Посланикът ни в Япония Любомир Тодоров е подписал международното търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA под условие, заяви енергийният министър Трайчо Трайков пред bTV. Той обясни, че ако споразумението не бъде ратифицирано от парламента и Министерския съвет, подписът би бил невалиден.
Министерският съвет дава мандат на консула ни в Япония да подпише под условие за последваща ратификация от българския парламент, обясни Трайков.
Позицията на България по отношение на АСТА засега е, че се присъединява към текста. Това става ясно от решение на правителството от ноември, както и от упълномощаването на Тодоров да подпише от името на България. Въпреки това министър Трайков обеща, че ще има дебати по спорния текст. Той заяви, че текстът ще бъде обсъждан в различни комисии в парламента.
Според него няма смисъл актът на оттегляне на подписа от страна на правителството, визирайки искането на опозицията да се оттеглим от споразумението.
"Нормално и разбираемо е подозрението на хората относно споразумението АСТА, когато става дума за авторски права, интернет, звукозаписна индустрия и теглене на филми. Този текст защитава авторските права, ще защити марките и интелектуалната собственост. Целта му е и другите да се придържат към високите стандарти, които налага Европейският съюз", коментира Трайков.
С международния документ се цели въвеждане на унифициран стандарт за борба с незаконното фалшифициране на продукти, защитени от авторско право и търговска марка.
За да влезе в сила в България, текстът първо трябва да се одобри от Европарламента, като това ще се реши на заседание през юли, а след това той трябва да бъде ратифициран от Народното събрание и Министерския съвет.
„По аналогия с международни ратификации, към които се е присъединявала нашата държава, ако има неща, които в текстовете притесняват обществото, правителството, парламента, сега е моментът те да бъдат прецизирани", заяви Трайков.
Той не бе категоричен дали българското законодателство има правата да преследва всички нарушители на авторското право в интернет. "Ние сме си поставили високи стандарти и чрез това споразумение, тези стандарти се разширяват към страните, които го подписват", каза още министър Трайчо Трайков.
Министърът се изрази образно като заяви, че подписът на страната ни под АСТА е със „симпатично" мастило и ако не го повторим до март 2013 година, то той изчезва.
Текстовете в споразумението АСТА касаят много повече неща, отколкото филми и музика. Законът предоставя защита на българските производители, каза министърът и даде примери с оплаквания от наши производители на розово масло, млечни продукти и мебели, че търговските им марки не се спазват в чужбина.
„Този нов закон не предвижда промяна в нашето законодателство както и в общностното законодателство на Европейския съюз", увери Трайков.
Според него АСТА не създава нови изисквания за нас и за ЕС, защото ние вече сме си поставили достатъчно високи стандарти по отношение на защита на авторските права. Целта е тези стандарти да се разширят и към другите държави, които подкрепят споразумението.
Според редица експерти обаче споразумението се превръща в изключителен инструмент за контрол и тотален надзор върху интернет.
Сериозно притеснение идва и от задължението доставчиците на интернет да докладват каква информация се обменя в мрежата, независимо дали се отнася за музика, филми, книги или други данни, които са обект на авторски права.
Лидерът на СДС Мартин Димитров също коментира евентуалните последици от присъединяването към АСТА. "Във всеки дом има компютър и всеки може да бъде проверен с акция като тази в Мировяне", направи асоциация синият лидер. Битка за защита на авторските права е водена нееднократно у нас. "Но след добрата идея за защита на авторските права следва една много тежка цензура", отбеляза лидерът на СДС. Законовите текстове всъщност са написани "много широко" - т.е. за всякакви вреди може да се търси наказателна отговорност.
Светослав Димитров, изпълнителен директор на Сдружението на доставчиците на интернет у нас, заяви, че в случая се измества центърът на защитата на авторските права. "Например - когато говорим за интернет защитата, доставчикът трябва да следи трафика и да предполага дали неговите потребители извършват нарушения. Вместо да се преследват тези, които качват пиратските материали, се следят тези, които ги разпространяват", коментира Светослав Димитров.
"Технически все още не е съвсем възможно, а и е изключително скъпо да се следи всеки, който посещава определени сайтове и дали не нарушава авторските права", коментира Светослав Димитров.
Преди няколко години във връзка със Закона за електронните съобщения имаше пак идея да се следи интернет трафика. Според сегашните клаузи, ако интернет доставчиците не контролират своите потребители какви материали качват в интернет, самите те ще носят наказателна отговорност.
"Това са абсурдни неща", коментира синият лидер. "Ето защо ще има протести", каза на свой ред Светослав Димитров. От 3000 до 10 000 души са готови да излязат на улицата. Организират се в различни форуми и са готови да отстояват гражданските си права.
Преговорите по АСТА са започнали още през 2007 година. Тогава всички страни членки, включително и България, са дали мандат на ЕК да преговаря по международното споразумение. През 2008 година страната ни още веднъж потвърждава своята позиция в рамките на Съвета по европейските въпроси по времето на правителството на Тройната коалиция. През 2010 г. Европарламентът приема резолюция, с която потвърждава съгласието си за текстовете.
От тогава документът стои на сайта на ЕП и сега вече се подписва от всички страни членки на ЕС без Германия, Словакия, Кипър, Естония и Холандия. Причината е, че тези страни не са приключили вътрешните си процедури, уточни Трайков.