Тънки струйки вода пръскат избуялата детелина. На тревата зад полиетиленовата ограда лежи плоска дъсчена скара. Посипана е с жълтеникави трохи, а наоколо са полепнали гроздове от охлюви. При внимателно вслушване дори може да се чуе как хрупат храната си. На възвишенията до плевенското село Радишево зелената плантация с оросителната инсталация затваря 10 декара, а фермата се е ширнала на тройно по-голяма площ. Тук Красимир Костов отглежда охлюви от породата Helix Aspersa Muller. Те са със здрава черупка, извивката й завършва с твърд борд. Первазът пази тялото и позволява то да се извади съвсем цяло при подготовка за консумация. След обработка със сос месото се връща в раковината и така се сервира като деликатес в лукс заведенията. Тоя защитен ръб го нямат охлювите, събрани сред природата - затова те отиват за пастет и разни консерви, което сваля цената им, обяснява Евгени Кръстев. Той е братовчед на Красимир и помага във фирмата - освен че е поел пиара и рекламата, издирва клиенти и урежда пласмента на продукцията. Окованият в традицията на пържолата българин още не слага охлюва на трапезата си, а в Европа го нареждат сред най-изисканите ястия. В месото му белтъчините са над 90%, мазнините - едва 0,1 на сто.
На вкус то е най-близо до морския костур, първенец сред най-добрите бели риби, твърдят познавачи. И се чудят защо още у нас няма ресторант с меню от охлюви по подобие на рибните заведения. Въпреки че е инженер и градски човек, Красимир Костов се запалил по охлювите преди години. Приятелите му си спомнят как за начало ги развъждал в сандъче в мазето на жилището си. По онова време преровил старите книги и научил, че още в Древния Рим аристократите отглеждали охлюви, вкаменелостите и части от съоръжения били извадени при археологически разкопки. Терена в радишевското поле купил през 2005 г. В големия бизнес влязъл през зимата на 2006 г., когато се излюпили първите бебенца с къщичка на главите, подобна на връхче от топлийка. Не успели да им се зарадват. Заради грешка в технологията дали скъпа жертва - за 24 часа загинали 50 000 родители. След голямата загуба потърсили консултанти от Испания. Гостите пък харесали инсталацията за оросяване, създадена с техническото решение на Красимир Костов.
"При нас капката е дозирана толкова прецизно, че пада и се задържа върху листенцето на детелината, където я намира и пие охлювът. Ако е по-едра, има риск вятърът да я издуха в почвата", казват гледачите.
Като хермафродит охлювът е щедър на поколения.
Само за месец мъжкият сменя пола си и става женски, който снася, и цикълът пак се завърта. Във фермата експериментирали и оставили питомците си да правят "секс" на воля. Оказало се, че двуполовите нямат насита. Отново и отново създавали потомство, докато накрая всички измрели от изтощение. Иначе охлювът не е претенциозен - стига му паркът със сочната влажна трева, дървените скари, отрупани с дневната дажба, и електропастирът, който играе ролята на страж. "В загражденията пускаме ток, за да спира бегълците. Електричеството е с ниско напрежение, 18 хиляди волта. Не убива, само леко разтърсва", казва Евгени Костов. Проучвал е дълго нравите и странностите на охлювите. Понякога хитруват - избират си треви или малки местенца встрани от тока и изпълзяват извън оградата. Правят го през нощта - тогава са по-активни и влагата ги примамва. По светло слънцето изсушава стръковете и те дружно напират да се върнат в оросените пространства, но преградата им пречи. Никак не им е комфортно под палещите лъчи - успокояват се едва когато се намърдат на сянка.
Хранят ги досущ като малките прасенца.
