизията. Вградила съм си сянката в нея. Бяха много щастливи години. Чувствах се като целуната от Бога. Аз и моите колеги от това поколение имахме невероятния шанс да преживеем преминаването от филм на видео, от черно-бяло - на цветно, от аналогово към дигитално, от пишещата машина до лаптопа, от ръчен монтаж до компютърен, от една телевизия, та до 150... Обаче когато сънувам не работя на компютър, а усещам филмовата лента между пръстите си, режа и лепя като в първите години. Започнах в БНТ на 1 април 1971 г. Само в скоби - надживяла съм 19 генерални директори, 4 пъти съм уволнявана, един път от Хачо Бояджиев, но пък за това време нямам нито един професионален гаф", разказа тя. И признава: "Животът ми е щастлив, макар да не е бил милостив към мен. Нямам деца, не се научих да карам кола, но пък готвя великолепно и умея да посрещам приятели", не крие Васа. Тя първата съпруга на барда на лиричната песен Михаил Белчев, с когото с години пазеха добри взаимоотношения.
Малко преди да избухне скандалът с подкупа, Васа каза за "24 часа":
“Досега не са ме заплашвали за моята тв критика, но и подкуп не са ми предлагали. Само веднъж намерих пред вратата чувалче с котешка храна. Оказа се, че моят медиен партньор Хохо е рушветчия.
Моята камбанария е камбанарията на тв професионализма. За съжаление не греша - и в хубавото, и в лошото. А как обичам да хваля, Боже, как обичам да хваля! Господ е казал да нямаме кумири, но аз имам един кумир - професионализма. Страстта, с която пиша критиките, идва от сърцето ми и много тежко преживявам грешките. Чувствам се полезна, защото винаги има нужда от коректив. Но това е самотна битка в медийното блато. Получавам стотици писма, но казвам едно - трябва да се реагира в публичното пространство. Иначе никой няма да си мръдне пръста. Залива ни страшна вълна, вълна, която носи на гребена си зло бъдеще. Трябва да мине поне едно поколение, за да се преживеят вулгарността, атавизмът и българските комплекси, които блъвнаха и от малкия екран. Никой обаче не мисли и да постави нови основи на културата и възпитанието - това било скучно и непечеливше. Но само културата, и то в най-широк смисъл - поведение, бит, взаимоотношения, е пътят ни към Европа и нашето бъдеще. Всичко това трябва да блика от екрана, а то е унищожено." Нещо не намери място в последното ни интервю с Васа. Как сядала на балкона си с цигара в ръка, отпивала глътка водка и слушала бандите, които се вихрели на стадион "В. Левски", спомняйки си рокаджийската си младост... Защото за нея рокът беше прогрес, свобода, светлина. Дано има всичко това на небето.
"Няма забрава за този, който е живял пълноценно - пише в съболезнователната телеграма до близките на Васа Ганчева министърът на културата Вежди Рашидов. - Васа Ганчева беше необикновена личност, раздаващ се и многостранен творец. Нейната експертна оценка в областта на театъра и киното бе закон за хиляди от читателите й, които я познават и като блестящ преводач, като режисьор, сценарист, актриса, водещ, критик.
Да твори, за Васа бе порив, призвание и необходимост. Тя бранеше свободното слово, изпитваше болезнено чувство за справедливост, притежаваше остър език и прям характер."
МИЛА ВАЧЕВА
Нана от “Съдебен спор”: Имахме колебания за материала. Няма връзка с кончината й
"Съжалявам наистина. Нормално е, че Васа Ганчева беше афектирана от това, което се случи. И затова беше по-нападателна към нас. При всички положения това не беше лицеприятно за нея. Така че аз не съм очаквала да ни хвали. Ние търсихме друго. Искахме да покажем една неправда и несправедливост. Не сме търсили саморазправа и не сме искали да й докараме здравословни проблеми. Даже ние самите много дълго време се колебаехме изобщо дали да го направим. Първият въпрос, който си зададохме, е: "Редно ли е? Това е колега". В крайна сметка, колега или не, това е нещо, което според нас е неморално. Решихме да го направим достояние.
Но никой от нас днес не се чувства весело. Щастлив - ни най-малко. Напротив. По никакъв начин не сме предполагали или допускали, а камо ли пък да планираме, че можем да навредим. Друг е въпросът, че лично аз не мисля, че има някаква връзка между двете неща. И само мога да съжалявам и да изкажа съболезнования на близките и приятелите на Васа Ганчева. (24часа)