Ивайло Калоянчев няма да забрави дебюта си на професионалната сцена. След като завършва ВИТИЗ, заминава по разпределение за Толбухин (днешния Добрич). За премиерата идват баща му и майка му. Играе в ролята на богатия ерген и почетен мирови съдия Линяев от "Вълци и овце" на Островски. Измисля за майтап номер - когато става от стола в една сцена, кракът му да е изтръпнал, така че да потегли като куц. Зрителите се разсмиват. Прави го втори път и ефектът го поощрява да потрети. Тъкмо се приготвя и от залата Калата се провиква: "Нееее!"
"В първия момент се сепнах. Какво става, защо вика тоз човек! А после ми стана смешно", спомня си Ивайло.
Татко му никога не му говорил за занаята.
Не само това, ами въобще е нямало изповедни разговори между двамата. Калата е на върха на актьорската кариера - над него само небето. Репетира, играе в театъра, снима филм или в телевизията, говори по радиото и лете обикаля страната с легендарните комични сценки. Няма време за двете си момчета - Ивайло и по-малкия Явор. Всичко, което Ивайло иска да му каже, минава през майка му Валя. Чак когато идва на работа в Сатирата и излиза с баща си на сцената, започват да се сближават. Калата му казва това-онова на репетициите. Накрая и той се осмелява да поправя и коментира баща си. И за голямо удивление вижда, че бележките му попиват и имат резултат.
Ивайло Калоянчев се върти около сцената от съвсем малък. Диви се на реквизита - бради и мустаци се залепват, внезапно коси се свалят, оказват се перуки. Когато учи в 8-а гимназия на "Шишман", прекарва дните си в театъра. "Ако са играли "Големанов" 800 пъти, аз съм го гледал 600!" Времето му е разпределено между сутрешните репетиции и вечерните представления. Просто е нямало как да не се зарази.
Брат му Явор е по-различен. Техниката го привлича повече, мечтае да стане прочут фотограф и в края на краищата завършва операторство във ВИТИЗ.
Калата гледа новия актьор в семейството чак на дипломните му представления. Не му се меси, не го разпитва и не му дава съвети. "В първи курс се явявам на изпит по древногръцки театър при проф. Любомир Тенев - си спомня Ивайло. - Изпитва ме, прави-струва, аз къде отговарям, къде не. Той ми помага, подсказва ми и накрая казва: "На баща ти писах четири и на теб ще пиша четири!"
Бащата не дава съвети на сина си и в личния живот. Когато тръгва да се жени, Калата само процежда: "Рано ти е още!" Бил на 21 години. По съвсем същия начин Ивайло не говори на сърдечни теми с по-големия си син, взел името на дядо си. А когато миналото лято Георги Калоянчев-внук му казва, че ще се жени, само резюмира: "Рано ти е още!"
Калата не се намесил и когато Ивайло се развежда с първата си жена Ваня. "Щом съм решил, значи аз си знам най-добре. Всички сме либерални - решим ли нещо, правим го!"
Името на Калата колкото е помагало, толкова и вредяло, прави равносметка Ивайло Калоянчев. "Не е правилно да ме сравняват с него, защото аз не мога да го стигна. Никога няма да стана Калата! И излиза, че той може, а аз не! Ама аз съм друг тип актьор, играя други роли. Няма значение за хората, сравнението става неизбежно. Така сравняват дъщерята на Стоянка Мутафова с нея или Христо Шопов с Наум. Не бива да ни сравняват, след като всеки от нас е индивидуалност."
Баща му не си мръднал пръста за актьорската кариера на сина си, обаче в казармата го спасява. Ивайло е служил в ансамбъла на Строителни войски и понеже нито пее, нито свири, правят го организатор. Като гостува някъде екипът, той отива предварително и дава заявка за леглата и храната. Едно лято организирал концертите в Южна България. Пътува по поделенията и осигурява подслона в точно определените дни. В Бургас намира хотел за офицерите и забравя, че войниците ще спят в местното поделение. След това бързо-бързо се присъединява към родителите си на плажа.