Сервират им на дъсчиците фураж, приготвен по специална рецепта от царевица, овес, жито с много добавки - калций, витамини, минерали, които наливат здравина в черупката. Според науката охлювът има 28 000 зъба - това са подутинки, с които смила храната и си я прави на кашичка. За килограм угоени охлюви отиват над кило смески. При домашното отглеждане с фуражната смеска животинката пораства за 5 месеца, докато в природата го чакат поне 2-3 години. Охлювът е доста чувствителен - при нарушения в режима отказва храната и сам се блокира за седмица, твърди Костов. Гладната стачка обаче поврежда релефа на черупката - вече не е гладка, а назъбена. Охлювът не е бавен, както го описват в басните и вицовете. Веднъж автоматиката в системата се повредила и за има-няма 20-ина минути обитателите прекосили зелените площи и плъзнали отвъд. После 2-ма души едва ги събрали. Движат се с плъзгача - това е много силен мускул, служи им вместо краче, но не сме засичали каква скорост могат да развият, шегуват се във фермата. При разходките на мекотелите помага белезникавата слуз, която намалява триенето и бележи маршрута им със светла ивица. Произвежда я жлеза.
В съставките на слузта се крие тайната на дългата младост. Световните фармацевтични компании вече влагат охлювния секрет в кремове и помади, които заглаждат неузнаваемо повехналите лица на дамите. На всичкото отгоре охлювът е чистофайник - преди да се затвори, спира яденето и се хигиенизира основно отвътре. После си пуска ципата и се запечатва. Процесът продължава 4-5 дни - сетне потъва в летаргия като мечката и като побратимия си в природата, който се забива на 10-15 см в земята. Култивираните не се крият, но за 5-6 месеца летаргия губят 10% от теглото си. Рисковано е, ако свалят над 50%, защото изчерпват резервите си и загиват. У нас те почти не боледуват. Студът гони паразитите, които ги морят в държавите с топъл климат. За малките обаче са страшни плъховете, които изяждат на нощ над хиляда. Тази есен реколтата още пълзи в радишевското стопанство. Скоро готовата биопродукция ще влезе в хладилните камери преди експедицията към далечни страни. Месото с черупката тежи 10-20 грама. Продават се на дузини. Порция с 12 струва 30-40 евро. Яйцата на охлюва също са изключително ценни. На цвят са бели и се търсят на пазара колкото черния хайвер и червения на сьомгата. Годината беше добра - очакваме 3 тона от декар, добивът ще е общо 30 тона, пресмятат във фермата. Надяват се да събудят пазара и у нас с мечтата да настигнем Испания, където годишно изяждат 130 хиляди тона.
БУРЯНА БОЖИНОВА
Поръчайте бира и диня за плужека
Ако имате градина, със сигурност можете цяла минута да изреждате обидни имена за голия охлюв, без да се повторите. С право. Няма друга такава напаст - хем лакома, хем плодовита, хем буди погнуса с лигавото си тяло. Затова и американските гранични и митнически служби обявиха преди няколко години за опасен биотерорист един роден екземпляр, стигнал до Сиатъл в контейнер с гъби. Цялата пратка била веднага унищожена заедно с пълзящия вредител. Видът лехмания не се среща в Aмерика и е сред видовете, смятани за заплаха за земеделието в САЩ. Видът е прочут с отличния си апетит - методично опустошава цветя, зеленчукови култури, дървета, храсти, оранжерийни растения. Затова прехваналите биотерориста служители от министерството на вътрешната сигурност дори били наградени за бдителността.
Всеки, който се е борил с гадните плужеци в градината си, разбира величието на подвига. Войната всъщност е загубена, човек само може да се опитва да печели част от битките и донякъде да контролира популацията.
Това, че досега лятото е повече от влажно, е точка в полза на пълзящото. Видът е агресивно плодовит - всеки екземпляр може да снесе 400-500 яйца. В мокро време като сегашното прирастът е максимален.
Преди да мине и месец, малките вече са излюпени и налитат на зелено. За да си спестите по-големи грижи, не допускайте да ви се навъдят много гадини. Често премахвайте плевелите, сред които лесно се крият през деня, за да се отдадат необезпокоявани на нощно угощение в лехите с любимите ви растения. Често прекопавайте почвата - колкото е по-суха, толкова е по-негостоприемна за слузестите нашественици. Търсете своеобразните "гнезда" с по 30-40 дребни кръгли яйчица, от които ще се пръкне новото поколение лакомници. И никакви сантименти - чистете в зародиш.
