Народът си обича "Излел е Делю хайдутин", но не по-малко обича и "Заблеяло мий агънце", "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Девойко, мари, хубава" и още стотици народни песни.
Само за 2 дни "24 часа" събра 84 заглавия, предложени от читателите.
Не е само една най-българската народна песен, много са, даже всички. Защото, както писаха хората, какво значи повече или по-малко българска, след като е сътворена от народа и продължава да се обича и пее от него.
Заради формулировката на въпроса някои читатели здраво ни рендосаха. Джон писа: "Изключително малоумно зададен въпрос! Не знаех, че българщината подлежи на степенуване. Ами, като изберете "най-българската" песен, дали няма да се окаже, че има някоя по-българска от нея?"
Слави Арабаджиков бе по-мек: "Инициативата е хубава, но неправилно формулирана. Имаме десетки не, а стотици превъзходни народни песни от Странджа, Тракия, Добруджа, Пирин, Шоплука, да не говорим за Родопа. Но проблемът е в това, че влезеш ли в музикален магазин - нищо повече от чалга.
Имахме страхотни ансамбли за народни песни и танци, които прославяха България по целия свят. Проверете колко от тях в момента съществуват."
Живко обаче пише: Не знам дали ще откриете най-българската песен, но за мен това е най-българската идея. Както виждам, разлаяхте кучетата, но и стоплихте душите на хилядите българи, които прочетоха за нея. Знам, че няма да направите революция за възраждане на автентичния фолклор, но да накараш хиляди да си спомнят по десетина любими песни, да си спомнят родния край - достатъчно е. Благодаря!"
Гореща беше дискусията във форума и ни убеди, че не е хубаво да обявяваме една песен за "най", защото така може да подценим останалите. А не искаме.
Но все пак хората изразиха предпочитания с гласовете си. (Вижте подреждането в галерия.)Ние обаче се отказваме да гледаме на него като на класация. Приемаме го по-скоро като съвместен опит с читателите да започнем да събираме възможно най-пълен списък на незабравимите песни от всички краища на страната, които хващат за гърлото, патриотично разтуптяват сърцето или като ги чуеш, ти идва да станеш и да заиграеш.
И все пак ето някои наблюдения от предложенията, коментарите и гласуването: Хората продължават най-често да посочват "Излел е Делю хайдутин", която, изглежда, се е превърнала в емблема на българското, с която можем да се представим пред света. Неслучайно мнозина припомнят, че точно тази песен в изпълнение на Валя Балканска беше избрана навремето да полети в Космоса като послание към други цивилизации. Заради рекламата ли, заради невероятната музика ли, но хората си я обичат и не им омръзва да я слушат.
Сред предложенията имаше и авторски песни, които читателите припознават като фолклорни - "Облаче ле, бяло", "Хубава си, моя горо", "Полегнала е Тодора". Което показва, че когато народът хареса една песен, я грабва от автора и я прави своя. Блазе на такъв автор. (24 часа)
Най-българската е от родния край
Откъдето и да го погледнеш, а и който каквото ще да казва, тя - Нейно Величество народната ни песен, е най-българската.
Още по-право е да кажем, че най-българската песен е "песента на родния край". Така си е! Защото някога, още по времето на Ст. Веркович и братята от Струга (Миладинови - б.р.), най-хубавата българска народна песен е била от Охридско, била от Добруджа, от Шоплука, от Тракия ...
Проблемът е в това откога българите научават, че стародавните им песни са народни и кои са били не-народните песни? Между другото интелигенцията нарича тези песни народни, българинът не е знаел, че песните му са народни. Училището му втълпява това знание и той го рефолклоризира, ще рече - превръща го в народно умотворение. Както са превърнати в "народни" песни като "Хубава си, моя горо ..." и "Облаче ле бяло".
Когато стародавната българска песен се превръща в народна, сиреч става жанр, когато певецът или певицата на такива песни става народна певица, сиреч пеенето й е професия, превърната форма на труд (Карл Маркс) - това е знак, че нещо се е случило с "автентичната народна песен" - превърнала се е в нещо друго, нещо за продан.
Социалистическата "културна имунизация", която ни предпазваше да не тръгнем "по наклонената плоскост на буржоазната идеология", обработваше българската фолклорна класика и търсеше, а и ги намираше корените на низовата си партийна организация още от времената на първото антифеодално въстание, през първото антифашистко, та чак до "Горе на Балкана - червено знаме, а под него лежи Вела Пеева партизанката" и "В наше село трактористът люби звеноводка млада ..."
Но защо ли тези песни, обработените песни, не са най-българската народна песен? Защото не са песни на родния край, а на родната партия...
Какво се е случило в днешната ни култура, че българката и българинът, участвали в анкетата, настоятелно настояват българската песен да не ни прославя чак толкова в Космоса и по света, а да си се върне у нас?
Къде са сбъркали културните инженери "на прехода", или по-право е да попитам: защо "културната имунизация" на днешна България не е българска, а е разкрачена между "алафранга" и "алатурка".
И още.
"Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша...?"
Проф. д-р ГЕОРГ КРАЕВ, КУЛТУРЕН АНТРОПОЛОГ, НБУ