Tой може да направи китарен оркестър със свои инструменти. Може да подреди и изложба на китари, с които са свирили Джард Харисън от "Бийтълс", Кийт Ричардс от "Ролинг стоунс", Джими Пейдж от "Лед цепелин", Браян Адамс от "Куин", Пол Стенли от Kiss, блусари като Джони Уинтър и Гери Мур, акустичната на великия джазмен Джо Пас...
Всичко това притежава фронтменът на група "Сигнал" Йордан Караджов. Китарите му - около 40, заемат специална стая. Но в нея не се побират всичките, затова част от инструментите са в съседния апартамент на сина му Даниел, други го чакат във вилите в Банско и Равда. На жилището в София в китарната стая работа има само Караджов
Навик му е да се усамотява в нея, да ги чисти, подрежда, гали и да припомня историята на всяка.
"В музикалната стая аз не пипам - уточнява съпругата му Мариана и добавя с игрива ирония: То остава и диванчето да си разтегне при тях."
"Всяка една китара носи своята епоха, своята мода. Ето, на този модел на Пол Стенли не можеш да изсвириш нещо много нежно. За блус ще опъне струните на Gibson 137, за рок - китарата на Гери Мур с вибратор за други звуци. Бялата Peerless, както I-135 на Gibson ще поведат към джаз акорди. Резонансовата пък е за балади или акустични концерти, има много благороден звук. Но и музикалната култура трябва да е голяма, за да "разбереш" инструмента", посочва една след друга китарите си Данчо Караджов.
Неговата музикална история тръгва от 1962 г. Тогава 10-годишният Данчо получава армаган от баба си малка китара, дамски модел. Днес признава: "Нямах никакъв афинитет към инструмента, тичах само подир топката и разглеждах света на географска карта всеки ден - това ми бяха интересите."
Но ето какво се случва. Една вечер баща му взема китарата и засвирва модния и до днес италиански шлагер "Марина, Марина". Малчуганът наостря уши. "Попитах го какво свири, показа ми акордите, запомних ги и така се започна. Свирехме по градинките, разменяхме си акорди, а 13-годишен през 1965 г. излязохме с банда за първи път на сцената на моето основно 36-о училище "Максим Горки". После нашите ми купиха акустичната китара "Бостън", а накрая и електрическата "Орфей" за 168 лв., които тогава бяха почти две заплати", спомня си музикантът.
"Бацилът" вече е посят. Дотолкова, че започва да мечтае за китара като на големите от "Бийтълс", "Ролинг стоунс" и останалите банди от края на 60-те години. На помощ идва и училището. Данчо е декоратор в техникума по художествените занаяти. Учат ги как със специална мрежа да увеличават в мащаб предметите. "Вкъщи спях на диван, зад който имаше ракла.
Размерите й бяха колкото да се експонира върху нея корпус на китара. И от малка снимка на Джордж Харисън с китара с тази мащабна мрежа увеличих инструмента до реалните размери. Бях си нарисувал тялото на великата му китара Rickenbaker. Ето, даже настръхвам при спомена", казва музикантът. Той всеки ден гледа изрисуваната китара на вратичката и мечтае някога да я притежава. Затова тя е една от най-скъпите в колекцията му. Купува я в началото на 2008 г.
Днес колекцията му е оживял спомен от детството, когато е виждал много от тези китари в ръцете на поп идолите от неговото време - "Бийтълс", "Ролинг стоунс", "Лед цепелин", "Пърпъл", "Куин". А сега е собственик и свири на същите инструменти.
Всъщност сбирката от славни китари е едва от 2006 година. Преди това не можел да си я позволи - мечтата му се разминавала ту с възможностите и времената на соца, ту с ролята му в "Сигнал".
