С бившия вицепремиер Даниел Вълчев разговаря ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА:
- Г-н Вълчев, пишете разкази, предстои ви издаването на книга, това ли е новото ви амплоа?
- Човек минава през различни етапи в живота си. В момента правя неща, които винаги съм искал да правя, но не ми е оставало много време – по-активна университетска работа и писане. Но не оставайте с впечатление, че това, което става в страната, не ме интересува. Напротив. Пример за това е проектът за мониторинг на правния ред у нас. С подкрепа от холандското посолство и неправителствени организации в началото на октомври ще оповестим публично първия доклад за състоянието на правния ред в България. Става въпрос за мониторинг не отделно на съдебната система или само на парламента, а как се реализира едно правило – от неговото приемане до превръщането му в конкретно човешко поведение. Това предполага анализ на законодателната дейност в НС, работата на президентската институция и Конституционния съд, съдебната система, полицейското разследване. И най-важното – стремим се да видим как изглежда всичко това не въз основа на казаното от този или онзи, а въз основа на числата.
Основна характеристика на правния ред е неговата предвидимост. Ще видите колко интересни неща ще се появят, когато се окаже, че ключови закони се изменят и допълват повече от веднъж годишно. Дали това е предвидим и стабилен правен ред? И трябва ли да се сърдим на съда, че има противоречива практика. Докато се уеднакви практиката, и законът вече е изменен.
- Като заговорихме за съдебната система – как гледате на войната, която се разрази между изпълнителната власт и съда?
- Не трябва да драматизираме положението. Изпълнителната власт винаги иска да реализира по-бързи успехи. А съдебната система винаги е по-консервативна. И добре, че е така, защото следващата власт може да иска други успехи. И ако всеки път съдебната система прави услужливо това, което се очаква от нея, то трудно може да се говори, че една страна е правова. Разбира се, с това не искам да кажа, че всичко в съда и прокуратурата е наред. Но трябва да сме наясно, че съдът не може да работи по слухове или под натиска на общественото мнение.
- Тези помпозни акции на МВР се правят, за да се оказва натиск върху съда?
- Едва ли е така. В крайна сметка няма нищо лошо да има известен натиск, включително и публичен, по отношение на криминалния контингент. В цял свят властта се стреми да респектира криминалния контингент. Въпросът е дали това е съчетано и с активни юридически действия, или ще си остане само във вечерните новини. Не просто да арестуваш местния бандит през седмица, а и да успееш да събереш такива доказателства, с които да го пратиш в затвора.
- Явно не събират достатъчно доказателства, щом съдът ги пуска.
- Както казваше покойният Николай Хайтов в свой разказ – едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Но важното е да се разбере, че съдът не бива да работи по слухове и под външен натиск, защото след това правителство ще дойде друго, после още по-друго и един ден всички ще съжаляваме. Но ако сме готови да се доверим на преценката за справедливост на обикновените хора, то е възможно да се върви към по-активното им включване в самия правораздавателен процес.
- Какво имате предвид?
- Традицията в България няма нищо общо с това, което ще кажа. Но много внимателно трябва дасе проучи през следващите години възможността у нас да бъде въведен съдът с жури. Не съдията, а съдебните заседатели да се произнасят по съставомерността на деянието, по въпроса за вината и т.н.
От една страна, това би повишило доверието в съда. От друга страна, би имало и възпитателно значение – едно е да искаш възмездие, а друго е ти самият дапоемеш отговорността за решението. А и е всеизвестно, че съдът с жури силно се влияе от личността на подсъдимия, така че той ще трябва да подбира своето поведение, а не да се държи така нагло и пренебрежително.
- Коментирали ли сте идеята с правосъдното министерство или депутати, които да задвижат законодателна инициатива?
- Коментирал съм я с достатъчно компетентни хора. Но такива сериозни промени, и това е съвсем добронамерен съвет към всеки, който е в управлението на страната, не бива да се правят въз основа на хрумване. Сериозни промени в правораздаването, или ако щете, в здравеопазването и образованието се правят само въз основа на широк дебат и при търсене на съгласие.
- Готови ли са българите да бъдат съдебни заседатели – в нашата малка държава всички сме братовчеди, а и хората би ги било страх от саморазправа след това.
- Да не би американците да са по-умни или по-морални от нас? Или пък гражданите на Русия, където тази практика беше въведена не толкова отдавна?
Ако съд с жури е пуснал Маргините, няма защо да се сърдим на някого, а ще бъде ясно, че средностатистическата извадка от българите така е преценила доказателствата. Заслужава си да се помисли по този въпрос. Иначе какво излиза? Надпреварваме се да славословим колко е древен и мъдър българският народ, подскачаме радостно около някой изкопан зъб, твърдейки, че е на някой одухотворен предтеча, за да докажем самите ние колко сме одухотворени, а когато стане въпрос за това живи българи да решават конкретни въпроси от своя живот, ние винаги сме много резервирани. Колко пъти за тези 20 г. в България е имало национален референдум?
