С Кирил Маричков разговаря НИКОЛАЙ МОСКОВ
- Г-н Маричков, преди година в редакцията на "24 часа" обещахте последен концерт на вашите почитатели. Ще го има ли?
- "Щурците" заслужават да ознаменуват финала с подобаващ акорд. Но сме наясно, че този концерт е много скъп, а засега няма пари. Наясно сме, че и спонсорът трябва да си върне парите. Аз няма да го направя без филхармонията, без една седмица репетиция с всички музиканти, без необходимата уредба и осветление и в по-малка зала от "Арена Армеец" или НДК. Това е скъп концерт, но той трябва да е различен от другите и да е със симфоничен оркестър. Тоест, ако ще правим нещо, то да е на равнище, иначе по-добре да не разваляме легендата за групата. Но вероятно няма да се намерят парите и идеята ще пропадне.
- Заключителният концерт на "Щурците" е скъп и като пари, но и като чувства на милиони българи, израснали с песните на групата. Говорите за проекта като за неосъществим, сякаш не е на дневен ред.
- Ох, все още е, но не знам дали е на дневен ред или на фантасмагоричен.(Смее се.)Раздал съм офертата на хората, няма какво повече да вися при тях. Ако се съберат средствата - правим го.
Само съобщавам фактите, без никакъв апел към никого. У нас често се тълкуват нещата превратно, затова искам да уточня - не се моля на никого, нито се тюхкам. Ако хората имат нужда от такъв заключителен концерт на "Щурците"... Но даже и това не искам да им казвам.
- Останалите от групата какво мислят?
- Говорил съм с всички, съгласни са при тези условия. Всички се надяват, че работата ще стане, но вече съм скептик.
- Коя дата се смята за началото на "Щурците"?
- Когато излезе името "Щурците" по радио "Хоризонт" в края на февруари 1967 г.
- С какво се занимавате сега?
- Правя парчета за мой албум. Мисля да го издам по старомодния начин - на диск, а да не го пускам безплатно по интернет. Ще се радвам, ако някой успее да си изтегли от интернет безплатно един хляб, той струва само лев.
- Докъде са нещата с албума?
- От замислените 12 песни в него съм завършил изцяло 6 и сега работя по седмата. Всички са нови, сред тях има и две рок балади. Ще ми се да направя и нов аранжимент на едно-две стари парчета на групата, които са изчезнали, няма ги дори и в антологията ни. Едно от тях е "Въртележка" от 1969 г. Надявам се тази година албумът да излезе.
- Очаквате ли някое от новите ви парчета да стане хит?
- Никога не съм поставял така нещата - някои стават, други - не. Когато журналист попитал Ерик Клептън защо сега музиката е толкова кофти, а през 60-те и 70-те години на XX век е била толкова хубава, той отговаря, че и сега, и тогава 90% от музиката е боклук. Това е вярно, разликата е малка, но съществена - през 60-те и 70-те години се слушаха десетте процента свястна музика, а сега останалите 90% боклук.
Рокаджии, отдайте чест - “Щурците” на 45 години
Рокаджии, станете прави и отдайте чест - авангардът на българския рок, забраняван и спиран от соцрежима на миналия век, отдушникът на милиони българи, поривът за свободата, наречен “Щурците”, навърши 45 години.
Фронтменът Кирил Маричков искаше историята на най-обичаната група да спре на финала през април с грандиозен концерт на “Щурците” в съпровод на симфоничен оркестър. И на него Кирчо, Пеци, Валди и Жоро да оповестят: "45 години стигат"!
Такъв концерт вероятно няма да има. Причината е тривиална за българина - парите. Проектът е мащабен и непосилен за групата, а днешният бизнес не си пада по спонсорство на емоции и чувства. “Щурците” 45 години подхранваха емоционално и чувствено поколения българи, затова такъв концерт България им дължи по право. Най-малкото заради това, че с музиката им понасяхме по-леко режима на затворници зад желязната завеса.
Днес всеки от групата върви по свой път - Маричков прави самостоятелен албум, Гюзелев е изригнал творчески и е написал 150 песни, Валди Тотев е “емигрирал” в Русе при любимата си Дими и с цигуларката концертират из страната, барабанистът Жоро Марков помага за албумите на други от гилдията. Но по сигнал всички те могат да се съберат за последния си концерт заедно.