Спомня си, че влиза в групата "Златни струни" през 1972 г. с 12-струнна "Меаци", но се пука корпусът й. Дърводелецът бай Спас им копирал досущ китарите на големите. Друг майстор навивал адаптери и така се появявали първите наши професионални китари. После в "Сигнал" Караджов сменя 19 за 12 г., но през 1991 г. хваща баса, а с него, както казва, можеш и да се пенсионираш - голяма разлика в инструментите нямало. После пак се връща към ритъм и соло китарата.
Ако началото на колекцията му е от 2006 г., то има голямо изключение. Първата знаменита китара купува в Норвегия още през 1988 г.
Със "Сигнал" отиват да свирят там един месец, но още първия ден Караджов надушва като ловджийска хрътка музикалния магазин. "В него гледам много китари на стойки на пода, а само една червена е окачена на стената. Биеше на очи. Голям фен съм на Гери Мур, а през 1986 г. той започва да свири на Charvel. Сега тази китара ме гледаше от стената. Питам продавача мога ли да я опитам, той:"Свири колкото искаш, тя е затова тук."
Така почти месец Данчо ходи в магазина да посвири на червената перла. Тя вече му е взела акъла. За продавача е ясно, че я харесва, и го пита мисли ли да купува. Караджов отговаря, че в края на месеца ще проличи дали ще събере парите. 1200 долара през 1988 г. са доста пари. Търговецът му предлага солидна отстъпка, но и с нея парите са множко. Тогавашният басист на групата Румен Спасов му дава мъдър съвет. "Вземаш 700 долара, останала ни е бутилка уиски и едно руско шампанско и правиш сделката." В Норвегия има жесток сух режим и почти е невъзможно да си купиш алкохол, ако пък успееш, струва цяло състояние. Така като не му стигат парите, добавя уиски
Отива Данчо с торбичка в ръката и 700 долара при продавача и казва: Нося ти не толкова пари, колкото си определил, но има и нещо, което ще те заинтригува. И изважда двете бутилки. "На норвежеца очите му станаха пет пъти по-големи. Захвърли парите на бюрото, даде китарата и трескаво почна да ме гони: Айде бързо, че аз ще гоня влак. Заключи се след мен и най-вероятно се е отрязал до козирката", спомня си Караджов. Тази китара и до днес му е талисман. Иначе е семпла, нищо особено. Но му е мила, защото има история, а и я купува, защото това е китарата на Гери Мур.
Месеци по-късно свирят в Италия и от Сицилия си купува още една Charvel, но бяла на цвят. Но емоцията вече е друга.
До нея в стаята са други две специални китари - Washburn и Rickenbaker. Първите му спомени за тях са от картичките на "Бийтълс" и "Ролинг стоунс", които събира от стрелбищата. На тях Кийт Ричардс свири на Washburn, а Джордж Харисън държи Rickenbaker. Но Харисън е свирил и с Gretsch, показва друг инструмент Караджов и добавя: "Ако ги нямах, щях да бъда ощетен, много мечтаех да ги притежавам навремето."
И другите китари са мечти от детството му. Немската DiMavery с двойния гриф - модела на Джими Пейдж, Караджов купува във Франкфурт на изложение през 2008 г. Защото преди много години на видео гледа китариста на "Лед цепелин" да свири на такава двойна китара "Стълба към небето" (Stairway To Heaven). Тя е с 12-струнен горен гриф, а долният е за солата на Пейдж.
Данчо Караджов взема следващата - бялата Gibson Firebird. Харесва я от малък, тъй като е фен на великия блусар Джони Уинтър. "И нея купих, след като съм го гледал първо на видео с нея. Страхотно нападателна китара, защото има як саунд." Показва и Gibson les Paul, която се използва много днес и не от мода, а просто защото китарата е с уникални качества. Тя става и за блус, и за рок, и за метъл", разпалва се Караджов, който има три модела на "Гибсън".
Българският рокаджия притежава и акустичната Taylor. Заедно с Gibson я нарежда до най-добрите акустични китари в света.