За оцелелите няма мерки, които да са 100% ефективни, но поне ще намалите щетите от лакомията им.
Примамки
Поставяйте влажни дъски, динени кории - със зеленото нагоре, мокри парчета плътна тъкан, купчинки от изкоренени плевели. Търсейки жизненоважната за тях влага, охлювите ще се съберат под примамките през нощтта и на сутринта можете накуп да ги спипате. Какво точно ще ги направите, решавате вие. При повече постоянство и периодични акции този прост метод върши работа.
Капани
Звучи кръвожадно, но всъщност става дума за екологичен метод. На пазара има различни видове, цените са достъпни - има и под 15 лв., но може да се направят и с подръчни средства. Най-простият: кенове или пластмасови чаши, заровени в земята и напълнени до 1/3 с бира или гроздов сок, някои използват и размита мая. Специфичните миризми привличат охлювите и на сутринта съдът е пълен с удавници.
Жив противник
Най-милозливите "наемат" посредник, който да ги отърве от напастта. Лигавите вредители са храна за домашните и дивите птици, таралежите, жабите.
Бариери
Метални оградки по 20-ина сантиметра около лехите, на които държите, са сериозна пречка пред агресора. Различни "шкурки" по почвата също го спират - яйчени черупки, чакъл, вар, сол.
Препарати
Ако нищо друго не помага и не отхвърляте по принцип химията, купете препарати от агроаптека. (24часа)
Как ги ядат в Бургундия
1 глава лук, скилидка чесън, магданоз, градински чай, розмарин, 1 жълтък, 2 чаши сухо бяло вино, сусам, черен пипер
Варим охлювите 2 часа с добавка на оцет. Запържваме лука, чесъна, магданоза, градинския чай и розмарина. След това добавяме в тигана отцеденото месо от охлювите, 2 чаши бяло вино и оставяме да изври. Изсипваме в намаслена тава. Разбъркваме с жълтъка, сусаменото семе и пипера.
Запичаме във фурната и сервираме горещо.
Супа от тях с манатарки
1 кг пресни охлюви, 400 г манатарки, 50 г зехтин, 50 г краве масло, 50 г брашно, магданоз, глава лук, 2 скилидки чесън, 1 кубче зеленчуков бульон, 1 чаша бяло вино, сол и пипер
Нарязваме на шайби сварените охлюви и суровите манатарки. Задушаваме в тенджерата със зехтин ситно нарязания лук и целите скилидки чесън. Добавяме охлювите, запържваме за около 10 мин, след което прибавяме и манатарките. Поръсваме със сол и пипер, добавяме брашното, виното, зеленчуковия бульон и чаша вода. Варим за около 30 мин. Махаме от котлона и прибавяме магданоза. Сервираме супата топла.
Планински екземпляри по италиански
25 охлюва - почистени и сварени, сол, пипер, индийско орехче, 1 чаша бяло вино, глава лук, магданоз, копър, 4 сардели, 50 г краве масло, зехтин, 2 скилидки чесън
Счуканите скилидки чесън задушаваме в зехтин и масло. Добавяме нарязаните сардели, семената от копър, нарязания лук и магданоза. Това ще използваме после като сос. Овалваме в брашно охлювите, поливаме ги с бялото вино, овкусяваме със сол, пипер и индийско орехче. Оставяме да престоят 1 час. След това варим заедно с маринатата на средна температура около 1 час. Разбъркваме от време на време. Връщаме охлювите в черупките, поливаме със соса и ги сервираме горещи.
Важно за всички ястия с охлюви
Охлювите се поръсват със сол и се оставят една нощ в тенджера, за да се изчистят от слузта. После се измиват хубаво и се варят поне 2-3 часа със сол и подправки на висока температура.
Охлювите съдържат много белтъчини, както и другите видове месо, но освен това са изключително богати на омега-3-мастни киселини, които са полезни за кръвоносните съдове и сърцето. Само 100 г от тях (3 средно големи планински охлюва) доставят на организма препоръчителната от СЗО дневна доза.