Ако краят на кризата се е задал, повечето читатели на "24 часа" не са го забелязали.
Това излиза от отговорите, които получихме в поредното издание на рубриката "Референдум". Попитахме читателите си как излизат от кризата - губещи или печеливши, и ги помолихме да ни кажат защо, какво им се е случило.
Мнозинството отговорили по мейла и в импровизираната ни анкета бяха категорични, че абсолютно нищо не са спечелили от кризата, а тя им е донесла само загуби.
И че се чувстват толкова обезсърчени от това, че дори и да има светлина в тунела, не я виждат.
"Ако някой очаква по-светли бъднини, явно не е от нашата черга. Аз и семейството ми ще трябва да работим години наред, за да се върнем на положението, на което бяхме преди кризата. Първо изядохме всички спестявания. После се наложи да продадем имот, за да можем да си плащаме сметките. Моята заплата и тази на съпругата ми не са мърдали от 5 години, а инфлацията постоянно ги подяжда. Парно, ток, вода, бензин - всичко върви нагоре. Когато доходите се стапят, стандартът ни върви назад.
Въобще нямам усещането нещата да се оправят. Напротив - чакам още по-черно бъдеще", писа ни Иван Петков от Варна.
Повечето читатели описват загубите си от кризата в пари. За някои това е заради орязването на доходите - в семейството влиза заплата по-малко, защото някой си е загубил работата. Ана написа: "От кризата българинът се сдоби с голям житейски опит - поне веднъж уволнен, пардон - съкратен, няколко пъти му намалиха заплатата, бонуси му бяха допълната втора работа, на която се хвана, за да върже двата края, и взетите 5-6 кредита, които ще погасява и в третия си живот. Поучителна история ще вземе да излезе от тая "криза" - ако не си налегнеш парцалите, скоро ще останеш и без тях!"
Читател с никнейм Жожоба допълва: "Мислех, че съм средна класа - двама работещи родители с висока квалификация и престижна, уж добре платена работа и доход от заплати към 2200 лв. Но все по-трудно ни става с тези заплати да си храним децата, да ги образоваме и да си караме колата. Сметките все още успяваме да плащаме, но с цената на това, че не купуваме дрехи, за книга пък въобще не си помисляме. Никаква средна класа не сме, а жалки прошляци, тотално се декласирахме. Кризата ни смачка и финансово, и психически."
Василка обяснява: "За такива като мен с ниска пенсия, които разчитаха на помощ от работещите си деца, кризата донесе само мъка - хем още повече мизеруваме, хем гледаме децата си как се гърчат от срам и мъка, че не могат да ни помагат. Това е двойно наказание."
Малцината, които смятат, че от кризата може да има и печеливши, виждат като такива работодателите. "Държат те на къса сиджимка, защото в тях са и ножът, и хлябът. Директно ти казват, че ако много скачаш, ще останеш и без сегашната си мизерна заплата - има достатъчно безработни, които чакат на опашка за твоето работно място.
Работодателят е феодал!", ни писа Михаил Димитров от Пловдив.
Точно на обратното мнение е анонимният, който в мейл до редакцията твърди, че "кризата им дойде дюшеш на тези, които винаги си търсят оправдания за неспособността да се справят с живота - хора без идеи, все някой друг им е виновен. Прави са източните народи, които с един йероглиф изписват криза и възможност. Парите се търкалят по улиците, но трябва акъл да ги видиш".
"Не се оплаквам - баба знае и 2, и 200. Видях, че мога да живея и с по-малко и че мога да работя повече. И даже ми се услади. Може да съм бил късметлия - намерих втора работа, за да си допълвам изтънелите доходи, а тя се оказа супер. Може да остана само на нея", пише И. К. Много малко обаче са като него, които смятат, че кризата за тях е била шанс да си подобрят живота. За Нели Петкова в кризата "богатите станаха още по-богати, бедните още по-бедни". В подобен смисъл са постовете на още поне 10-ина читатели.
Според Геновева "кризата ни удари тежко, защото не направихме навреме никакви реформи, които да ни помогнат да сме по-гъвкави."
Йордан писа: "Няма как да излезеш печеливш от кризата - тя носи само безработица, безпаричие, безизходица, депресия, мрачни мисли."
В следващ брой - интервю по темата със социолога Андрей Райчев