Cоциологът Андрей Райчев от 20 години ходи “въоръжен” с едно малко швейцарско ножче. Сигурно му се е случвало да си забрави ключовете от дома или, разсеян, да не затвори вратата на излизане, но без чужбинското острие не си подава носа навън. Приписва му не само сантиментална стойност - като спомен от първото си излизане зад граница. За миниатюрната вещ казва: “С присъствието си обозначава по особен начин различни етапи от живота ми.”
“Това тук, което държа в ръката си, е четвърто или пето издание, защото изчезва, отнемат ми го по разни летища или се губи. Но аз все намирам начини да си го купя”, разказва социологът. И най-важното - изчезне ли, знае, че започва нов етап в живота му.
Първото си купил, когато паднала Берлинската стена. Друго - когато приемат България в ЕС.
Историята на неговия талисман започва още докато бил директор на Института за изследване на младежта. Тогава заедно с Андрей Бунджулов и Александър Мирчев, с които били назначени от комсомола на ръководни длъжности, изпаднали в немилост заради перестройката. “Бунджулов го уволниха, а Мирчев освен това го и следиха. Мен също решиха да ме уволняват и като първа мярка ме спряха от излизания зад граница”, разказва Андрей.
Не могли обаче да го спрат от едно пътуване до Куба, защото там институтът му бил инициатор на световен младежки форум, в който участвали научни светила от всички социалистически държави. Така в началото на ноември 1989 г. Райчев заминал за Куба за седмица. На едно от заседанията обаче кубинският домакин тихичко му прошепнал на развален руски: “Във вашата страна е извършена смяна. Тодор Живков е свален”
Социологът веднага го попитал: “Кой е наследникът?”. Кубинецът прошепнал: “Димитър Стоянов”. Райчев изпаднал в ужас. “10 ноември вече се беше случил на моите сънародници, а аз няколко часа изживявах връщането на тоталитаризма. Слава богу, след като приключи заседанието, ми казаха, че мястото на Живков е заел Петър Младенов”, спомня си сега социологът.
Бързал да се прибере у дома. Излетял от Хавана към Мадрид, но за нещастие връзката Мадрид-София била веднъж седмично. Транспортирали го до летището в Цюрих, откъдето можело да лети към България. “До този момент не бях излизал никога на Запад. В джоба си носех разрешените по това време 10 лв. за “зор-заман”. И в този формат седях на аерогарата в Цюрих. Бариерата между двата свята беше паднала и аз, без да искам, бях попаднал в другия. Ходех ошашавен", разказва той. Най-много се чудел на огромните телефонни указатели във всяка будка.
Решил да си купи нещо за спомен и установил, че най-евтиният предмет, който продават на аерогарата, е едно джобно ножче. “Имаше най-различни - класиката в жанра - червено с кръстчета, но те не се вместваха в сумата, която имах. Накрая изрових едно мъничко черно ножче, забутано в края на витрината. Извадих смачканата десетолевка от джоба си, разговорих се с продавача, който отчете, че курсът е много неизгоден, но все пак ги обмени. Даде ми ги в сантими, които напълниха цялата ми шепа.
И вярвате ли ми, останах без нито един сантим, но с джобното ножче в ръка”, спомня си сега Райчев.
От този момент нататък вече 20 години ножче в джоба му винаги има, казва не без гордост известният изследовател. Първото, купено малко след заветната дата 10 ноември, изгубил. Било в нетипичен за марката черен цвят, само с едно острие и му служело по-скоро като украшение. Изгубил го и понеже Андрей е суеверен, купил ново, но червено. “И наистина животът стана по-хубав”, убеден е изследователят. Като изчезнало и то, си купил по-голямо, но понеже било и по-тежко, започнало да се друса здраво в джобовете му и той се върнал към класическия среден размер. Даже се изненадва, че с годините малкото острие все повече и повече влиза в действие.
И ако първото било като сувенир, всяко следващо ставало все по-функционално и по-функционално.
“Сегашното си има ножичка, пиличка, пинсетка... ей такива такъми. Не че си правя маникюра. В живота често се налага човек да действа с пинсета. Ето това имам предвид”, загадъчно обяснява Райчев. След няколко принудителни раздели с него по летищата вече знае - дава го на багаж и после то се връща отново при него.
“Помня, че веднъж ми го взеха и не ми го върнаха. Аз обаче веднага си купих ново на летището и тогава България влезе в Европа. Суеверен съм, че от това ножче зависи политиката, и много внимателно си го гледам. За момента не съм го губил”, категоричен е социологът.
Значи положението у нас и по света е стабилно.
6 млн. остриета годишно произвежда Victorinox
Швейцарското ножче е измислено и направено от Карл Еснер през 1890 г. по поръчка на военния департамент. Той го прави сложно и скъпо, за да надмине немския конкурент “Солинген". За съжаление обаче сметката не излиза - ножчето се преоборудва в "лайт" версия за армията, а неговият сложен прототип се появява в търговската мрежа като сувенир.
Сгъваемото ножче с всевъзможни приложения е част от бойното снаряжение в швейцарската армия. Единствено швейцарските компании и Wenger имат право да наричат продуктите си “швейцарски армейски нож". Те обединяват бизнеса си преди няколко години, когато Victorinox, основана през 1884 г., поглъща Wenger. Целта на компаниите е да запазят бизнеса швейцарски и чрез иновации да спечелят нови клиенти.
6 млн. ножчета на година произвеждат заводите на Victorinox. Клиенти са им армиите на 16 страни по света, между които Канада, Норвегия, Нигерия, Малайзия, Холандия и САЩ. От тези ножчета зарежда и немската армия, но техните са масленозелени с орел.
Освен световноизвестния артикул 1000-та служители на фабриката изработват 60 000 кухненски и касапски ножа дневно и още 32 000 други инструмента.
Днес се предлагат огромно количество варианти на швейцарски ножчета. За по-консервативните има модели с отварачка за бира, ножичка, тирбушон, инструментче за белене на портокали, рибарско приспособление за чистене на люспи, отвертка, както и цял набор от неръждаеми стоманени остриета. Обикновеното туристическо ножче сега има часовник, аларма и хронометър.
Най-новите са с лазерни фенерчета и вградена USB памет за бизнесмени, както и "кибер инструмент" за инженери. Ножчетата се комбинират дори с мишки за компютър.
На пазара се появи и нов модел за спасителни екипи с инструмент за разрязване на облекло и уред за разбиване на стъкло.
Популярното ножче е един от символите на Швейцария. Почитателите му са по цял свят. Голяма част от продукцията е изработена ръчно. А долината, където се намира фабриката Victorinox, от 3 години насам е кръстена Swiss Knife Valley - "Долината на швейцарските ножчета". (24часа)