Емил ХЪРСЕВ
Bъзможен ли е растеж от 3,5% догодина, както допуска властта?
Това, струва ми се, е един оптимистичен сценарий. Оптическа измама заради сивата икономика.
Може обаче да станем свидетели на феномена "преувеличен растеж". Така, както тази година имаме преувеличен спад.
Нека обясним - у нас една огромна част от икономиката е в сянка, а по време на криза обемът й се увеличава.
Колко е тя? Бих допуснал, че копираме по-скоро южен, отколкото нордически модел, т.е. по-висока норма на сива икономика. Италианските оценки са между 50-60%. Германия си мисли, че има към 30%. Ние, предполагам, сме някъде между тези нива.
Става дума за явление, описано още в САЩ по време на Великата депресия.
И това скриване на част от икономиката изглежда като рецесия, като допълнителен спад. Ако, да речем, преди кризата сме имали 35% сива икономика, а после тя се е увеличила до 45%, това ще ни изглежда като над 10% спад на брутния вътрешен продукт. Макар че всъщност не е спад, а скриване.
И държавата не може да направи нещо кой знае какво, защото става дума за защитна реакция, инстинкт за оцеляване.
Когато не отчитат оборотите и не плащат ДДС, остават конкурентоспособни и успяват да издържат, макар и в сивия сектор. Може, разбира се, държавата да си събира вземанията. Има поне около 4-5 млрд. лв., от които най-малко 1-2 млрд. са събираеми и затова не се прави достатъчно, процедурите вървят бавно.
Обратно, при преодоляване на кризите част от икономиката изплува и без нищо да се е променило изглежда, че има един осезаем и сериозен растеж. Затова аз очаквам положителен растеж догодина, а през следващите 3-4 г. той ще е много бавен, умерен - типично за ситуация на депресия.
Кога ще излезем от кризата?
По този въпрос се създават всякакви илюзии. Едно е да стигнеш долната точка на рецесията, съвсем друго е, да имаш фаза на ускорен, устойчив растеж. Обикновено след края на рецесията има един доста по-дълъг от самата криза период на депресия. И той е най-опасният. Аз поне съм предупреждавал десетки пъти, че да свърши кризата, не означава, че нещата се оправят и изплуваме.
Когато се достигне дъното, има дълго влачене по него, като растежът, ако го има, е символичен. Това е депресията, най-неприятната фаза. Затова онзи период в 20-те години на XX век е известен не като Великата криза, а като Великата депресия - това, което е унищожило между 30 и 40% от световната икономика.
Според мен някъде в третото тримесечие на миналата година в България в реално изражение сме имали най-ниското производство. Така отдавна сме във фазата на депресия. Нищо че изглежда, че в икономиката продължава рецесията, т.е. свиването на БВП - това е само резултат от скриване в сивия сектор.
Ами ако някак стимулираме потреблението?
Това е мярка за богати и кредитоспособни държави, които могат да си позволят да стигнат до 80-90% дълг към БВП и дори след това се налага да въвеждат режим на драстични икономии. На нас няма кой да ни даде толкова пари, така че да си позволим да стимулираме икономиката и да ядем смело с идеята, че по този начин ще си оправим производството.
Най-доброто, което държавата може да прави в такъв период, е да се свие, да си наложи икономии, да влезе в рамките на минимума и в никакъв случай да не се опитва да краде от залъка на бизнеса и домакинствата, т.е. да ни облага още, за да може да си спаси собственото хаотично потребление.
И тъкмо в тази връзка проблемът, който може да възникне за бюджет 2011, е нежеланието на държавата да се стегне, да съкрати разходите и да посегне на свещени крави Такива като:
- МВР и целия полицейски апарат (ние сме абсолютен рекордьор по брой полицаи на глава от населението за Европа);
- БДЖ (нужно е да се осъзнае, че в България имаме място, да речем, за 4-5 железопътни линии и другото трябва да се реже, ей богу, някои видове транспорт може да са били страшно модерни, символ на величие на нацията, но в един момент просто си отиват);
- абсолютно неефективното здравеопазване;
- хаотичната пенсионна система.
Така стигаме до идеята за фискален борд - със закон забраняват на държавата да изземва повече от допустимото. Да не изтласква бизнеса, при положение, че се втурне към пазара, за да получава по-голяма част от кредитния ресурс. Да не й се позволява да вземе по-голяма част от баницата или пицата, както е модерно напоследък да се нарича бюджетът.