"Траките са били най-силни, Византия е слаба, а Рим е стъпвал тук-там."
Така обяснява Радостин Кичуков от с. Любча скритото в земята в района на Доспат. От лаконичното му обобщение се разбира, че най-богатите следи са на траките, които имат тук десетки могили. Монети от римско време, фин порцелан и керамика също се намират, а най-малко находки се срещат от времето на Византия.
Самобитният местен археолог е познат на всички с големия си мерак за разкрития. "Всеки камък знае, обхождал е с километри наоколо" хвалят го от селото.
Кичуков с дни може да разказва на кой баир какво е открито при официални археологически разкопки и колко е останало не проучено. Както и за десетките изкопи от иманяри, които преровили планината след най-голямата находка в района - невиждан на тази географска ширина египетски амулет с формата на скарабей (вид торфен бръмбар - б.а.).
Кичуков и запаленият като него по разкопки Камен Михайлов твърдят, че в района на Любча има най-много открит кехлибар. Това означавало, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия.
Камъкът с форма на свещения за египтяните скарабей е част от кехлибарена огърлица, намерена през 1976 г. в тракийска могила от VII-VI в. пр. Хр. в местността Бърдото край Любча. Сега гробният комплекс е обрасъл в трева, а на метри от него се кипри огромна антена на мобилен оператор.
“Пред очите ми бе кехлибарената огърлица със скарабея, открит от покойния Владимир Мирчев. Бяхме само двамата заедно със студенти от Учителския институт в Смолян, когато първо той го съзря", разказва смолянският архелог Никола Дамянов.
Египетският скарабей е открит в могила номер 5 на 1,5 км северно от Любча. В нея са намерени и много керамични останки и бронзови накити. В целия район има паметници на културата от ранната бронзова до късната желязна епоха - без прекъсване и с напластяване, разказва Дамянов. Първи в началото на 70-те години на миналия век тук е работил полякът Мечислав Доморадски. След това регионът влиза в плановете на Института по тракология.
"Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. кенотаф, което означава, че вътре няма останки от човешки погребения. В нея се полагат вещи от бита и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с вярата на древните траки в задгробния живот и безсмъртието на душата. Амулетът, намерен там, е сравнително малко камъче със стандартните размери, с които се изработвали подобни фигурки на скарабеи. Той е дълъг 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки - някои от тях със соларни форми, и общо 50 зърна от кехлибар", обяснява археологът.
Никола Дамянов като шеф на музея по онова време носи находката в Софийския университет, където се свиква консулт от трима египтолози.
Те обаче отсичат, че тук става дума за имитация. Въпреки това каменната фигурка е изложена в експозицията на историческия музей в Смолян и привлича интереса на туристите.
Десетилетия по-късно тя стана световноизвестна, след като наскоро българският египтолог Васил Добрев, познат и от филмите на "Нешънъл Джиографик"и "Дискавъри", разчете надписа върху миниатюрния скарабей.
Световноизвестният учен от пръв поглед прочита изобразените върху "бръмбарчето" символи.
Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от Египет като свещен амулет.
До този момент за най-ценната находка в Смолянския музей не се знаеше почти нищо. Изследванията за нея се ограничаваха с две изключително кратки публикации, едната от които на немски в специализирано археологическо издание от края на 70-те г. на ХХ век.
И в двете скарабеят е просто споменат, без да се дават обяснения или хипотези за произхода му. Уредниците от музея предоставят на Добрев малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа.
"Четенето стана веднага, знаците са много ясни - особено "Ра" - слънце, и "Тауи", което означава Египет. "Неп" е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. "Неп Тауи Ре" или в превод “Господарят на Египет е Ре”, гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей", казва Васил Добрев.
След като разшифрова символите, той проучва дългия списък с имена на египетски владетели. Установява, че в древността действително е имало фараон, наричан Неп Тауи Ре или Монтухотеп IV. Дали скарабеят е доказателство, че египтяните са идвали по тракийските земи, или просто е пренесен случайно, тепърва ще се изяснява.
В Древен Египет скарабеят се приемал като символ на здравето, закрилян от висшите сили.
Щом амулетът е пренесен в Родопите, значи мястотото е било ценно за траките. Археолози с години копаят по баирите край Лубча, където има 28 могили. Разкопките се извършват основно от ст.н.с. Дияна Гергова от Националния археологически институт при БАН. В местността Осинското например екипът е разкрил интересна могила, построена с каменни кръгове от дялани блокове. Проучена е и могила, в която е извършено обредно погребване на конска глава. Рязкопките обаче са спрени заради липса на средства.
Копаят и иманярите, но никой не знае какво. Под сурдинка се говори, че вадели от монети до тронове, глави на козли и др. На много от тях не им било присърце да ровят из баирите, но се захващали заради недоимък, инвестирайки в един металотърсач. В обиколките на всички им се привиждал по един египетски скарабей.