Пристигат музикантите и певците, но не намират нито храна, нито подслон. Тогава го наказват - да бачка на строителен обект. Паднал духом, се оплаква на баща си. Калата задвижва машинката и правят сина му складажия в София.
Понеже е висок метър и 80 и е бая едър, по едно време записва да тренира борба. Бори се в "Левски" и "Локомотив". Веднъж го мярнал Боян Радев и се спрял да го погледа. След това звъннал на Калата и му казал: "Дай ми го, за две години ще го направя световен шампион!" "Ааа, той борец няма да става!", отсякъл големият актьор. "Ами, нали тренира!", настоял двукратният олимпиец. "Ще му мине, ще му мине!", прекратил пазарлъка Калата.
Ивайло Калоянчев играе с най-голям кеф безпардонните простаци. Много харесва участието си в "Балкански синдром" от Стратиев, "На заранта те се събудиха" по Шукшин, "Г-н Балкански" от Георги Данаилов, който е дебютът му в Сатирата. Парадоксът е, че в живота именно простаците или както ги нарича актьорът - гьонсуратите, могат да му скъсат нервите. Тогава си успокоява нервите, като седне зад волана. Обича да кара кола и понеже живее край Банкя, безнаказано подскача по неравните пътища с джипа "Чероки".
Години наред се е дърпал от фамилната вила. Като дете са го влачили насила и с години не е стъпвал. Обаче от три години живее там с жена си Таня и по-малкия си син Валентин. Направил си ремонт и от пролетта до късна есен са заедно с Калата и майка си Валя.
Понякога това общо съжителство е и досадно. Непременно трябва да отвори вратата на хола, като се върне от работа, и да каже "Добър вечер" на баща си. Иначе Калата се разстройвал и започвал да подпитва Валя какво му е на сина.
Веднъж баща му забравя, че му предстои представление в Сатирата. Добре, че в театъра имали един помощник-режисьор - Стаев, абсолютно спокоен и стриктен човек. Звъннал той в шест часа у Калата и го попитал какво прави. "Гледам телевизия. Хайде чао, че ми е интересно!", побързал да пресече разговора актьорът. Онзи обаче отвърнал: "Хайде, облечи се, ела да поиграеш малко и после пак ще гледаш телевизия!"
На Ивайло обаче нямало кой да се обади и изтървал едно представление. Детското "Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита" от Никола Русев. В такива случаи виновният актьор плаща сбора от върнатите билети. Удържали на Ивайло от заплатата към 400 лева.
По повод на закъсненията и отсъствията от представление се разказват сума анекдоти. В един от тях колегата на Калата Хиндо Касимов имал свободна вечер и тръгнал с колата си за Бургас. Така се случило, че Калата имал своя работа в родния си град и също потеглил за Бургас. Както обикновено правел, спрял на Мирово ханче да похапне. Видял на паркинга колата на Хиндо и влязъл в кръчмата. Приближил се тъкмо когато Хиндо вдигнал с вилицата си кюфтето. "Ти къде бе?", попитал Калата. "Ами в Бургас", отвърнал Хиндо. Калата се накахърил: "А кой ще играе довечера?" Колегата пребледнял като платно и замръзнал с кюфтето във въздуха.
Не е типичен Стрелец, не си пада по бохемските компании, и, най-приятно му е да се прибере след работа у дома. Също като баща си. "Същият темерут като него съм! Качваме се на колата за Бургас и дотам не продумваме нито дума. Той си мисли за нещо и аз си мисля за нещо си. Жена ми е свикнала и като пътуваме, нещо ме пита и после сама си отговаря. Брат ми също обича да говори. Не и аз! Обичам да има хора у дома, но да не участвам. Хем да сме заедно, хем да съм сам. Гледам си телевизията и това е."
През 2000 г. Ивайло Калоянчев напуска театъра след конфликт с тогавашния директор Рашко Младенов. Оставил е в Сатирата 16 години от живота си. И вярва, че един ден пак ще играе.