- Нито веднъж.
- Какво показва това? Иначе всеки говори – президент, премиер, позовава се на народа. А всъщност нас ни е страх да попитаме какво мислят хората.
Не мога да разбера причината. Например – ако хората бъдат попитани трябва ли да се забрани пушенето на публични места, предимно в заведения, нямам съмнение какво ще кажат – да, трябва. Защото дори тези, които пушат, имат деца и внуци и ще видите, че ще проявят социална отговорност. И така ще се даде едно рамо на правителството, което иначе само шикалкави и се чуди как да излезе от тази тема.
- Като заговорихме за властта – 1 г. управление на ГЕРБ май премина повече под знака на хаоса във вземането на решения?
- Имам хипотеза по въпроса – това е нещо като революция на хаоса. Но тя има и своите положителни страни. Всъщност статуквото, което винаги е някакъв вид ред, умее да се пази от друг, идващ насреща му ред. Когато насреща му идва хаос, то не успява да се опази. И това е една от причините в първите месеци части от статуквото да бяха сериозно изненадани от това управление, откъдето идваше и моят оптимизъм. За съжаление, освен да ошашавиш противника, много е важно накрая да се опиташ да наложиш своята представа за ред. А това не се случва. И ако продължава така и в следващите месеци, обществената енергия, а оттам и подкрепа, ще бъдат силно ерозирани. Ето, здравеопазването – за година и нещо не ми стана ясно какъв е планът за реформа?
- Така е май във всички сектори?
- Не, в инфраструктурните проекти има пробив. Ако продължат с тези темпове, това ще бъде сериозен успех.
- Явно другаде активност няма, като изключим цветистите изказвания на министрите в последно време – Божидар Димитров с “шибан народ” и Мирослав Найденов, който се закани да отстреля соцдепутатка. Допустимо ли е подобно поведение за министър?
- За всеки нормален човек е ясно, че когато влезеш в публичния живот , ти мълчаливо се съгласяваш да спазваш по-строги правила за поведение, отколкото останалите хора. При цялото ми уважение към Божидар Димитров, мога да изкажа само съжаление – поведението му още веднъж доказва, че когато човек на публична позиция няма никаква конкретна работа, той рано или късно започва да си създава такава.
- За тази 1 г. каква е оценката ви - Борисов става ли за премиер?
- Зависи сравнен с кого. За да може да се прецени добре едно управление, трябва да се види алтернативата му. А това управление за 1 г. няма видима алтернатива.
- Нали БСП е опозиция?
- На този етап не им се получава много. Но допускам, че с времето щесе мобилизират. Тук е все пак важно да се направи едно разграничение – между онези, които искат да модернизират България и имат визия как да стане това, и онези, които просто искат да участват във властта. За мен не е безразлично дали още имаме енергия да вървим напред, или сме се поуморили от реформи (при това невинаги уместни), искаме да забавим темпото и да свикнем с това, което се е случило. Това е големият избор и пред Борисов. Той има доста силна чувствителност към обществените настроения и вероятно ще направи това, което се очаква от него. А не съм сигурен, че преобладаващото настроение е по посока продължаване на реформите. Изборът е между това да направиш по-смели реформи или бавно и мъчително да дундуркаш нещата.
- Това ли прави Борисов в момента, дундурка нещата?
- Допускам, че като всеки премиер му се иска да направи по-смели неща. Въпросът е дали ще прецени, че може да си го позволи.
Има три ключови въпроса, които България трябва да решава в средносрочен план – състоянието на правния ред, демографската политика и образованието и квалификацията. Това, какво ще направи това и следващите 2-3 правителства, ще определи дали България ще върви в клуба на богатите, или ще останем в ситуацията на вечно догонваща страна.
- Спрягат ви за кандидат-кмет на НДСВ за София?
- През тези години не са ме спрягали само за главен мюфтия.
- Ще възкръсне ли НДСВ на местните избори?
- НДСВ трябва да реши в каква посока иска да върви. Ако идеята е просто да се обяснява непрестанно колко сме хубави и ценни, обаче хората не ни разбират – това е празна работа.
Трябва да направим анализ и да кажем на хората – направихме добри и важни неща, но сме виновни, че не ни стигнаха силите или смелостта да направим други важни неща; освободихме се и ще продължаваме да се освобождаваме от онези, които конюнктурно вървят след победителя и виждат в политиката само своя интерес, така че сега сме по-силни и заслужаваме вашето доверие. Само така може да се върви напред – ясно, открито и почтено.