- Пресконференцията по повод докладите за България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка приключи.
- ЕК "категорично не съжалява" за приемането на България и на Румъния в ЕС, заяви говорителят на Европейската комисия Марк Грей.
- Решението дали ще се разшири Шенген ще се вземе през септември.
- Механизмът за проверка продължава да играе важна роля за установяването на върховенството на закона в двете най-нови държави членки, каза говорителят. Това е подходящата мярка, която Брюксел предприе след присъединяването на Румъния и България.
- "Извършваме систематично и обективно докладите и не си променяме оценките в зависимост от политическия цвят на управляващите", каза той в отговор на въпрос дали отлагането не е свързано с парламентарните избори следващото лято.
- Говорителят отрече Брюксел сега да разделя България и Румъния. Следващият отчетен период за България ще бъде удължен, защото основните по съдебната рамка е въведено и сега трябва да се постигнат убедителни резултати, за което се изисква време.Грей заяви, че даването на време на България не означава, че Брюксел си променя подхода към страната.
- Следващият доклад за България ще бъде публикуван в края на 2013 година. Румъния ще получи един допълнителен доклад в края на тази година, за да може Брюксел да прецени дали са разрешени последните регистрирани проблеми. После двете стани ще получава по един доклад годишно.
- Докладите са обектни, основани на фактите и справедливи, каза Марк Грей. Има напредък, но не може да бъде направено заключение, че реформите са устойчиви. Еврокомисията трябва да бъде убедена, че всички поставени задачи са изпълнени добре, категоричен бе той.
- Говорителят на ЕК Марк Грей взе думата и цитира изследвания на Евробарометър, които показват подкрепата на българите и румънците за механизма за сътрудничество и проверка. За Брюксел е било много важно мнението на гражданите, подчерта той.
- ЕК препоръчва на България създаването на независим орган, който да координира усилията за борба с корупцията.
- От общата част на доклада става ясно, че малка част от критиките на Еврокомисията са това, че липсва насока на политиката, промените са под външен натиск, Висшия съдебен съвет (ВСС) не управлява ефективно, не се спазва разделението на властите, независимостта на съда е поставена под въпроса.
- Искаме да видим убедителни резултати срещу корупцията и организираната престъпност, това заяви председателят на Еврокомисията.
- България и Румъния трябва да запълнят редици празнини в правосъдието и вътрешния ред, каза Жозе Барозу.
- "Нашето доверие беше разклатено от събитията в Румъния“, заяви Барозу. Председателят на Еврокомисията заяви, че е получил потвърждение от румънския премиер Виктор Понта, че ще изпълни всички искания на комисията.
- Жозе Барозу започна изявлението си с 23 минути закъснения от обявения час 14:00. Той ще говори само за Румъния.
- Докладите бяха публикувани. Първоначално се забелязва, че в този за България пише, че в ключови моменти българското правителство е показало "силна политическа воля".
- Брифингът закъснява. Очаква се пресконференцията да започне с изказване на Барозу, който още не се е явил в залата.
- Преди минути започна представянето на мониторинговите доклади на Европейската комисия по напредъка на България и Румъния в прилагането на реформите в правосъдната система и при борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Резултатите се представят на официален брифинг от говорителя на институцията Марк Грей.
Брюксел ще представи петгодишната си оценка за свършеното в двете страни. Очаква се безпрецедентният механизъм за сътрудничество и проверка на Еврокомисията да продължи и за двете държави, защото не са постигнали възложените цели.
Заради политическата ситуация в Румъния през последните седмици в брифинга ще вземе участие и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който ще направи разяснения по темата.
Еврокомисията е загрижена от слабата разкриваемост на поръчковите убийства в у нас
Докладът обхваща период от пет години. Цялостната оценка на Комисията за напредъка по МСП от присъединяването на България досега показва значителен напредък в основната законодателна рамка.
В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане. Решимостта сред българското общество за осъществяване на наблюдаваните от МСП реформи бе променлива - необходимо е по-последователно прилагане, за да може разпокъсаните действия да се обединят. Тази по-последователна насоченост на реформите би била най-добрият показател за устойчивостта и необратимостта на процеса, пише в доклада.
От 2007 г. насам България въведе редица значими законови и конституционни реформи. Макар и непълни, с тях бяха създадени важни и понякога новаторски структури, по-специално за насърчаване на специализацията при справянето със срещаните проблеми. Ключови институции като Висшият съдебен съвет (ВСС) и неговият инспекторат поеха функциите си. Много бе инвестирано в структурите за борба с организираната престъпност, което доведе до създаването на специализирани органи на равнище съдебна власт и полиция, и бяха направени важни стъпки към подобряване на правната рамка за отнемане на незаконно придобито имущество и за успешно сътрудничество с останалите държави членки.
Потенциалът на тази рамка обаче все още не се използва напълно. На Висшия съдебен съвет бяха предоставени широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Тези правомощия не бяха използвани за ефективно управление на магистратското съсловие, което да се основава на заслугите и етичното поведение, нито за постигане на последователност и независимост на правораздаването, от което зависи доверието на обществото.
Все още липсва насока на политиката, което възпира напредъка. Много от институциите предприеха полезни действия. Въпреки това ограничеността на мерките само до съответните институции, както и липсата на съгласуван подход означава, че остават открити въпроси за насоката на реформата. През петте години на действие на МСП различните правителства и парламенти отдаваха различно значение на тези въпроси, а степента им на ангажираност с постигането на резултати бе променлива. През 2010 г. бе приет план за действие за реформата на съдебната власт. Основни принципи като независимостта на съдебната власт не винаги бяха напълно спазвани. Липсата на последователност означава, че процесът на реформи не е създал необходимия стимул тези реформи да бъдат възприети като част от развитието на България.
Това заключение се подсилва от факта, че много от значимите стъпки изглежда са направени главно в резултат на външен натиск. Самият МСП е изиграл централна роля в този процес, като това се признава от общественото мнение в България . Той е спомогнал за запазването на посоката на реформи в моменти на натиск и за насърчаването на промени, които изискват смелост за борба с частните интереси. Обстоятелството, че все още има нужда от външен натиск повдига въпроси относно устойчивостта и необратимостта на промените.
Поради това ангажираността и прилагането са ключовите елементи от изпълнението на индикативните показатели на МСП. Те определят устойчивостта и необратимостта на реформата. Назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия Главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите, се посочва още в доклада на ЕК.
Братя Галеви са голям провал на системата
Европейската комисия (ЕК) окачествява като „голям провал на системата" изчезването на братя Галеви - Пламен Христов и Ангел Галев, след като съдът постанови, че влизат в затвора през май тази година.
На 3 май Върховният касационен съд измени присъдата на Софийски апелативен съд и постанови пет години затвор за Пламен Галев и четири години затвор за Ангел Христов. На 9 май двамата изчезнаха и още се укриват.
В доклада на Европейската комисия имената на двамата не са конкретно споменати, но се казва: „Системните грешки в областта на правоприлагането бяха онагледени наскоро, след като двама известни осъдени избегнаха изпълнението на наложеното им наказание лишаване от свобода. Българските власти не успяха да задържат едни от най-големите престъпници в страната след връчване от съда на постановената присъда. Това следва да се разглежда като голям провал на системата".