Наричат го златото на инките, прилича на зърно, но е семе
Произнася се кин-уа. С ударение на "и"-то. Пише се quinoa, но оригиналното наименование е kinwa. То е на езика на индианците кечуа. И ако продавачките в магазина ви питат какво е това, не бързайте да казвате, че е някакво зърно. Инките са го наричали "зърното майка", но кинуа в действителност са семки.
Преди 5000 години вече са знаели как да го накиснат, за да отмият горчивото вещество, което пази семената на кинуа от крадливите птички.
Невзрачно е, прилича на кус-кус и на вкус е такава - между кускус и ориз. Кинуа винаги е била храна за бедни хора, нещо като нашенското просо.
Преди около 7-8 години основното ястие на боливийските индианци доби внезапна популярност. Кинуа беше обявена за суперхрана от Андите и цената й стана супервисока (като за бедняшко ястие). Промяната настъпи, когато диетолозите в западния свят изведнъж масово откриха колко полезна храна е. От 1987 до 2012 г. изкупната й цена се е покачила четворно. Половината от световното производството на кинуа е в Боливия, останалото количество се разпределя основно между Перу и Еквадор.
Всичко това е чудесно, но защо толкова зор за някакви си семки? Не може ли просто да си ядем ориза от 2 лв. за кг, вместо кинуа за 13 лв. - при това, ако я купим насипно?
Малките зрънца са богати на белтъчини. Растението кинуа е от сем. лободови и има над 1800 подвида и три основни вида - бяла, червена и черна. Белите зрънца са с най-неутрален вкус и могат да бъдат използвани за основа на приготвянето на всякакви ястия. Червените са по-ароматни и по-хрупкави. Черните са с най-силен мирис. Кинуа е
роднина на спанака и цвеклото и е единственият зеленчук, който е висококачествен източник на протеини. Съдържа между 7 и 12 процента най-висококачествени белтъчини. По високата си хранителна стойност се равнява на пълномасленото сухо мляко, твърди проучване на
Организацията за храни и селскостопански култури към ООН. Освен белтъчините съдържа всичките девет основни аминокиселини. Те са важни за растежа и възстановяването на тъканите и обикновено се съдържат само в месото. Кинуата освен това е богата на желязо, което често липсва в безмесните диети. Тоест, чудесно може да замества месото за вегетарианците.
Същевременно е богата на комплексни въглехидрати. В семената на кинуа няма глутен, но пък изобилстват от фибри, полиненаситени мазнини, витамини и минерали. Тя засища за дълго време. Фибрите и полиненаситените мазнини се усвояват бавно от организма.
Оттам идва едно от най-важните й качества - независимо че нахранва, от нея не се пълнее, дори напротив - отслабва се.
Калориите в една чаша сварена кинуа са 222. (В същото количество сварен ориз има 228 калории, а в 100 г шоколад са над 500.)
Магнезият и рибофлавинът (витамин B2), които се намират в кинуата, могат да облекчат страданието на хората с мигрена. Магнезият спира свиването на кръвоносните съдове, а рибофлавина помага за подобряване на енергийния метаболизъм в мускулните клетки. Това води до намаляване на честотата на мигренозните пристъпи.
Като храна с високо съдържание на фибри, естествено, понижава холестерола и предпазва от сърдечносъдови заболявания. Отлична храна е за диабетици.
Сега вече е ясно защо диетолозите я обичат и препоръчват на всеки пациент. А пациентите по цял свят не протестират срещу нея, защото е вкусна.
"Полезно ли е, не ми го хвали" - това е много разпространена реплика сред онзи процент от населението, който обича да си угажда. Обикновено тъкмо той се нуждае от диетична храна, но предпочита хрупкави пилешки кълки, пържени картофки и джвакаща пържола пред голяма купа със салата и овес за закуска. Кой може да ги обвини?
Кинуа е една от малкото диетични храни, които не са гадни.
Както вече споменахме, вкусът й е нещо средно между ориз и кускус и затова може да се използва вместо двете храни. Може да си направите сутрешна закуска с варена кинуа, масълце и сирене, все едно ядете кускус. Може да ви бъде за гарнитура, вместо варения ориз или да я използвате вместо булгур в ливанската магданозена салата табуля.
Мнозина я готвят точно както се прави ориз. С малката разлика, че кинуа става светкавично - за 10-12 минути или, ако я предпочитате по-разварена - за 20.
Дори не е нужно да се готви - подобно на елдата може само да се накисне за няколко часа във вода (на елдата й трябва повече - тя трябва да пренощува натопена). За това време зрънцата омекват и кинуата може да се яде сурова.