МАРИЯ КАПОН
ОЩЕ от 2005 г. се занимавам как се раздават безотчетните пари - 2/3 върху заплатата на всеки народен представител. Пари, които се раздават в плик между фикусите на парламентарните стаи.
През 2006 г. приложих становището на НАП, което ясно казваше, че това действие на народните избраници е незаконно. В подкомисията по отчетност на публичния сектор към комисията по бюджет и финанси, създадена след влизането ни в ЕС, в която участвахме представители на всички партии, а председател бе колегата Петър Кънев, с пълен консенсус приехме предложения за промени в правилника на НС, свързани с допълнителните възнаграждения.
Тогава обаче всички парламентарни групи бойкотираха и отхвърлиха поправките. Тройната коалиция не си мръдна пръста. Така Народното събрание се оказа сред генераторите на сивия сектор в икономиката. И до днес депутатите ползват безотчетни пари.
Тези 2/3 се дават за експертиза за народните представители и сътрудници, които се полагат във всички парламенти по света. Как обаче те да бъдат наети? Парламентарните групи нямат банкови сметки, нямат ЕИК, как да ги осигуряват? А средствата по това перо са разход за парламента, и то безотчетен. Как може публични средства да са безотчетни? А тези, които работят за депутатите, да нямат трудов стаж и да са наети на черно?
Черната каса всъщност се разпределя между ПГ и народните представители. Всяка ПГ определя какъв процент от черните пари остават за нея - от 20% до 50%, а останалите се дават в плик на всеки депутат. Затова управляващите в този мандат твърдят, че парите се получават от ПГ, а само независимите ги вземат директно. А според Закона за политическите партии няма как партия или коалиция да има достъп до средства, предоставени за експертиза на парламента, защото партиите получават отделно т.нар. субсидия, планирана в държавния бюджет.
След като се разделят парите на “халваджийски тефтер”, ПГ ползва заделения процент на собствената си черна каса за цветя, почерпки, подаръци (според признанията на депутатите), но няма механизъм, по който да плаща граждански договор и най-вече социално да осигурява сътрудници. Абсурдно е да твориш закони и да очакваш другите да ги спазват, а ти самият да ги нарушаваш и да смяташ, че си изключение. Това е много срамно явление. Не знам защо властта се самоунижава, а после очаква хората да я уважават.
Днес мнозинството се оправдава, че дават парите за дарения на болни деца. Ами, като искат да помагат на болни деца, защо не го правят от депутатските си заплати? А по какъв принцип раздават държавни пари, определени за съветници и експерти?
През 2005 г. дойдох от сектора на предприемачите с голямото си желание да работя професионален политик. Но се оказа, че не мога да осигурявам младите хора, които исках да ангажирам за сътрудници в парламентарната ми работа в София и за приемната в избирателния ми район. Вместо да им се води трудов стаж за 4 години, те трябваше да бъдат наети на черно. Реших, че няма да го допусна и отново се озовах в отбора на работодателите - единствената възможност тогава бе да се регистрирам като физическо лице по БУЛСТАТ. Не дочаках общото решение, оказало се невъзможно, и осигурих законно екипа си.
На какво сме обаче свидетели днес? Изпълнителната комисия на ГЕРБ и вицепремиерът Дянков решиха да обложат тези средства. Като обложи средствата, които се дават за експерти, вицепремиерът благославя, че тези пари са допълнителен доход за народните представители.
Виждате ли колко е силна битката на статуквото за безотчетността? Ако на един сътрудник трябва да се плати, от начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за доходите на физическите лица, както и социални и здравни осигурителни вноски, които са за сметка на осигурените. Разбира се, депутатите от своя страна ще трябва и като работодатели да направят вноските в бюджета.
Това е доказателство, че те ще наемат на черно сътрудници или ще го правят през услуги, извършвани от фирми, и да им се издават фактури.Единственото почтено решение е тези пари, които са важни за доброто законотворчество, да бъдат отчитани и такъв ангажимент трябва да има Народното събрание. Практиката в Европейския парламент е най-добрият пример. Там всичко се отчита през счетоводството на парламента. И за да е ясно на колегите - никой няма да им отнеме правото с тези пари да сключват договори със своите сътрудници, да плащат наем за зали или експертни оценки.
Регламентирани трудови договори се сключват от Народното събрание, а депутатът посочва лицата, които ще подкрепят дейността му. Всички сътрудници и експерти придобиват публичност и работят лично за народния представител. Той единствен може да ги избира, назначава и освобождава, а Народното събрание е регистратор на договорите и ги осчетоводява.
Няма да се уморя да повтарям, че всички лоши практики трябва да се прекратят и на страницата на Народното събрание за контрол от гражданите да се отчита всеки лев, изхарчен от депутатите.
Само прозрачността ще докаже, че тези, които сме овластили дори да решават какви пари да вадят от джоба ни, гласувайки данъчните закони, заслужават доверие. А доверието в институциите е доверието в обществения ни договор и мотивация на данъкоплатците да спазват ангажиментите си към него, разчитайки, че институциите ще спазят своите.