7 години след като почина в наркокомуната в Белмекен 20-годишният плевенчанин Десислав Панчев, Върховният касационен съд (ВКС) осъди петима за жестокото му убийство.
Трима от отговорниците на комуната и двама техни подчинени ще лежат общо 57 г. зад решетките.
През октомври м.г. пловдивският апелативен съд даде общо 66 г. затвор на Красимир Димитрашков, Дикран Мардикян, Деян Иванов, Георги Станчев и Георги Димитров за умишлено убийство. Последните двама първоначално бяха оправдани от магистратите в Пазарджик, но на по-горната инстанция получиха съответно 8 и 10 г. решетки.
Димитрашков получи 17 г. затвор вместо дадените му от окръжния съд 13, заместниците му Мардикян и Иванов бяха осъдени на 15 и 16 г. зад решетките вместо първоначалните 12 и 11 г. Oкончателното решение на ВКС потвърди присъдите на Георги Димитров и Георги Станчев и намали с по 3 г. наказанията на тримата отговорници. Така Димитрашков получи 14 г. затвор, видинчанинът Деян Иванов - 13, а Дикран Мардикян - 12 г.
По време на делото те бяха разделени на два фланга – „старите пушки” Красимир Димитрашков, Деян Иванов и Дикран Мардикян твърдяха, че другите двама са били Панчев в главата. Георги Станчев и Георги Димитров пък бяха категорични, че не са нанасяли такива удари. В крайна сметка ВКС реши, че всички са допринесли за смъртта на 20-годишния наркоман.
„Нямам какво да кажа. Какво да коментирам? Три от тези момчета вече 7 г. лежат в затвора без присъда.
Управителите на комуната Владимир и Росица Качаклиеви са виновни, но никой не им потърси отговорност”, коментира пред „24 часа” майката на Десислав - Мая Панчева.
Съдът пропусна да конституира фондация „Право на свободен избор” като ответник по делото. Според Мая и Стефан Панчеви всички причинители на смъртта са страдащи от тежко заболяване.
Неправомерно са били назначени за ръководители. Фондацията е нарушила всички договорни отношения с комунарите. Лишавали са ги от свобода, нямало доброволност за напускане, вземали им личните карти”, заяви Надя Ковачева, адвокат на семейството на Десислав.
„На досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за деянията на Качаклиеви, образува се друго дело, за да се установи кой е виновен за насилието там. Не са имали право да открият комуна. Трябва да постъпват само лица в ремисия – т.е. такива, които не са вземали хероин от 2 г. Самите отговорници не са били такива. Това е грубо погазване на човешките права.
Качаклиев е направил затвор насред държавата. Болни хора се лекуват и болни хора ги управляват”, каза още Ковачева.
В решението си ВКС не пропуска да отбележи "липсата на контрол от страна на организаторите на комуната и толеранса към силови методи за възпитание” в Белмекен. И все пак магистратите решиха да пратят и петимата подсъдими зад решетките. Трима от тях от 7 г. са в пазарджишкия затвор, а останалите двама тепърва трябва да лежат по 8 и 10 години.
Изтезанията, които са довели до смъртта на Десислав Панчев, траят от 12 до 15 юни 2003 г. Той издъхва по-малко от седмица след като се е качил в комуната да се лекува от зависимостта си.
Момчето било зле физически, вероятно и абстинентно. По думите на комунарите не се справяло с поставените му задачи и това дразнело „старите” – отговорника Димитрашков и помощниците, които той сам си назначил - Деян Иванов и Дикран Мардикян.
На 12 юни отговорниците натупали Десислав на връщане от излет тъй като симулирал епилептичен припадък, за да спре преминаваща кола.
На 14-и плевенчанинът трябвало да копае дупка с размерите на стая по нареждане на Димитрашков. Докато безуспешно се мъчел да направи това, Деян Иванов, Георги Димитров и Георги Станчев започнали да го налагат с крака и юмруци. Димитров си послужил и с дървено черчеве. Вечерта Десислав бил качен на тавана – мястото за по-жестоки наказания.
Там били Димитрашков, Деян Иванов, Мардикян, Георги Димитров, Георги Станчев и Мариан Ковачев.
В продължение на половин час двата крака на Панчев били вързани със сизал, а ръцете – разпънати и вързани за гредите. За да не може да мърда, Дикран вързал и половия му член. Боят започнал с летва от щайга, после с дървено черчеве. Станчев и Димитров удряли предимно с ръце и крака. Мариан Ковачев, който бе оправдан, седял на прозореца и само наблюдавал. Когато развързали Десислав, Дикран го ударил с юмрук в лицето.
След това плевенчанинът припаднал. Вечерта след боя момчето повръщало, не можело да говори, било абсолютно неадекватно. На следващия ден Десислав бил вързан с вериги за леглото, а после и за врата. Към 19-20 ч комунарите усетили, че той не диша.
За тези издевателства пловдивският апелативен съд даде общо 48 г. затвор на отговорниците и осъди Станчев на 8 г. решетки, а Георги Димитров на 10 г., въпреки че бяха оправдани от пазарджишките магистрати. ВКС намали с по 3 г. присъдите на „старите” и потвърди тези на другите двама.
Според жалбите на Димитров и Станчев при тях има „липса на общност на умисъла с останалите дейци”. И двамата обаче са участвали в побоя над Десислав, допринесли са за травмите му и според ВКС „възможността за настъпване на смърт е била допускан резултат”.
„Ние поддържаме тезата, че смъртта е настъпила от над 5 удара в главата. Няма данни Георги Димитров и Георги Станчев да са участвали в това”, коментира адвокат Ковачева.
„Поначало не се разкри истината. Агресията у тези момчета се е появила заради погазването на правата им от Владимир Качаклиев. Грешка има и законодателят - няма наказателен състав за изтезанието. Съдилищата допуснаха нарушение – нито разследващите, нито магистратите се справиха с това дело в разумен срок”, добави тя.
„Елементарни неща не са обсъдили магистратите. Но вече нямаме право на ход”, заяви пък Васил Василев, адвокат на Георги Станчев.
ИВА ГРИГОРОВА
Стари бият млади в Герман
7 г. след смъртта на Десислав в комуната в Белмекен, тази в Герман бе замесена в скандал с побой. Две момчета, които се лекували там, бяха пребити в столицата през май т.г. 23-годишният Венелин Георгиев опитвал да спре хероина в комуната. Обаче не издържал и избягал с още двама. Ден след това бил пребит пред зала "Фестивална" заедно с единия „беглец” – Даниел.
„Изскочиха 7-8 човека, които са били в комуната, и с пръчки и палки ни биха, ритаха ни в главите...Това е постоянно, не се случва за първи път. В комуната това е практика и закон", разказа тогава пред ПРО.БГ Венелин. Той уточни, че от Герман не можеш да си тръгнеш по-рано от срока на лечение - година и три месеца. По думите му фондацията на Качаклиев „Право на свободен избор” получава пари по програми за всеки излекуван, но само ако той изкара пълния курс.
Според Венелин по-старите в комуната редовно биели новобранците, за да ги вкарат в правия път.
В комуната в Герман обаче отричат всичко. За Венелин и Даниел отговорниците казали, че крали желязо от околните вили. (24часа)