Много бутиков модел е и Brian May-model - китарата на любимеца му от "Куин" Браян Адамс. Върху нея стои подписът му. Данчо е френетичен фен на тази банда, затова със сина си Даниел решават, че трябва да имат в колекцията тази китара. "Като свиря с нея, ми дава топлина, усещане за музиката на "Куин", спомен за Фреди Меркюри. Когато той почина, цялото семейство плаче, сякаш е починал техен много близък. Тази китара е моя носталгия", споделя Караджов.
Взема в ръцете си Fender telecaster - пак бутиков модел, купен преди 2-3 години. Фронтменът на "Сигнал" е голям фен на нашумелия сега китарист Джон Файв, който свири на нея. На акустичния "Фендер" е написал знаковите си песни "Между ад и рай", "В друго време, в друг свят", "Свят ден", "Луда нощ", "Съжалявам" и пр.
Бие на очи бяла, красива и артистична, издокарана като аристократ. "Това е акустичната Peerless, взех от Франкфурт преди 4 години. Много обичам джаз и един от най-добрите изпълнители като Джо Пас (е италиано-американската джаз китарист) свири на подобни инструменти. Прекрасна е за балади или акустични концерти, тъй като има много благороден звук", обяснява Данчо в ролята на гид.
От няколко години на концертите с него е и акустичната 12-струнна Ibanez, тъй като тя замества до голяма степен клавишните инструменти, а от 2005 г. "Сигнал" свирят без клавирни.
Акустичен звук има и Godin, дрънва акорд на нея Караджов. Купува я пак във Франкфурт, а световноизвестният китарист Джон Маклафин му дава автограф. Каза ми:" Ако я купиш, няма да сгрешиш, защото е страхотен инструмент. Излиза прав. От всичките само една е прибрана в калъф - легендарната Ibanez PaulStanley model. Пак е японско производство, но носи името Пол Стенли, един от китаристите на Kiss. Караджов като днес си спомня една снимка отпреди 35 години - черен модел с бели кантове. Йордан Караджов търси напразно къде ли не и следващия модел "Мирър", целия огледален. Днес на втора ръка тази китара струва пет пъти повече тъкмо защото с нея свири Пол Стенли.
Последната покупка на Йордан Караджов е Gibson 137. Обяснява, че тази китара се използва предимно от джазмени и от хората, които свирят по-различна музика от рокендрола, като Джордж Бенсън например.
Първо питам, а после вземам напосоки една от китарите на Караджов. Тежка е. "Ами я сметни - носиш я по сцената 2 часа на всеки концерт 40 години... Но по-тежката китара е по-добра" коментира той. Настройва любимките си през 2-3 дни, защото от температурата струните се отпускали. Тях пък подменя през 2-3 месеца, защото се губела свежестта на тона. "Това е голямо забавление, защото си държиш китарката, галиш я, даже си говориш с нея. Не съм изперкал! Мисля, че тя заедно с цигулката и челото са инструментите, които имат душа", казва Данчо Караджов.
Цяло състояние са китарите му и в буквалния, и в романтичния смисъл. Китари го чакат и по вилите му. В Банско дори има и уредба. Дойде ли идея, инструментът е подръка. "Така преди 2 години написва "Чуваш ли" в памет на Рони Джеймс Дио. Идеята му идва в Равда, Данчо хваща китарата си там и нахвърля песента.
Караджов не мирясва, а мисли за още, за да попълни колекцията от детските си мечти - липсва му "Мери Джи", Fender Jaguar и още, и още. Над китарите му е картина на Караджов, подарена от фен на сцената.
Ще се съгласи ли, ако му предложат да направи експозиция "Китарите на Данчо Караджов"? "Ще го направя. И ще кажа защо - аз съм ги изстрадал тези инструменти - като душа, като мечта. От детската рисунка на вратата на раклата досега съм ги изстрадал. Няма значение в кой период от живота човек може да бъде възнаграден с такова чакане. При мен се случиха нещата и продължават да се случват. За което съм безкрайно благодарен на съдбата си."