Евгени Енев е на 25 г., от Разград. Преди няколко седмици завърши част от околосветското си пътешествие и пое по нов, още по-труден маршрут.
За 10 месеца смята да премине през Европа пеша и да се озове на бреговете на Атлантическия океан. Оттам с кораб да стигне до Латинска Америка и да обиколи държавите около Екватора.
“Не се чувствах добре на едно място и тръгнах да пътувам. Търсех щастието, оказа се, че било навсякъде”, усмихва се младият мъж. За година и 4 месеца Гената и приятелката му Лора обиколиха 27 държави в Европа, Африка и Азия.
“Първо направихме пробен кръг в няколко европейски държави, за да тестваме екипировката. След това поехме към Африка, оборудвани с филтър за вода, спални чували, туристически обувки и дрехи за топло и студено време. Най-тежкото в багажа ни беше компютърът - 3 кг”, разказва Евгени.
Черният континент е най-голямото предизвикателство за двамата пътешественици.
“В Африка е опасно. Тамошните смятат, че щом си бял, си богат. Постоянно казват: “Дай!” В бившите френски колонии си мислят, че щом сме бели, държавата ни плаща, дори и да сме безработни. Те знаят, че техните доходи са 10 пъти по-ниски от социалната помощ във Франция, и има мания срещу белите.
В Мали, Нигер и Мавритания са много чести случаите на отвличания на бели за откуп. Никога не знаеш кога може да те сполети беда. Спали сме на палатка извън населени места. Там е много тъмно, не знаеш кога могат да те нападнат”, разказва Евгени.
Двамата се разминават с отвличане, щом африканците разбират, че идват от България.
“Ако не са чували името на държавата, от която идваме, и не сме с джип 4х4, значи сме бедни. Затова ни пощадиха”, казва Евгени.
С Лора пътуват основно на автостоп и използват системата на каучсърфинга. На места ги приютяват хора, които са се присъединили към тази система и пътуват по същия начин по света.
“Това обаче ставаше в столиците на африканските държави. Където има интернет, там е цивилизацията. Там има и ток, и вода. А това означава душ и изпрани дрехи”, казва Евгени.
Маршрутът на двамата понякога се променя заради визовия режим в много държави в Африка и Азия.
“Отказахме се от Китай, защото дават само месечна виза. За толкова кратко време не можеш да прекосиш тази необятна държава. Заради това се насочихме към Индия, имахме визи за 6 месеца. В Индия можеш да видиш толкова различни неща.
Жените от племето саду имат само по един шал. Загърнати с него обикалят цяла Индия. Там никой няма да отмине пътешественик.
Хората от джей религията пък ходят чисто голи. По цял ден метат пред себе си, за да не настъпят мравка по невнимание. Убийството на живо същество, било то и насекомо, за тях е грях”, разказва Евгени.
Двамата стигат до северната граница на Индия, където има военно присъствие до Кашмир. По границата с Пакистан също има струпана войска.
“Полицаите ни съдействаха, както и военните. Вземали са ни на стоп с военни камиони, пускали са ни да спим в каросериите.
Полицаите в Африка са ни съветвали откъде е безопасно да минем, къде да спим. Нощували сме и в полицейски управления.
До границата със Сенегал дори ни возиха с високопроходим джип”, разказва Евгени.
Автостопът за двамата се оказва най-труден в Непал и в Италия.
“В Непал почти няма коли, защото, който си купи, дължи на държавата данък от 300% върху стойността на колата. Това е направено, защото в държавата няма пътища. Там сме пътували с автобуси.
В Италия пък автостопът е забранен и нявсякъде има предупредителни табели. Гонили са ни дори когато се опитваме да се качим в кола от бензиностанция.”
След пътуване от 16 месеца Гената и Лора се разделили. Тръгват от България на 19 август 2010 г. Евгени се прибра за новата 2012 г. - свършил парите. Лора остава в Азия, за да обиколи Тайланд и Камбоджа. Сега двамата ще пишат поотделно впечатленията си от новите предизвикателства в съвместния си блог.
“За толкова месеци път в размирни райони не сме имали нито една злополука. Не сме се поддавали на разправии. Когато някой е бил агресивен към нас, съм отстъпвал”, разказва младият пътешественик.
Филтърът за вода и ваксината срещу жълта треска за Африка се оказват достатъчни, за да се опазят здрави по време на пътуването. Единственото им страдание са кожни паразити, които прихващат на Екватора.
“Появиха ни се рани по краката в Камерун. Там е горещо и влажно. Нормалните драскотини по кожата не зарастваха със седмици. Ходихме в американска болница, където ни предписаха лекарства. Казаха ни да стоим на плажа, за да зараснат по-бързо раните. Десет дни се пекохме и влизахме в солената вода без полза. Още 2 седмици се мъчихме в Непал. Нямаше как да тръгнем за прехода към Еверест с тези рани. Накрая медицинска сестра, приятелка от каучсърфинга, ни обясни, че тези рани се причиняват от паразити около Екватора. Препоръча ни лекарство, с което се оправихме за 7 дни”, разказва Евгени. Въпреки екстремния си начин на живот през последните години младият мъж няма нито застраховка, нито социални и здравни осигуровки.
“Осигуровките са скъпи, а аз се опитвам да живея без пари. Пътувам, докато си намеря мястото. Засега не ми е харесало някъде, че да искам да остана. Домът ми е навсякъде, имуществото ми е в една раница. Ако някога почувствам нужда да се установя, може да избера нашите планини - Рила или Пирин”, смята Евгени.
На 9 февруари той пое по поредното си предизвикателство - преход пеша през България, Събрия, Черна гора, Словения и Франция до Атлантическия океан. Оттам с кораб до Латинска и Южна Америка. След това - Австралия.
Единствената връзка с него е чрез скайп, когато има интернет. Тръгна с подарени от приятели обувки, камера и оборудване. И с нов спътник - 21-годишният Крис от Варна.