Дирижабълът - легенда на въздухоплаването, е на път да се възроди. Или поне така се надяват група ентусиасти, базирани във Великобритания, които от десетилетие активно налагат в публичното пространство идеята, че летателните апарати, по-леки от въздуха, могат да бъдат съперници на самолетите.
Компанията Advanced Technologies group разработва т. нар. хибридни въздушни превозни средства (Hybrid Air Vehicles) и все още търси подходящо название за новия апарат, който съчетава характеристиките на гигантите от началото на XX век и на модерните самолетни технологии. Работното название на създадените досега прототипи е SkyCat.
Гордън Тейлър, маркетинг директор на компанията, и главният инженер Майк Дърам признават, че ги залива поток от предложения, както и безброй идеи как точно трябва да изглежда новият дирижабъл. Някои са екзотични, други носталгични, но всички подсказват, че интерес към темата не липсва.
Всъщност, след като изработиха и пуснаха пробно няколко прототипа, преди месец британците реализираха и първия си сериозен успех. Те сключиха договор с американските си партньори от "Нортръп Грумън" и Пентагона за създаване на дирижабъл за военна цел. Апаратът ще трябва да може да лети в продължение на 21 дни на голяма височина и ще бъде съоръжен с мощни камери, които ще заснемат случващото се на повърхността на голяма площ. Договорът е на стойност половин милиард долара, а разузнавателният дирижабъл трябва да е факт след година.
Американските военни възнамеряват да го ползват на опасни места като Афганистан. Там той ще лети на височина от над 6000 м, недосегаем за куршуми и ракети, и ще засича всяка талибанска активност.
Амбициите на британците са големи. Те се надяват в недалечно бъдеще SkyCat да се ползва за граждански полети, при спасителни операции и за още какво ли не. Инженерите твърдят, че най-големият им модел - SkyCat 1000, е в състояние да превозва комфортно по 400 души от Европа до САЩ за около 15 часа, като замърсява атмосферата далеч по-малко от който и да е самолет. По-дребните варианти - SkyCat 200, SkyCat 20, и SkyKitten, пък могат да се ползват при спасителни операции, гасене на горски пожари, пренасяне на товари в труднодостъпни местности и др.
Небесните котки” съчетават балон от ламиниран изключително здрав текстил пълен с неутралния газ хелий, система за задвижване като на кораб на въздушна възглавница и меко дъно за кацане. Задвижда се от четири дизелови инжекциони двигателя ATG A-Tech 600. Два са поставени в предната част на апарата, а другите два - отзад. Разположението дава възможност за контролирано движение във всички посоки - напред, нагоре и надолу. По-големите модели SkyCat 200 и SkyCat 1000 разполагат с по-мощни мотори.
“Хинденбург” задълго погреба идеята
Теоретично баща на полетите с управляем балон, какъвто по същество е дирижабалът, е италианецът Франческо Лана де Терци. През 1670 г. той представя своята идея за кораб, издиган и направляван с вакуумни балони. Идеята остава само на хартия. Истинският баща на дирижабъла се оказва Жан Батист Мари Мьосние. През 1783 г. той представя пред Френската академия концепцията си за управляем балон. Същата година братята Монголфие издигат във въздуха първия балон с товар и живи същества, но той не е бил реално управляем. През 1784 г. Жан-Пиер Бланшар реализира идеята на Мьосние и закачва ръчно задвижвано витло към балона, а през 1785 г. дори прелита Ламанша. Но цели 100 г. всички подобни апарати остават условно управляеми.
Първият истински управляем балон полита през 1884 г. "Ла Франсе" на Шарл Ренар и Артур Кребс изминава 8 км за 23 минути с електродвигател. През 90-те години се появява концепцията за летящ балон с двигател с вътрешно горене. Бразилецът Алберту Сантуш-Дюмон разработва 18 модела на летящи балони и дирижабли, а през 1901 г. печели награда от 100 000 франка, след като успява да прелети от парка "Сен Клу" до Айфеловата кула и обратно за по-малко от 30 минути.
Златният век на дирижаблите започва през юли 1900 г. с първия полет на Luftschiff Zeppelin LZ1. Граф Цепелин тръгва с проектиране на твърди летящи апарати от 90-те години на XIX век и достига до концепцията за балон, разделен на сектори, които се пълнят индивидуално с хелий. Структурата се поддържа от специални обръчи. LZ1 не се представя много добре, но последвалият го през 1906 г. LZ2 е истински успех. През второто десетилетие на ХХ век машините, които добиват популярност като цепелини, започват да превозват пътници, а по време на Първата световна война участват в бомбардировки. Дирижабли произвеждат и Франция, Италия и Великобритания.
В периода между двете световни войни дирижаблите се развиват паралелно с набиращите скорост самолети, като постепенно започват да губят битката с тях. Краят им идва с катастрофата на цепелина "Хинденбург" на 6 май 1937 г. в Лейкхърст, щата Ню Джърси. След полет през океана той избухва в пламъци минути преди да кацне пред очите на голяма тълпа. Загиват 36 души - 13 пътници, 22-ма членове на екипажа и един на земята. Причина за инцидента става силно запалимият водород, с който е напълнен цепелинът, вместо с инертния хелий.
След тази катастрофа дирижаблите почти не се ползват за превоз на пътници и товари. Тази функция бива иззета от самолетите, а летящите балони остават за развлечение и научни цели. (24часа)