Градинарите се шегуват, че любимите им месеци са ноември и декември, защото почти нямат работа навън. А едновременно с това могат да се впуснат в планиране на промени в двора - идеалното състояние на духа, защото в конкретния момент не се изисква нищо повече от мечти.
Добавянето на цъфтящи храсти или замяната на поомръзнали видове дава възможност за нова хармония в зелената площ.
Основното изискване е полетът на фантазията да бъде в рамките на растителни видове, съобразени с климатичните условия у нас. Те са най-враждебни в София и района заради особеностите на валежния ритъм. Обикновено след продължително засушаване падат късни есенни дъждове, които лъжат дърветата и храстите, че е време за растеж. А след това резкият преход към големите студове нанася поражения в новобразуваните тъкани, обяснява дендрологът Трифон Трифонов. Затова районът около столицата е единица мярка дали някой по-топлолюбив вид може да се отглежда в страната. С малко повече грижи за един от видовете, топ 5 на най-красивите цъфтящи храсти в Европа са достъпни за отглеждане и у нас.
Рододендронът е признат за крал
Безспорният фаворит за вечнозелените цъфтящи в нашите условия храсти са рододендроните. В природата се срещат само в Странджа-Сакар, но хибридите са разпространени в паркове и частни имоти в цялата страна. В търговската мрежа се предлагат предимно контейнери внос от Германия и Полша. Но има и родно производство. Предимството на тукашните екземпляри е, че са адаптирани напълно към климатичните условия. Стигат до 5-6 метра, още през месец май разтварят красиви цветове във всички багри. Издържат и на -30°, обаче при големи жеги (над 30°) през лятото линеят.
Храстът е великолепен, но се разгръща напълно при спазване на изискванията му за кисела почва, по-висока въздушна влажност и полусенчесто изложение, обяснява специалистът по дървета и храсти Трифон Трифонов. Съветва да се прави профилактика срещу гъбични заболявания.
Азалията – и на слънце
Студоустойчивата азалия (не стайната, която идва тук през зимата и пролетта в саксии от топлите райони на света!) е първа братовчедка на рододендрона и често се бъркат. Различава се външно от "краля" по това, че е с по-дребни листа. Цъфти обаче също толкова обилно във всички тоналности. Има много сортове, по-новите хибриди са с плътни, кичести цветове.
У нас в естествен вид се среща на малки петна в Централна Стара планина и Рила. По-толерантна е към директната светлина и се развива добре и в слънчеви градини. Но също като рододендроните е вид, който обича киселата почва. Ако пръстта в градината ви е по-алкална, трябва да изкопаете много по-голяма дупка, отколкото за нормалното разполагане на корените, и да сложите край тях кисела почва. След това трябва да поддържате баланса с периодично подменяне на горния слой почва.
Звездовидните магнолии отварят пъпки през март
Няколко вида дребни магнолии също са в класацията. От тях най-популярен избор е храстовидната студоустойчива Magnolia stellata. Издържат до много ниски температури - около минус 30. Дават цветове, преди другите храсти да са събудили пъпките си. Още през март клоните на гъстия храст се покриват с розови и бели звездовидни цветове, които дори изпреварват листата.
Храстовидните магнолии не търпят алкални почви и поливане с твърда вода. Развиват се оптимално на влажни почви. Мразят ветровити места и непрекъснат натиск над корените, затова се разполагат далече от пътеки. Ако харесат условията, храстите се вдигат до 4-5 метра височина.
Индийски люляк = галеното дете
Най-капризното по отношение на зимните температури (но все пак възможно за отглеждане на повечето места в страната) растение е храстовидният вид Lagerstroemia indicaс с побългареното име индийски люляк.
У нас гостът от топлите места цъфти в края на лятото, когато повечето храсти са вече само с листа. През август и септември клоните му се покриват с рошави гроздовидни цветове. Традиционните багри са розово и бяло, но вече се предлагат и винени и виолетови тоналности.
В Южна България и по Черноморието достигат 6-7 м. Дори оголените през зимата стъбла имат декоративна стойност - гладката им кора стои на люспи или многоцветни петна, подобно на чинар.
Дървовидният божур: супередър цвят
Дървовиден божур - това име са дали любителите на изумителната Paeonia arborea.
Най-зашеметяващи са цветовете му - приличат на китките на обикновения божур, но могат да достигнат до невероятните 50 см. Отварят се през юни-юли в багри според сорта - от тъмночервени през розови до цвят шампанско и снежнобяло.
Храстът вдига ръст до 3-4 метра, но расте изключително бавно и затова е и най-скъпият вид в елитната петорка. Ако сега инвестирате в младо растение, внуците ви ще се радват на максималния му разцвет.
Капризно е, не обича прекалено сухия въздух и недостатъчна почвена влажност, но това не означава да се гледа като водно цвете, предупреждават специалистите. Най-добре се чувства на завет и върху терен с източно изложение. Заради бавния растеж често го засаждат в група от наколко еднакви корена.
Колко ценен вид е храстчето можете да прецените по това, че първият дървовиден божур у нас е внесен по специална поръчка за царския парк "Врана". През последните години го поръчват по-често за големи частни градини.